Терминът „фотография“ (фр. photographie от древногръцки φῶς (род φωτός) „светлина“ и γράφω „пиша“) се появява през 1839 г. Първата запазена снимка е от 1826 година. Тя е дело на френския изобретател Жозеф Нисефор Ниепс.
Първият българин фотограф е Анастас Йованович (1817-1899), но той е работил в Сърбия и Австрия. Първата съхранена фотографска снимка на българи е от 1842-1843 година. На портрета са фотографирани във Виена възрожденецът Тодор Минков и майка му. Вторият по ред е Анастас Карастоянов (1822-1880). Придворен фотограф е в Белград през периода 1862-1865 г. Снима редица български революционери – Васил Левски, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ангел Кънчев и др. След Освобождението първите фотографски ателиета са в София, Пловдив, Варна и Русе. Близостта на Русе прави възможно русенски фотографи след Освобождението да идват в Разград и да правят снимки във временни ателиета.
Един от първите фотографи /възможно е и да е първият/, снимали в Разград, е Онорио Марколеско (1844-1917). Отначало е имал ателие в Тулча. От него е запазена снимка на Петър Иванов Кунчев, брат на Левски.
От Тулча отива в Търново непосредствено преди Освобождението на България. Първите му прояви са снимки на църквата „Св. 40 мъченици“, манастира „Св. Троица“, църквата „Св. Богородица“. Снима народни представители от всички части на страната по време на Учредителното събрание от 10 до 16 февруари 1879 г. По-късно от тях се изработва табло на участниците в събранието. Получава статут на придворен фотограф. Снима инцидентно в Русе и Разград. След 1903 г. се премества във Варна. В издаваните Алманаси на Княжество България за първи път името му се среща като фотограф в Разград през 1893 г.
Друг фотограф, който идва в Разград от Русе, е Рудолф Либих (неизв.-1912). Рудолф Либих е австрийски и български фотограф. Получава фотографско образование във Виена. Участва в боевете при обсадата на Плевен. След Освобождението, заедно със сънародника си Вейднер, е музикант в Търново, свири на цигулка. През 1879 г. откриват фотографско ателие в града. През 1880 г. се установява в Русе, където създава собствено фотографско ателие. В края на 1890-те години го прави по-модерно, в което има възможност и за постановъчна фотография. Снима народни обичаи, празненства, носии, исторически местности и природни забележителности. През 1892 г. оформя със собствени фотографии Русенската палата на Първото българско изложение в Пловдив. Награден е със сребърен медал и грамота. Награден е със златен медал от Световното изложение в Брюксел.
През февруари 1905 година в Разград е основано фотографско любителско дружество с председател К. Куюмджиев. Членовете имали 10 фотоапарата и една ръчна камера. К Куюмджиев е бил банкер и собственик на складове.
Разградчани също отварят фотографски ателиета. Първи от тях е Евстати Занев Сумпуров. За него се знае, че е брат на словослагателя печатар Дончо Занев Сумпуров, който е един от основателите на Социалдемократическа партия в Разград през 1892 г. Евстати Сумпуров също е социалист, приятел на Илия Икономoв, един от синовете на Никола Икономов. Има ателие от 1901 до 1923 г.
Друг разградски фотограф от началото ХХ в. е Христо Рашев. За него не съм срещал
биографични данни. Предполагам, че е брат на разградския общественик и политик Йордан Рашев. Името на Христо Рашев като работещ фотограф се среща от 1900 до 1920 г.
Трети разградски фотограф е Кожухаров (фото Кожухаров). За него също няма никакви данни, но са останали някои фотографии. Активен е през 30-те г. на ХХ в.
Четвърти разградски фотограф с фотоателие е Кръстю Гюлчев. За него няма никакви подробни сведения, но е споменаван в Алманасите на Княжество България. Активен е през 20-те години на ХХ в. Занимава се с портретна фотография.
Григор Пасков е виден български фотограф. Роден е през 1870 година в Хасково. Отваря първото фотоателие и книжарница в Хасково, след което се установява в София през 1911 година. В столицата работи с проф. Асен Златаров и първия български модерен книгоиздател Александър Паскалев. През 1923 година основава фотоиздателство „Григор Пасков“, а 3 години след откриването му създава и фирма „Струма“, която произвежда фотохартия. Като фотограф сътрудничи на списание National Geographic, а френското издателство Hachette илюстрира с негова снимки свое издание за България. Почива през 1954 година в София. Заедно със своя син Георги Пасков (1903–1975) издава пощенски картички със снимки от почти всички градове, туристически обекти и забележителности в България. Всички снимки на Разград, издадени като пощенски картички от книжарница „Венера“ на Н.Възелов са негово дело.
Много известен разградски фотограф с фотоателие е Петър Манчев. Започва да снима от 1920 г. Фотографира портрети и обществени прояви. Официален фотограф на IV селскостопански културен и национален събор, 28-29 август 1938 година, във Варна. Синът му Пенко Манчев също бе фотограф в Разград с ателие зад бившия магазин „Гергана“ в центъра. През 1969 г. Пенко Манчев със семейството си избяга в САЩ. Синът му Петър Манчев (р. 1951 г.) работѝ дълги години в United States Air Force. Сега е пенсионер. Живее в град Оклахома, щата Оклахома. Женен е за американка с шотландски произход. Има 4 деца.
Проф. д.п.н Пламен РАДЕВ
