Гинка Денчева е секретар на кубратската културна институция от 24 години насам. Целият й професионален и творчески път е свързан с културно-обществена дейност. Диригент на групи за народни и стари градски песни; вокално трио и квартет; музикален педагог в клас по пеене към ДМШ (детска музикална школа) на местното читалище.
Госпожо Денчева, как се оцелява 130 години?
Най-пълен и изчерпателен отговор на този въпроси би се получил, ако имаше възможност да получим отговорите на всички предишни председатели, секретари (голяма част от тях не са между живите, но просветната им дейност се помни и е от голямо значение за нас днес), както и десетките членове на настоятелството и хилядите самодейци, дейци, спомоществователи и граждани, участвали в работата и развитието на читалището. Но ето какво бих могла да добавя конкретно аз, като настоящ секретар – във всеки случай през всичките години е било много трудно. Нужна е била твърда воля и възрожденски дух. Благодарение на професионалистите, с които винаги е разполагало и подкрепата на обществото, читалището се е развивало успешно и се радва на уважение и богата история към днешна дата.
Как ще отбележите важната годишнина и какви изненади да очаква обществеността на Кубрат?
За тази годишнина се готвим поне от две години насам. Имахме амбициозна програма за самостоятелни концерти на съставите и за кулминация – тържествен концерт; намерения за изложби и теоретични прояви; дипляна, която да разказва историята история в снимки; специално издание на Фолклорна Формация „Танцувай с Пагане“, посветено на годишнината и ред още прояви. Създалата се ситуация обаче ще ограничи много възможностите всички намерения да бъдат реализирани. Засега сме изпратили текст и снимки на в. „Читалище“. Ще се свържем с радио Шумен и програма „Христо Ботев“. Ще направим , при възможност, един концерт на площада. Сами разбирате, че зависим от ситуацията в момента. Чрез вестник „Екип 7“ имам възможност да разкажа за всички вълнения свързани с юбилейната година и благодаря за проявения интерес и внимание.
Какви интересни факти, събития и личности се крият в архивите на най-старото читалище в Община Кубрат?
Отговорът на този въпрос е много труден. Не защото няма такива, а защото са твърде много. За всеки концерт, среща, фестивал, за всяка проява са работили много хора с талант, упоритост, възрожденски дух и целеустременост, с много родолюбие и патриотизъм. Затова не мога да спомена едни, а да не кажа за други. Смея да твърдя, че няма семейство или жител на град Кубрат, които да не са се докосвали до читалището. То е присъствало в живота ни и в делник и празник. Нямат чет концертите, фестивалите, турнетата, културно-просветните прояви с творци, честванията на празници и личности от историята и обществения живот, участието в ежедневни прояви, свързани с живота на града и общината. Разбира се, името на Лили Иванова се откроява, но то не е достатъчно. В читалището са работили стотици, да не кажа и хиляди талантливи певци, танцьори, музиканти, дейци и спомоществователи. Не мога и не искам да откроявам имена, защото всеки, който е дал нещо от себе си за развитието на читалището, заслужава уважение. Трябва да се има предвид, че тук хората идват и работят безвъзмездно и много често не получават благодарност. Така е в обществения живот. Важното е това, което дават читалищните дейности на малки и големи, защото книгата и изкуството са мощни фактори за гражданското възпитание. Това е наградата за всички, които отдават своите сили и талант в читалището.
Предлагате поле за изява на хора от различна възраст – деца и пенсионери. Какви форми на работа организирате за тях?
Работата на читалището е насочена към всички възрастови групи, към всеки, който проявява интерес. Започваме работа с децата още от детската градина в библиотеката, в певческите, танцови състави и музикални школи. Възрастните изграждат основните групи и състави. Пенсионерите също имат своето място. От няколко години насам сме разширили и работата с хора с увреждания. Имаме танцови и певчески състави: ученически и състави от възрастни, състав на хора с увреждания. Училището и пенсионерските клубове са първи помощници и участници в читалищните дейности.
Кои са проектите, с които се гордее културната институция?
По отношение на художествено-творческата дейност в читалището през 130 годишната история е имало много успехи. Неуспехи също. Но много силен през годините е бил театралният колектив, като се започне още от създаването на читалището, та и до скоро. Високо художествено ниво са имали изпълненията на хоровите състави през годините – за народни и стари градски песни, на съставите за народни и характерни танци. Безспорен връх е Ансамбълът за български и руски песни и танци. Любим на всички е оркестърът на читалището, който освен да акомпанира на съставите, има собствен репертоар, с който радва своите почитатели на различни празници. По отношение на стопанската дейност ние сме горди с реализирането на два проекта – за газифициране на сградата и за основен ремонт. Това се случи в последните 5 години и допринесе много за подобряване работата на читалището.
Да си поговорим малко и за възпитателната роля на културата…
Привличайки децата, младежите и възрастните хора в читалището, ние работим за тяхното възпитание. Чрез силата на изкуството ние ги обучаваме в знания и умения според талантите, които те имат. Защото каква по-голяма възпитателна сила може да има от народната музика и танц, от богата българска и световна литература, от обучението в школи и кръжоци от хора, професионалисти в своята област. Много от нашите самодейци и участници в школи продължават образованието си или се занимават с културна дейност. Някои даже се върнаха в читалището и продължиха да работят за неговото развитие.
Какви проблеми стоят пред българските читалища, какви промени са необходими за тяхното преодоляване?
Както е известно, финансирането на читалищната дейност е основен проблем през всичките години на неговото съществуване. Да не изброявам в детайли нуждата от битови условия, костюми, реквизит, пари за пътувания за концерти и фестивали и т.н. Масовото обезлюдяване обаче в последните десетилетия постави и друг проблем, който стана мъчителен и сериозно застрашава успешното развитие. Освен възрожденски дух българското читалище има нужда и от компетентни и интелигентни хора, които да разбират нуждите на обществото, да се развиват непрекъснато и се учат ежедневно.
Как отговаряте на предизвикателството да бъдете активна и актуална институция в условията на дигитализацията, която все повече обхваща всички сектори на обществения живот?
Преди повече от 10 години читалището ни участва в проекта „Глобални библиотеки“. Бяха ни подарени 12 компютърни конфигурации и няколко периферни устройства. Това допринесе изключително много за успешното развитие на библиотеката и читалището, разбира се. Бяха проведени много курсове за обучение в начална компютърна грамотност на деца и възрастни, особено пенсионери. Компютрите станаха незаменим помощник в библиотечната работа.
Как мислите – духовността и човещината в криза ли са в днешно време?
Да, мисля, че тези човешки ценности са винаги в криза, защото за тяхното съществуване и развитие се изисква много работа. Но не мога да обясня как нашите предци, живеейки в толкова трудни условия, са съумявали да творят и съхраняват духовни ценности, а ние се проваляме. Имаме несравнимо повече възможности от възрожденската епоха, например, но защо нашият дух бледнее пред възрожденския. Въпроси, на които не можем да си отговорим. Мога да бъда обвинена в нихилизъм, но бидейки в институцията „читалище“ и културния живот през целия съзнателен живот, това са мислите, които ме владеят в навечерието на юбилея на читалището в Кубрат. Много трябва да работим, за да станем достойни за народа ни.
Пожеланията Ви по случай юбилейната година към Вашите колеги и служители?
Бих искала да благодаря на самодейци, дейци, спомоществователи, общественици, представители на властта и институциите, които са подкрепяли нашето читалище. То наистина е народно дело и е предназначено за всички. На тези, които днес се занимават с читалищното дело, пожелавам да намерят онова вдъхновение, с което основателите са създавали читалището; да имат сили и творчески дух, желание за развитие и служба на народа. Честит празник!
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
Снимки: Архив „Св.Св. Кирил и Методий-1891“
