Гимназията – първата построена след Освобождението обществена сграда в Разград е училище

През 1881 г. се слага началото на едно Главно окръжно класическо училище с пансион в Разград. Това училище става емблематично за града – Разградската гимназия. В настоящото изложение ще проследим историята на построяването на сградата на Гимназията – така, както я описва и академик Анание Явашов в своята книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“, издадена през 1930 г., днес библиографска рядкост.

Осем дни след Освобождението на града руският комендант на Разград Владимир Василиевич свиква гражданите да си изберат лица, „на които да се възложи грижата за някои работи по управлението на града“ – да се изберат членове за градски съвет. От протокол № 1 от 23 януари /н.ст. 4 февруари/ 1878 г. става ясно кои граждани са избрани и какви служби на всеки един от тях са възложени. Първият градски съвет е с председател Георги А. Попов – търговец, назначен от коменданта. Останалите избрани членове на градския съвет са: Кънчо Жеков – касиер, Бърни Господинов Бърнев – върху колата /пътища, транспорт/, Иванчо Денев – за търговията, Иванчо Кънчев – за надзор на арестуваните, Станю Велчев – помощник, х. Иванчо Николов – помощник, Тодор Николов – за наблюдението на порядъка, тишината и чистотата в града. Съветът се грижи за всичко – „за държавните и градски приходи, за чистотата, хигиената и училищата в града, за съдебните дела“. По-късно се създават различните институции и организации.

Една от първите грижи на новия градски съвет е и отварянето на класното и основно училище, които през войната, почти една година са били затворени. Обстановката в Разградското окръжие веднага след Освобождението не е спокойна. Както в миналото, така и по време на пребиваването на руските войски и особено след тяхното напускане на страната, тук действат много разбойнически чети. Печатът от онова време изобилства с информация и съобщения за формени сражения между тези чети и преследващите ги войнишки групи. В такава обстановка се водят и занятията в училището през първите една-две години след Освобождението.

В Протокол № 10 от 9 август 1878 г. е посочено, че „От една година почти време, т.е. от началото на войната, както е известно почти всекиму, училищните ни редове бяха спрени в града ни, и учителите и учениците от него време бяха разпръснати; но като виждаме, че от толкова време насам децата да ходят из улиците и се занимават с празни игри, за това Градският Съвет вижда за благословно да се положи това в добър порядък и, за да бъде това, заявяваме на Ваше високоблагородие, като и в същото време ви молим, да попитате там дето трябва и, ако е дозволено, да хванем за понастоящем трима учители, които да приберат децата и да положат в действие училищните редове и наредби“. В същия протокол се посочва също, че някои от учителите са заявили, че ако получат покана, желаят да се върнат към учителското си звание.

Акад. Анание Явашов пише, че разрешението за отварянето в града на класно и основно училище за учебната 1878-1879 г. по всяка вероятност е било получено своевременно. За улеснение на училищното настоятелство, на което по традиция, още от Възрожденския период, принадлежи правото да се грижи за уредбата и поддръжката на училищата, Градският съвет предвижда в общинския си бюджет заплати за двама основни учители – учителите Павел Каракулаков и помощника му Щерю Щерев. За класното смесено училище, което е отворено само с три класа, са назначени учителите Георги Сгурев – главен учител, Димитър Тодоров и Хриса Карапеева /на които плаща училищното настоятелство/.

Новата българска администрация ангажира по-голямата част от възрожденската интелигенция, в това число и учителите. Това създава затруднения пред местните ръководители и училищните настоятелства. Но постепенно издръжката на училищата преминава към Градския общински съвет. Според Ан. Явашов, класното училище е имало три класа.

В Юбилейния сборник за 35-годишнината на читалище „Развитие“ /Разград, 1904 г./ Георги Сгурев пише: „През месец август 1878 г., направо от гимназическия чин, аз и няколко мои другари се озовахме в града ви в качеството на просветители на младото поколение, от което и ние съставяхме тогава неразделна част, като негови връстници. През първото полугодие на тази година, а също и през цялата предшествующа, по причина на освободителната война, както в училищата в Разград, тъй също и читалището, бяха престанали да съществуват. Тая принудителна почивка в духовния живот на нашия народ има за последица да скъса връзките с миналото и ние стъпихме в една нова просветна епоха, по-охолна и по-разкошна от старата, но по-малко, чини ми се, идейна от последната… Първата наша работа като учители бе в началото да уредим училищата в града, доколкото това беше възможно в ония времена, а след това да се погрижим съвместно с някои ученолюбиви разградски граждани да възобновим и читалището „Съгласие“, за съществуването на което ни напомниха някои жалки останки от него в училищните стаи. На нашата покана се отзоваха някои от гражданите и ние в един празничен ден през зимата избрахме настоятелство, съставихме протокол и по този начин отново дадохме живот на някогашния умствен център в града ви, който център вие тъй усърдно сте се погрижили след нас да развиете, щото с право разградчани могат да се гордеят с толкова добре уреденото свое читалище“.

Така по примера на възрожденските учители тези вдъхновени млади хора, наред с училището, се заемат да възстановят дейността и на читалището. И пак по традиция главният учител става председател, Павел Каракулаков – библиотекар, а третият учител Д. Тодоров – секретар. Петко Вълнаров и някои граждани влизат като членове на ръководството.

През учебната 1879-1880 г. трикласното и основното училища остават смесени при следния учителски персонал: Григор Тончев – главен учител, Павел Каракулаков, Васил Иванов и Мандика Тончева. През учебната 1880-1881 г. е открит IV клас и класното училище става четирикласно. Поддръжката на класното и основно смесени училища става от училищното и църковното настоятелства. През учебната 1884-1885 г. е открит и V клас и Разградската постоянна комисия поема изцяло управлението и издръжката на преименуваното от Разградски окръжен Батенбергски пансион в Разградско окръжно училище, независимо, че помещението е общинско. Учителският персонал е напълно отделен от този на училищното общинско настоятелство. Състои се от: Анание Явашов – главен учител и директор на Разградското Окръжно училище, учители са Ст. Дерибеев, Г. Джабаров, Павел Каракулаков, Христо Сапов, Алексей Шулговски и Николай Бончев. Постоянната комисия е тази, която назначава учителите и им изплаща заплатите. А в края на 1884-1885 г. класното смесено училище се разделя на класно мъжко и класно девическо.

Новооснованият Окръжен управителен съвет повдига и въпроса за основаването на едно Главно окръжно класическо училище с пансион в Разград. Този въпрос е разглеждан на заседанието на 12 май 1881 г., като в протокола от заседанието се посочва, че е съставено специално Постановление, в което се очертава в общи линии целта на училището – пансион, построяването му и издръжката му. Отчита се фактът, че моментът не е подходящ за построяването му веднага, но много бедни ученици от окръга изразяват желанието си да продължат учението си. На 9 февруари 1882 г. се обмисля планът на сградата и е съставен протокол с подписите на Сава Доброплодни и членовете на Окръжния съвет.

Относно целите на този строеж ясно говори чл. 5 от Постановлението: „Възпитаникът на пансиона е длъжен да свърши курса в III и IV клас от класното градско училище и после да служи в някоя община като учител или секретар толкова години, колкото се е възпитавал в пансиона…“.

От документите по строителството се вижда, че в пансиона и училището се предвиждат 4 помещения за бедни деца от турски произход. От преписките с Управлението на обществените сгради в София се установява, че проектът на бъдещото училище, наречено „Пансион Батенбергский“ – на името на тогавашния български княз, е завършен на 31 юли 1882 г. Проектирането е възложено на архитект Фридрих Грюнангер от Виена, когото разградчани познават от служенето му като градски инженер в Разград – името му е свързано и със строежа на Руския паметник – мавзолей в града. Протоколът от 9 февруари 1882 г. е изпратен с молба да се предложи на „архитекта Грюнангера да се състави един проект и сметка за направата здание за Окръжен пансион в гр. Разград, като се ръководи по изложената тук програма“. За да бъде ясно на архитекта колко и какви стаи ще трябва да бъдат предвидени в плана за пансиона, Разградският окръжен управителен съвет отправя до инженера на V технически участък писмо с дата 1 април 1882 г., в което посочва с подробности изискванията за разпределението на площта на сградата. Решението е следното: „В долний кат на Пансиона ще ся учат за всегда двесте ученика, които ще ся поместят в четири класни отделения: в 1-ий клас ще ся поместят 70 ученика, във 2-ий клас 60 ученика, в 3-ий клас 40 и в 4-ий 30 ученика. Освен тях тоже в долний кат необходими са следующите стаи: Една стая учителска и една стая за занятие и столовая /за обяд/ на 70 ученика; Една стая кладовая /килер/ и една за слугите. На горний кат на пансиона ще се поместят следующите стаи:

1. Четири стаи за спални, от които двете да събират по двадесет кревата, а другите две по петнадесет кревата.

2. Две стаи за болници, от които в едната да ся поместят осем кревата, а в другата четири кревата.

3. Една стая за физически и библиотечен кабинет.

4. Една стая за канцелария.

5. Една стая за директора.

6. Една стая за слугите.

7. Една стая за магазия.

Отделно от това здание ще се направи една кухня с три стаи, от които една за готвене, втората за дрехите на пансионерите и третата за баня и под тях погреб /маза/“.

Допълнително се прави уточнение по въпроса дали да се оставят отделни помещения за пансионерите мюсюлмани – на което Окръжният съвет отговаря, че за пансионерите мюсюлмани, под покрива на същото здание, следва да се построят четири стаи, като двете ще бъдат на горния, а двете – на долния етаж и между тях да има салон.

Планът за построяването на Окръжното училище пансион в Разград е готов на 31 юли 1882 г. и изпратен от началника на V технически участък чрез окръжния управител на Разградския окръжен съвет. На събрание на 11 септември 1882 г. е определено мястото в града, където да бъде построено училището пансион и е съставено Постановление № 95 от същата дата. В него се посочва, че е избран домът на Мекере Ханъм и се задължава председателят на Разградския окръжен съвет г-н П. Гиргинов да влезе в споразумение за купуването му, като му се дават 1500-1600 рубли.

Акад. Анание Явашов пише: „Домът на Мекере Ханъм е бил купен и той е сегашният двор, в който днес се намира Разградската държавна мъжка гимназия „Йосиф I“…Тук му е мястото да спомена, че в двора на тази някогашна феодална владетелка Мекере Ханъм, в западната част, имаше тюлбе – гроб на светец, за който народната поговорка гласеше, че бил християнин, един от майсторите – строители на джамията „Ибрахим паша“, които били обречени на погубване, щом я доизкарат. Те обаче, като угадили това, опитали се с хвърчене от минарето да се избавят, като си направили дървени криле. От тях един е паднал на това място и е бил провъзгласен за светец – Евлия. В това тюлбе на християнските празници се палеха свещи и кандила от стопанката Мекере Ханъм. Когато се събаряха старите сгради на стопанката – продавачка на двора, същевременно с тях се събори и тюлбето и суеверните турци си шушнеха и приказваха, че светецът непременно все някого ще погроми – чарпаладиса“.

С наближаването на есента, построяването на зданието е отложено за 1883 г., като строежът е отдаден на предприемач чрез публичен търг. Търгът е проведен на 20 април 1883 г. и е възложен на разградския предприемач х. Иванчо Кулев, който в договора, сключен с разградския окръжен управител К.Н. Тодоров на 3 юни 1883 г., се задължава: 1/ да извърши постройката на Разградския окръжен Батенбергски пансион, според плана за 65 246, 87 лв.; 2/ да изкара и свърши цялото здание до 1 септември 1884 г. Въпреки сключения договор обаче, поради причини, касаещи допълнителни и увеличени работи по зданието, строителството на сградата е завършено през 1885 г. и през учебната 1885 – 1886 г. в нея започват учебните занятия.

Първоначалният проекто-план за училището пансион в хода на строителните работи е променен, и то сериозно – в обикновено училище – учебно здание. Предвидените на втория етаж тоалетни, които в плана са поставени близо до спалните, са премахнати и са променени в стаи за кабинет по химия /а в края на 20-те години на 20-ти век са вече канцелария/. Първоначалната идея да се основе и поддържа училище пансион трае две години, докато учениците възпитаници на Разградския окръжен управителен съвет посещават градското класно общинско училище, а живеят през това време в наетата къща на Алекси Христов /впоследствие собственост на Руси Радков/. През този период ученици носят униформено облекло и шапки с монограми „Р.О.П.“. За възпитаниците мюсюлмани не е наеман дом, а е отпускана определена помощ за учителя по български език и на ходжите в Руждието /класното турско училище/, което се помещава в двора на джамията „Бехрам бей“ /при Ючкурналията чешма/. Така училището „Батенбергски пансион“ се заменя с Окръжно реално училище, като през учебната 1884-1885 г. се открива V клас, а наименованието пансион се запазва и в следващите десетилетия /поне до 1930 г. – когато излиза от печат книгата на Анание Явашов/. Градският участък, на територията на който е построено училището, се назовава Пансионски участък. Така решението на Разградския окръжен управителен съвет да поеме издръжката на пансион с около 200 възпитаници пансионери, остава нереализирана, а в ангажиментите на съвета остава издръжката на училище Разградска окръжна гимназия.

Завършвайки изложението си за строителството на сградата, Ан. Явашов пише: „Поради това, че стаите на гимназията първоначално са били предвидени за спални и трапезарии в пансион, те не са твърде удобни за учебни стаи, в които да се водят занятия“.

„В стилово отношение гимназиалната сграда е благоприятно съчетание на готически и ренесансови изразни средства от сдържаната, но силно въздействаща нидерландска архитектура – пише арх. Венелин Пенев в брой 150 на в. „Ново Лудогорие“ от 23 декември 1976 г. – Ренесансов е композиционният подход на архитекта към еднообемност и подчертаване на двете симетрични крайни, напречно завършени крила. Ренесансови са стройните и елегантни прозорци. Готически е непознатият за нас островърх и стъпаловиден фронтон, явно асоцииран от старата холандска архитектура на Делфт, Ротердам и Амстердам. Готическо е стръмното покритие и островърхата третировка на особено подчертаните капандури, както и островърхият арков вход“.

Замисълът новата училищна сграда да служи и като общежитие не се осъществява и поради недостиг на учебни помещения се използва само като училище. Но и днес тя продължава да е една от архитектурните забележителности в Разград. Много показателен е фактът, че първата построена след Освобождението обществена сграда, е училище. Постройката заема 874 кв. метра и има размери 46 х 19 метра.

Тържественото ѝ откриване става в началото на учебната 1885-1886 година. През същата година е разрешено и откриването на VI клас към Разградското окръжно училище. Директор на шестокласната гимназия е Радко Радославов, а окръжен инспектор е Анание Явашов. Сред имената на учителите в първата година от историята на новото училище са: Ст. Деребеев, Хр. Сапов, Й. Богданов, Д. Димов, Г. Дойчинов, В. Узунов, К. Сапунджиев, Йордан Рашев, Алексей Шулговский, А. Беров. Броят на учениците е 230.

Нека да не забравяме, че 1885 г. е годината на Съединението и Сръбско-българската война. При започването на войната някои от учителите заминават като доброволци на фронта. С тях тръгват и по-големите ученици от V и VI клас. Учебните занятия са прекъснати, за да се възобновят след завръщането на доброволците към началото на 1886 г.

Нели НИКОЛОВА

Регионален исторически музей, Разград