Училищата в Царство България – дисциплина, ред и достолепие!

Българското училище, което играе историческа роля през Възраждането, след Освобождението е много чувствително към редица въпроси, явления и събития в обществено-политическия и главно в идейния и културния живот на страната. Трудно е дори да се посочи културно събитие или идейно движение, което под някаква форма да не е намерило отзвук в училището. От друга страна, управляващата интелигенция, която поколенията след Освобождението излъчват, и която наследява вековната българска жажда към просвета и възход, е старателно бдителна и грижлива за училището. В колективното ѝ съзнание образованието е почти най-внушителната сила в живота на народа и на държавата и основа на тяхната утрешна съдба. С това трябва да се обясни и големият брой закони и правилници на Министерството на народното просвещение, честите промени в тях, особено в основния закон, както и изобилието на окръжни. Броят им от Освобождението до към 1940 г. е няколко хиляди.

По тази причина избираме една немного коментирана тема – тази, за униформеното облекло. Първата наредба след Първата световна война за „Формено облекло“ датира от 10 август 1921 г. и визира Формено облекло според народните носии. През периода на войните вниманието на всички е обърнато в друга посока и изискванията за формено облекло в българските училища са поставени на заден план. А то има своето възпитателно значение, на което и се набляга в документите. „Форменото облекло определя граници, внася ред в една обществена категория; то дава вънкашните рамки на субординацията; то е знак на едно достойнство, на едно положение, знак, който напомня за ценностите на това положение, както и за длъжностите, които то налага и които трябва да се пазят. Към това трябва да се прибави и онова възпитателно въздействие , което то упражнява, като поддържа чувството и съзнанието за принадлежност към една обществена цялост и свързаното с това не по-малко чувство за солидарност на всички, които се украсяват с нейните знакове“.

Основната функция на униформеното облекло е да показва принадлежността към съответната общност, но и задълженията, които следват от това. Ученическата униформа е отличителен белег, който улеснява контрола върху младежите от страна на компетентните власти, родителите и гражданите.

Извеждайки на преден план тези мотиви, през 1921 година Министерството на народното просвещение е решено да приложи наредбата за униформеното облекло в училищата с цялата строгост, която се налага от подобни схващания по въпроса. При това обсъждане възниква и е развита идеята да се внесат в облеклото елементи от локалната народна носия. Съображенията за това са няколко. Има се предвид да се запази отчасти традицията на народната носия, поддържана в селото, да се даде чрез това знак за зачитане на тази традиция и да се култивира чувството на хармония и солидарност между града и селото. Така и самата народна носия ще се облагороди и усъвършенства според изискванията на хигиената и на един по-изтънчен вкус и така униформата ще бъде една постоянна манифестация на почит към народната култура и израз на национално чувство.

В идеята се включват и мотиви от стопанско естество – униформеното облекло да се изработва от местни материи. Така националната икономика ще има една постоянна и сигурна клиентела в лицето на ученическата младеж.

Вземайки всичко това предвид, Министерството назначава комисия, която изработва и установява униформеното облекло на учениците от средните училища, въз основа на местните народни носии, модифицирани с оглед на удобството, хигиената и естетиката. При това обръща внимание, че при изработката на униформеното облекло ще трябва по-строго да се спазва формата и цветът според установения образец. Относно качеството на материите, директорите на гимназиите ще имат грижата да потърсят на пазара хубави и здрави платове, при възможно най-достъпни цени, с изискване към търговците да държат на склад или да доставят винаги, когато е необходимо, платове от избрания вид.

При девическото униформено облекло ще се спазват най-строго кройката и цветът. „Украсяването на костюма с разни шевове, дантели и апликации в общите рамки, дадени в образците, ще се предоставя на носителката като поле за проявление на личен вкус и творчество“.

Изпратена на всяко училище е „литографирана за повереното училище форма“ и са уведомени директорите, че най-късно до 1 ноември всички учащи трябва да бъдат облечени формено. Документът е подписан от министър Ст. Омарчевски, главен секретар д-р Ф. Манолов, началник на отделението Ив. Черноколев.

За пълно еднообразие, както по отношение на плата, така и по отношение на ушиването, директорите трябва да влязат в споразумение с някои търговци и шивачи, като по този начин до известна степен ще се защитят интересите на родителите, ще се достави най-евтиният, хубав и здрав плат и се условят добри шивачи.

Един друг документ, от началото на януари 1922 г. визира облеклото и прическата на ученичките. В него се посочва, че е констатирано от компетентни органи на Министерството на просвещението, че нарежданията, дадени с Окръжно № 23378 от 20 септември 1920 г., не се прилагат с изискваната строгост и ревност. Като припомня това окръжно във всичките му подробности, министерството счита за необходимо да се спре повече върху един пункт от него или да обърне най-сериозно внимание на директорите на девическите и смесени училища да бдят за неговото най-строго изпълнение. Въпросът е за облеклото и прическите на ученичките. Отново се акцентира на ръководителите на учебните заведения, че морални, икономически и естетически съображения налагат да се държи строго за приличието на прическата на ученичките, за скромността и пестеливостта в облеклото и обущата. Извън изискванията обаче, които ще се задоволят с уреждането на установена „ученишка“ форма, най-строго ще трябва да се държи, щото „ученишкото“ облекло да бъде прилично, чисто, скромно, и с всички белези на пестеливост. „Разточителната елегантност, деколтираните от скъпи материали дрехи, шикозните прически и развитите коси у ученичките трябва най-строго да се преследват. Учителите и учителките при всеки случай трябва да изтъкват моралните, естетичните „накърнения“, както и икономическите щети, лични и обществени, които произтичат от тази страст“.

Министерството държи много за най-строгото приложение на тези нареждания и вменява в длъжност, преди всичко на директорите, да бдят на мястото за тяхното изпълнение. Да се предупредят за последен път ученичките, че „стриженето на косите се забранява абсолютно“. Ученички, които не изпълняват това нареждане, ще се отстраняват от директорите.

Следващият документ по темата за ученическото облекло носи дата 12 февруари 1924 г. В него се посочва, че въпросът за форменото облекло на учениците и ученичките в средните народни училища неведнъж, поради своята важност, е занимавал Министерството и учителските съвети. „Форменото облекло, без съмнение, има своето лично и обществено възпитателно значение: то е отличителен знак на ученическото звание и достойнство и напомня положението и длъжностите, които налага и които трябва да се пазят от учащата се младеж, а същевременно улеснява контрола върху последната извън училището от страна на училищните и други власти, родителите и гражданите“.

По време на войните и след тях този въпрос е изоставен на заден план от учители и родители, което естествено оказва влияние на дисциплината в училищата и на коректността на учащата се младеж в обществото. Това налага в момента, и особено в бъдеще, да се положат всички усилия и средства за повдигане пред обществото доброто име и престижа на средното народно училище, а също така да се повдигне духът и дисциплината у средношколската младеж.

За тази цел Министерството на народното просвещение кани директорите на училищата със съдействието на учителския съвет, да въведат старото униформено облекло, каквото са имали учениците и ученичките в поверените им училища преди „общо-европейската война“, като се има предвид, че от 15 септември 1924 г. то става задължително. Министерството разрешава и до края на настоящата учебна година /1923-1924/ да се износят не формените дрехи и шапки, но да бъдат предупредени своевременно учениците и техните родители или настойници, че новите им дрехи, които биха си направили преди 15 септември на същата година, трябва да бъдат униформени. Отменя се Окръжното предписание № 22176 от 10 август 1921 г. относно ученическото облекло. Документът е подписан от министър-председателя и министър на народното просвещение Ал.Цанков; главен секретар Ал.Радославов; за началник на отделението: главен инспектор Д-р Г.К.Славчев.

Нови промени в ученическите униформи са направени с окръжно № 4694 от 13 юни 1936 г. В документа се казва, че одобреното с Указ № 38 от 9 юни с.г. униформено облекло за учениците от народните средни училища в Царството ще се въведе постепенно от 15 септември. То е задължително за всички ученици, които постъпват в 4 клас, както и за онези, които ще си шият нови дрехи.

Министърът на народното просвещение М. Йовов позволява износването на старите формени дрехи и за учебната 1936-37 г. , като по-новите от тях по желание могат да бъдат преправени по описанието и образците на новата форма.

В приложение се дава описанието на новото ученическо облекло:

Шапка – обикновената фуражка има някои изменения в направата: „дъното“ и „квартирката“ са от черно сукно, за да хармонизира с куртката и шинела. „Околожката“ е от син цвят ултрамарин, какъвто цвят ще имат и нашивките /петлика/ върху шинела и яката на куртката. Има три бели канта, препоръчани да се поставят по определен начин. Козирката е права, в по-хоризонтално положение от дотогавашната, за да може по-лесно да се поздравява. Тя не бива да пречи по никой начин на свободния поглед на очите. Върху „квартирката“, над „сенника“ и върху шева е поставена символична значка „За Цар, за Държава, за Родина“.

Връхни дрехи: Шинелът е обикновен, носен дотогава от черен български шаяк, с изменения и особености – двубортен с 6 бели, обли, гладки металически копчета. Куртката се шие от черен вълнен плат „шевиот“, а по-късно, след проучване, Министерството има желанието да въведе специален „местен ученически плат“ за еднаквост. Кройката е „полуофицерска“. Яката не е лепена, а шита. Лятната куртка е по същата кройка на куртката, без изменение се ушива от зелен „цепелин“, върху нея не се поставят никакви кантове и чохи, а само на левия ръкав чрез бродерия се наподобява пагончето с означен клас и пореден номер на ученика. Бялото „чехло“ на шапката допълва лятното ученическо облекло. Панталонът е обикновен, ушит от същия плат на куртката. Широчината на крачолите е: за малките ученици от 4 и 5 клас не повече от 25 см, а за по-големите до 27 см. Панталонът се носи опнат с колан или тиранти. Обувките са само черни, половинки или цели, без всякакви украшения или подковки. За всички ученици от гимназиите в царството се въвежда един цвят на чохата – тъмносин. Изключение се прави само за София, както следва: за Първа софийска мъжка гимназия – тъмносин цвят, за Втора софийска мъжка гимназия – зеленият цвят, за Трета софийска образцова мъжка гимназия – светло син цвят.

В един от документите на Министерството на народното просвещение – от 24 февруари 1933 г., визиращ живота в средното училище, се казва, че учениците, малки и големи, трябва да се проникнат от основните принципи, върху които се развива организираното общество – ред, труд и обич. Бъдещите граждани на България трябва да са хора на реда, на законността, на труда. Затова в училище трябва да цари ред и да се поддържа необходимата дисциплина. Ученикът трябва да използва целесъобразно времето през ученическите си години, за да се сдобие със знания, сръчности и да развие всестранно способностите си. „Всеки минал в безделие ден е изгубено безвъзвратно време, ученикът трябва да свикне с труда и да се пита с какви дела е изпълнил изминалото време. той трябва да обикне труда и да се увлече от училищните занятия“.

И понеже животът в училището е в най-голяма зависимост от ръководителя на учебното заведение и учителите, затова и тогавашният министър д-р Ат. Бояджиев се обръща към директорите, които ще държи отговорни. Те могат да се ползват свободно от правата, които им дават училищните закони и правилници, както и да бъдат уверени, че ще намерят пълна подкрепа за всички мерки и начинания, които целят подобрението, успеха и морала на учениците, издигането на техния родолюбив дух. Министърът подчертава, че стопанската криза ще отмине, но по-лоша и с по-големи последствия ще е моралната криза. Затова не е редно да се отдават на отчаяние, а да гледат с вяра в бъдещето. „С тази вяра в по-добро бъдеще нашето училище трябва да заживее в мир и да тръгне в пътя на обновата и напредъка, опряно на безусловната моя подкрепа в името на закона, училищните правилници и наредби“.

Нели НИКОЛОВА

Регионален исторически музей, Разград