Хюлия Ферадова – нежната дама със скалпел в ръка

Д-р Хюлия Ферадова е родена през 1989 година в Бурса, Турция, но израства в Кубрат, където завършва местната гимназия. От малка прави впечатление със своята любознателност, старание и подчертан интерес към ученето. Така я помнят и началните й учители и често я дават за пример. Печели симпатиите и на съученици си, които нескрито й се възхищават и винаги разчитат на нея – било при решение на някой училищен проект, било за подготовка на литературно-културна изява или събитие.

Хюлия завършва с пълно отличие Английската гимназия в Русе през 2008 година и продължава образованието си в Медицинския университет в Плевен. Дипломира се като първенец на випуск’ 2014. От шест години упражнява професията си – работи първо като специализант по хирургия, а понастоящем като специалист – хирург в УМБАЛ „Света Марина“ – Плевен под ръководството на чл.-кор. проф. д-р Григор Горчев, д.м.н.

След проведен конкурс през 2018 година е назначена за асистент по обща хирургия към катедра „Хирургически болести“ към Медицински университет – Плевен, като преподава на студенти с англоезиково обучение.

Още в първите години на следването си Хюлия попада в полезрението на преподавателите си от университета. Покрай редовните студентски ангажименти се откроява и като млад изследовател с научен интерес към медицината – за нея е не само сбъдната мечта, но и вдъхновение за себереализация и за откриване на още неизследвани области.

През 2020 година защитава дисертационен труд на тема „Проучване на промяната на качеството на живот при пациенти с авансирал карцином на панкреаса, лекувани чрез фокусирана ултразвукова хирургия“.

Има участия в научни конференции по медицина у нас и в чужбина. Интересите й са в областта на доброкачествени и злокачествени новообразувания на млечната жлеза, херниите на предна коремна стена, онкологична хирургия на гастроинтестиналния тракт, т.нар. „безкръвна“ или лапароскопска хирургия, иновативната „хирургия без скалпел“ с фокусиран ултразвук – HIFU.

Ерудираната, стилна и амбициозна млада дама днес, наравно с мъжете, влиза уверено в операционната зала, за да вдъхне нов живот на чакащите изцеление пациенти.

Д-р Ферадова любезно откликна в малкото време за почивка, за да си поговорим.

Д-р Ферадова, как се насочихте към медицината?

Човек прекарва огромна част от времето си и съответно значителна част от живота си на работа. А времето е това, което не можем да спрем, да върнем назад и всъщност най-голямата ни инвестиция. Ето защо се замислих, че трябва да избера професия, с която не просто да запълвам часовете от 8 до 17 и да плащам сметките си, а такава, която би придала по-дълбок смисъл на екзистенциално ниво както за мен, така и за околните, съответно и удовлетворение, че вложеното време не е „напразно“.

Почти година мина в условията на COVID 19. Как вирусът пренареди Вашия алгоритъм на работа като лекар, при това на първа линия?

Системата на здравеопазването от вече година е подложена на огромно изпитание. В условията на пандемия на преден план излязоха проблемите, за които само се говори през последните 30 години – липсата на кадри, извънреден труд, ниско заплащане, материална база, нарастваща възраст на работещите в системата, недостатъчно продължаващо обучение. Въпреки трудностите и първоначалния организационен хаос обаче здравните работници поеха успешно новата задача и се справиха с извънредната ситуация. Лично за мен и колегите от хирургичните специалности, разпределени в COVID-отделенията, боравенето с такава патология беше истинско предизвикателно. За съжаление с отлагането на плановите операции работата ни като хирурзи се затрудни немалко и отложи във времето лечението на много болни със съответните последствия. Много колеги се разболяха, преживяха пандемията като пациенти, които имаха нужда от сериозни грижи. Някои загубихме.

Медицината е трудна наука, а хирургията – тежка специалност, казват, че е предимно за мъже. Какво провокира нежна дама като Вас да овладее скалпела?

Всъщност отговорът частично се крие във въпроса Ви. Да, обичам да се стремя към това, което е прието за трудно. Даже за повечето ми познати решението ми не беше никаква изненада, предвид темперамента ми. А и, за тогава младежкото ми мислене, хирургията представляваше нещо от сорта на „има проблем – оперираш – няма проблем“ /б.ред. – смее се/. Разбира се, реалността е далеч по-сложна и пълна с изненади! Чувала съм многократно, че хирургията е „неподходяща“ или „непосилна“ за жена. Благодарение на стажовете ми в чужбина, където попадах на много жени топ хирурзи обаче, тези предупреждения не ме спряха. Неслучайно Джон Рей е казал: „Добрият хирург трябва да има очи на орел, сърце на лъв и ръце на жена“. Освен това не мисля, че има специалност, която не изисква отдаденост, ако искаш да си добър, по-добър, най-добър.

В университетските болници потокът е изключително голям, графикът – натоварен. Връзката лекар-пациент е изключително важна. На какво държите в нея и какво очаквате от пациента?

Патерналистичният модел в отношенията лекар-пациент отдавна е отшумял. Смятам че тази връзка трябва да се базира на взаимно разбиране и най-вече доверие. Те се изграждат чрез комуникация и партньорство, за което и двете страни трябва да са готови да отделят време и търпение.

„Страхът от ножа“ е заложен у хората. Когато прецените, че всички възможности са изчерпани и изходът е оперативен, как мотивирате пациентите да предприемат тази крачка?

Като им обясня точно това – че оперативното лечение е методът, който ще реши проблема им, като им представя рисковете и ползите от него, разбира се. За съжаление, традиционно решението се отлага доста във времето, когато операцията често се извършва по спешност и съответно с по-висок риск от усложнения.

Медицината все още е безсилна в някои случаи. Колкото и усилия да полагат лекарите, изходът за пациента понякога е фатален. Какво правите когато трябва да информирате близките?

С колегите винаги се стараем да сме максимално открити за истината. Поднесена внимателно, с грижа. Близките трябва да са подготвени най-вече емоционално, но и организационно за предстоящия развой на събитията.

Кои са новите трудни върхове, които предстоят пред Вас като лекар и учен?

Хирургията е предизвикателство ежедневно. Адреналинът, който повечето хора търсят във високите скорости, изкачването на върхове, в големите дълбочини, нас ни държи всеки ден. Опитът, вече като специалист, е ново предизвикателство за мен. Надявам се да успея да концентрирам усилията си в по-тесни области, а и да имам възможност да продължа и научно-изследователската си дейност.

Имате отношение към книгата от малка. Какво стои на нощното Ви шкафче?

Точно в момента любимият Георги Господинов и „Време убежище“. Тази мания по времето, значението му, доста ни вълнува и двамата.

Какви законодателни промени, свързани със здравеопазването, бихте искали да се случат у нас?

Не съм експерт по законодателство, но всичко, което би задържало повече млади специалисти – лекари и сестри, е добре дошло. Това включва не само подобряване на заплащането, но и на условията на труд и възможностите за развитие и обучение. Адекватна оценка и плащане на лечебно-диагностичната дейност и вложените консумативи в болницата, а не клинична пътека, която налага извършването на определени дейности, независимо дали са нужни, или достатъчни. Повече услуги за които да не се налага доплащане, по-рационално разпределение на финансовия ресурс между здравната профилактика, лечение и рехабилитация. Реорганизация и техническа обезпеченост на спешната помощ! Всички тези неща са свързани и с повече здравно осигурени лица и по-големи осигуровки.

Пътувате често в чужбина, имате поглед върху системата там. Къде сме ние?

Като качество на кадрите и наличието на модерна апаратура не бих казала, че отстъпваме на болниците в чужбина. Проблемите тук са от по-различно естество. За разлика от тези в развитите страни, българските болници все още нямат рейтинг за качеството на медицинското обслужване и единни критерии за такава оценка, които да ориентират пациентите. Проблем е трудният достъп на пациенти до това качествено обслужване, най-вече на ниско доходните групи. Сериозен проблем е и налагащото се дофинансиране от джоба на пациентите. Макар и доста опростено, може да се каже, че докато например в Германия съществуват над 100 държавни и частни здравни каси, които плащат средно по 4500 евро на пациент, то в България съществува монополизъм, наложен от единствената здравна каса в страната, и сумата за пациент е сведена до символичните 500 евро. Вече споменах и сериозния финансов дефицит, резултат от огромен дял неосигурени лица в България, докато в чужбина броят на неосигурените е символичен. Ето един пример – в Германия те са сведени до 45-50 хиляди души на фона на 80-милионното население на страната. В чужбина отдавна е установена огромната полза от ранната профилактика на нелечимите или труднолечими хронични заболявания както за гражданите, така и за бюджетите на здравните фондове. В България тепърва трябва да се работи по този проблем.

Бялата престилка и Хипократовата клетва означават…

Отговорност, отдаденост и търпение. В България тези два символа на медицината се използват, за да се налага мита за лекаря – супергерой, а не бива. Това, първо, отнема от ангажимента на болния да поема отговорност за собственото здраве и, второ, създава силно нереалистични очаквания от лекаря за безгрешност и саможертва.

Какво си повтаряте най-често?

Търпение, търпение, най-добро предстои! /б.авт. – усмихва се/

На тези, които искат да се посветят на медицината, какво ще препоръчате?

Грижете се за себе си – за здравето на тялото и духа си, за да може да си грижите и за другите. Учете с постоянство, с отговорност за бъдещите си пациенти и с удоволствие за себе си, а не за изпити. Откажете се навреме, ако сте избрали тази специалност по финансови причини или „за слава“.

Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади