През 1909 година съгласно новоприетия Закон за народната просвета първите три класа на Мъжката гимназия „Йосиф I“ в Разград се обособяват в самостоятелна учебна степен – прогимназия. Така от 1 септември 1909 година се открива Разградската мъжка прогимназия с директор Никола Бабачев, чийто наследник се счита днес Основно училище „Васил Левски“. От тази дата прогимназията започва да функционира като самостоятелно учреждение, с 13 души персонал и 10 ученически паралелки.
Новото училище се чувства почти като изгонено от хубавата сграда на гимназията. За класни стаи са му предоставени стари и неудобни общински и наети частни сгради. Учениците се поместват в сградата на бившия Окръжен съд, която не е строена за училище. Някои от паралелките се помещават в частни здания, взети под наем и предназначени за временна учебна дейност. Много малко са и учебните пособия, които има прогимназията при това отделяне, дадени ѝ на първо време от Мъжката гимназия.
Броят на учениците през тази учебна година е 356, а част от учителите им преподават едновременно и в гимназията. През следващите няколко години паралелките нарастват на 12, като всяка наброява 35-40 деца, учителите са 14, с малки изключения вече преподаватели само в прогимназията.
Първите стъпки на новото училище в града са трудни. От 1914 година то се нарича Първа прогимназия, а от 1919 година става смесена прогимназия. Дълги години един от главните проблеми на училището е липсата на подходяща учебна сграда. Учителката Иванка Аврамова разказва в своите спомени: „За училище ни служеха частни стари здания. Класните стаи бяха мрачни и нехигиенични. В някои от тях се влизаше направо от улицата. Чиновете бяха стари, дълги, наредени в две редици. За да стане и излезе на урок ученикът, който седеше до стената, трябваше да станат всички и да излязат от чина, за да му отворят път. Централното здание, в което се помещаваше дирекцията и всички класни стаи, пръснати из града, се намираше на главната улица – от площад „Момина чешма“ към Гецово. В него имаше 4-5 класни стаи. Учителската стая беше в една пристройка в двора. Имахме и една учебна стая през улицата отсреща, която по-рано служела за кафене. Точно срещу вратата на тази стая имаше голямо открито огнище /оджак/. Когато преподавах география, окачвах картата на оджака и почвахме работа. Често по средата на часа някой отваряше и там надничаше някой чалмалия турчин, който търсеше кафенето“.
Училището се нарича Първа разградска прогимназия до 15 май 1927 г. , когато със съгласието на Цар Борис III приема неговото име. Директори през този период са: Никифор Бабачев /1909-1911 г./, Пенчо Икономов /01.02.1911 – октомври 1911 г. /, Михаил Протич /1911-януари 1914 /, Васил Узунов /януари 1914 – февруари 1921 г. /, Кръстьо Тотев / февруари 1921 – септември 1927 г. /
Въпросът за постройката на нова училищна сграда се поставя през 1922 г. Линия за строеж на училището се дава на 1 август 1926 г. От този ден започва подготовката на терена, като основният камък е тържествено положен на 15 май 1927 г.
Сведения за строежа на сградата и за сключените за целта заеми се съдържат в документите на Разградската градска община в Държавен архив – Разград.
Протокол на Разградския градски общински съвет от 27 май 1927 г. съдържа сведения, че училищното настоятелство, предвид, че Първа прогимназия е без помещение, че две отделения от първоначалното училище „Св. Св. Кирил и Методий“ са също без помещения и водят полудневни занятия, и четири отделения от Добровското първоначално училище по необходимост се помещават в съвсем неудобно, нехигиенично здание, е взето решение да се построи на избраното място при парка „едно ново училище, с 10-12 класни стаи, което за да може да задоволи нуждите на едно пълно развито начално училище, заедно с необходимите стаи за един кабинет /има се предвид за директора/, една канцелария, една учителска стая, един гимнастически салон, отделно помещение за семеен слуга, под зданието маза, с оглед да побере потребното количество горивен материал, отделно нуждници и ограда на двора“.
След станалите разисквания се взема предвид, че нуждата от постройка на ново училищно здание е неотложна. Тъй като в града има 1290 деца, подлежащи на задължително обучение, от които само за 800 има годни училища. Още повече, че стопанинът на зданието, в което се помещават 6 паралелки от Първа смесена прогимназия е завел дело за опразването му, което е спечелил, а други частни здания, годни за училище няма. Има се предвид, че училищното настоятелство разполага с определена сума, но тя е недостатъчна за постройка на училище. Общината и училищното настоятелство нямат подготвени никакви строителни материали. Временната трудова повинност също не може да бъде от голяма полза. Училищното настоятелство намира за необходимо, че трябва да се започне постройка на ново училищно здание още през настоящата година. Решава се да се сключи с Българската централна кооперативна банка заем за постройка на избраното до парка място, на едно ново двуетажно училище, което да може да задоволи нуждите на едно пълно развито основно училище, заедно с необходимите стаи. Размерът на заема се определя до 2 000 000 лв., а сградата да се изгради по даден план от училищния архитект.
Документите в преписката по сключване на заем за постройката на училище край парка в Разград сочат, че със заем от 2 000 000 лев, сключен с Кооперативната банка, по силата на Закона за кооперативния строеж, се е започнал строежът на училище при парка. Училището е с 12 класни стаи, гимнастически салон и останалите помещения, както е предвидено в първоначалния план. Изграждането и препокриването по това време е почти довършено, но за окончателното му довършване са необходими още около 3 000 000 лева. В документите е посочено, че е поискан нов заем.
Планът на зданието е изработен през 1926 г. На 1 август 1926 г. се дава линия на зданието в присъствието на архитект Любен Динолов, председателя на училищното настоятелство Максим Чернев, директора на училището Кръстьо Тотев, Крум Денев и предприемачите братя Стоеви. От същия ден започват и изкопните работи. Основният камък е тържествено положен на 15 май 1927 година, в присъствието на официални лица, ученици и много граждани. При поставянето му, в основите е положен и Актът за построяване на училищната сграда. За този акт академик Анание Явашов пише в своята книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало“ /София, Придворна печатница, 1930/, като публикува пълния текст на документа. Актът носи дата 15 май 1927 г. и съдържа ценна информация: „През това време се освети в гр. Разград, окр. Русенски, от Ст. Ганев началник Русенската околия, основният камък на тая училищна сграда, която ще се изгради по проекта и ръководството на училищния архитект при Русенската окръжна постоянна комисия Л. Динолов, от предприемачите Братя Стою и Васил Маринови и техния архитект Йонков, надзиравани от Ив. Велчев, предназначена да служи на тоя град Разград за просветно огнище и в която ще се сее семето на разума и светлината на знанието в душата на невръстното идващо след нас поколение, за да стане то достоен приемник на своите бащи и работи за благото на българския народ и за разрастването на неговата държава“.
В края на текста на самия документ е посочено, че „Настоящият акт в три еднообразни екземпляра, от които единият се вложи в основния камък на сградата, другият се предава на съхранение в Разградския Археологически музей, а третият остава в Архивата на Българското училищно настоятелство, се състави, за да се предаде така с него духа и стремежа на сегашното за вечни времена на бъдещето“.
Със съгласието на Н. Ц. Величество училището приема името „Цар Борис III“. Този ден /Св. Княз Борис/ е обявен за патронен празник. От началото на учебната 1927/1928 г. до окончателното завършване на новата сграда на Първа смесена прогимназия води занятията в старото училище на църковния двор.
В Летописната книга на училището, която се съхранява също в Държавен архив – Разград, за учебната 1930-1931 г. е отбелязано: „Учебната година започна с водосвет на 15 септември 1930 г. От 20 септември т.г. Първа прогимназия се премести в новопостроеното училище, също и училище „Св.Св. Кирил и Методий“ и се сляха, заедно образуваха пълно основно училище, което се назова Народно основно училище „Цар Борис III“. Понеже на 15 октомври изтече мандатът на директора, се направи нов избор, като се избра пак същият директор Иван Пенев“.
През 1931-1932 г. учебна година в училището се учат 479 ученици, разпределени в 13 паралелки. Като първоначалното училище е с 258 ученици, разпределени в 7 паралелки, а Прогимназията е с 221 ученици, разпределени в 6 паралелки.
За училищната часовникова кула няма много информация в документите на Разградската градска община. От откъслечните сведения се вижда, че в Протокол № 29 от 1931 г. е взето решение по повод на заявлението на Тодор Дамянов, часовникар от Русе, който е работил по училищния часовник на новопостроеното училище. Той настоява „да му се признае и заплати стойността на разликата от 19 кг по 120 лева, всичко 2280 лева от тежестта на доставената от него камбана за същия часовник , понеже според офертата тя трябвало да тежи 100 кг, а след изработването ѝ се оказала 119 кг“.
Впоследствие към училищната сграда се построяват киносалон и плувен басейн, който е открит тържествено на 18 юни 1939 година.
Патронният празник на НОУ „Цар Борис III“ се празнува на датата 15 май, тъй като на този ден се празнува именният ден на патрона училището. В Летописната книга се съдържат сведения как е отбелязан празникът през 1941 година: „На тоя ден се освети знамето на училището от родната църква. За кръстник на знамето беше председателят на училищното настоятелство Ганчо Христов. След освещаването на знамето кръстникът отправи топли думи към учениците, след това предаде знамето на Директора, който от своя страна благодари на учениците и учителите за значението на тая светиня и директорът предаде знамето на знаменосеца. Избран от III а клас с най-добър успех Младен Бъчваров и двете асистентки също от III клас – Милена Александрова и Ангелина Кирилова, и тримата декорирани с трицветна лента – символ на независимостта и свободата. От църквата всички ученици се отправиха в стройни редици за училище, където беше устроена литературна забава за тоя ден. Всички ученици бяха почерпени с бонбони, също и родителите…“.
От учебната 1944-1945 г. Първа прогимназия приема името на Апостола. Новото си име училището получава по решение на Учителския съвет със Заповед № 3688 от 29 май 1945 г. на министъра на народното просвещение проф. Станчо Чолаков. Това става най-вече по инициатива на тогавашния директор Кръстьо Иванов Коджахристов, който след сериозно обмисляне прави предложение за промяна. Но под покрива на Първа прогимназия, по-късно Основно училище „Цар Борис III“, израстват личности като академик Асен Дацев, професорите Стефан Станчев, Драгомир Цонев, Мария Цонева, диригентите проф. Влади Симеонов, Стефан Вачев, Димо Халачев, поетесата Лиляна Александрова и още много, много други музиканти, лекари, педагози, инженери, с които Разград се гордее и от които черпи своето достойнство.
Нели НИКОЛОВА
Регионален исторически музей, Разград
