Делят ни 120 години от едно културно дело, което ражда частна инициатива, може би най-голямата или поне една от най-големите в историята на Разград. В основата на тази частна инициатива са шепа ентусиасти и най-възторженият между тях – Иван Свирачев. Те мислят и действат за благото на града и нещо също много важно – за бъдещето му.
Става дума за дружество „Лес“ и за неговото дело – градския парк – може би най-голямата забележителност на Разград в миналото.
Роден в Чирпан, Иван Свирачев от юноша има богат обществен живот. Преследван от властите по време на робството, преследван от властите и след Освобождението, през 1887 г. той се добира до Разград и остава завинаги в него.
Свирачев има специално отношение към горите. Може би защото, както сам пише, е раснал „между буйните наши гори“. Идвайки в Лудогорието, той вижда, че „от едновремешния „Дели Орман“ днес са останали жалки остатъци – трънаци, шубраци и др., които с нищо не напомнят, че това е било Дели Орман“. Подобно е положението и с околностите на Разград.
Така Свирачев идва до идеята да се създаде първото в страната дружество за залесяване околностите на града. Първите му съмишленици са лесничеят Брайко Бозов и управителят на окръжната болница д-р Банков. Те се обръщат с покана към по-известни разградчани и на 8 февруари 1901 г. в салона на хотел „София“ в Разград 18 граждани, освен тримата инициатори, поставят началото на дружество „Лес“ за залесяване околностите на града. Избрана е комисия, която да подготви проектоустава на дружеството. На 14 февруари проектоуставът става устав и е избрано настоятелство на дружеството. В него влизат: председател Брайко Бозов, подпредседател д-р Банков, секретар Иван Свирачев, касиер д-р Д.Пенчев и членове-съветници А.Атанасов, Андрей Маркович, Я.Манолов, Д.Икономов и В.Килифарски.
Дружеството се обръща с позив към разградчани да се включат в залесяване. В уречения ден се отзовават „повече от 200 граждани, учители и ученици, между които и около 20 госпожи и госпожици с лопати и търнокопи, с песни и веселби“ и работата в старите и грозящи турски гробища започва. Ентусиазмът е неописуем. Така е написано в излизалите по това време вестници за първия ден от залесяването.
Така са залесени около 15 декара. Същевременно са засети в приготвеното за разсадник място семена от явори, акации и др.
През август вследствие на партизански борби лесничеят Бозов е уволнен. През 1902 г. за председател на дружеството е избран Иван Свирачев, тогава околийски началник. Против него се надигат няколко турци фанатици. Те се оплакват до великия везир в Цариград, че околийският началник Свирачев им бил присвоил гробищата и с това накърнил религиозното чувство на турското население.
Въпросът стига до тогавашния министър на външните работи д-р Стоян Данев, който посещава Разград и има среща с Иван Свирачев. Свирачев обяснява, че „въпросното място се залесява на основание на един градски план, утвърден от Н.Ц.Височество…. и че той действува тук не като окол.н-к, а като председател на едно дружество признато от властта“.
Министърът казал на турците: „Трябва да бъдете много благодарни, гдето бившите ви гробища се запазват чрез залесяване, вместо ежедневно да се оскверняват от лоши хора и разни животни и пр. Навсякъде, дори и в Цариград, такива гробища се залесиха, така че аз се надея да не правите от това никакъв шум, а да бъдете благодарни“. Турците го изслушали с благоговение и му направили дълбоко темане. /вестник „Разградски новини“, 28 октомври 1905 г./.
По това време в разсадника вече има 4000-5000 черници, още толкова яворови, осенови, брястови, кестенови и други дръвчета. Построен е и бюфет в парка.
На 20 ноември 1905 г. въпреки спънките, които прави общината и лично кметът хаджи Бърни Атанасов, дружество „Лес“ и юнашкото дружество „Делиормански юнак“ ограждат още 60 декара.
Широка 20-метрова алея, водеща от града по парка, засадена с 4 реда дървета е направена от дружеството през февруари 1906 г. Строи се широк салон, 140 квадратни метра, при бюфета на парка, който да служи на посетителите при лошо време и за разни другарски и дружествени срещи.
И още – засадени са около 3000 черници в околностите на града. Много дръвчета в града и около него засаждат военните от 19-ти пехотен полк и Общината.
Много тържествено е отпразнуван на 30 април 1906 г. петгодишният юбилей на дружеството. Грамадно шествие от гражданските и военните части и много граждани се отправят към градския парк. В центъра на ронда е отслужен молебен за освещаване на парка и новопостроения павилион. След „Многоя лета“ реч произнася Иван Свирачев. Той говори за дейността на дружеството и заявява: „…при всичките спънки, които ни се правят, няма да се спрем до тука. Ние съзнаваме, че вършим едно благородно дело, че принасяме една благодат на града и че ако не днес, то утре нашето дело ще бъде преценено както заслужава. Ще вървим още напред…“ /„Разградски новини“, 6 май 1906 г./.
Изпратени са телеграми до министъра на търговията и земеделието д-р Генадиев, до Брайко Бозов, получени са телеграми от тях.
Че Иван Свирачев мисли не само за настоящето, а и за бъдещето, показва и речта му на годишното събрание на 26 февруари същата година: „Ние сме още в началото, има още много и много да се работи, за да се постигне напълно задачата на дружеството, за което се изискват доста материални средства, а главно любов към това дело от страна на всички членове и граждане… Нека оставим един хубав спомен – един дар на нашето потомство, щото колкото и да се намираме, както мнозина казват, в епохата на „байганювщината“ това потомство, между това да си направи заключение, че е имало в днешно време и прогресивни начинания“ /„Разградски новини“, 3 март 1906 г./.
Голяма грижа на настоятелството на дружеството е била залесяването с иглолистни дръвчета, но нямало средства. И тук става неочаквано чудо. През лятото на 1907 г. началникът на горското отделение при Министерството на земеделието Байкушев идва в Разград и се среща със свой приятел – учителят в гимназията Н.Бабачев. Между другото учителят споделя със своя приятел за дейността на дружество „Лес“. Байкушев пожелава да види парка, дело на дружеството и там срещат Иван Свирачев, който разказва за историята и нуждите на дружеството. Софийският големец обещава подкрепа и на следващата година в Разград пристигат многоочакваните борови дръвчета, 5000 на брой. Те веднага били засадени.
През същата година, 1908, става заграждането на още 150 декара, така че паркът става 250 декара. Понеже Свирачев е назначен на служба другаде, председател на настоятелството става Драган Данаилов, по чието време се извършва залесяването и на тази площ. През 1913 г. от Силистра, където е бил околийски началник, се завръща Иван Свирачев и е избран за председател на настоятелството. Преизбиран е за такъв до 1927 г.
Интересна тема е за градинските увеселения, организирани от дружеството, което говори за отношението на разградчани. Първото е проведено през 1902 г. Ето данни за някои от тях. През 1905 г. има градинско увеселение по случай пребиваването в града на музиката на 20-и Добруджански полк. Освен музикалните изпълнения имало безжичен телефон, бой с конфети и ленти, ракети, хора. Програмата се изпълнява много хубаво благодарение на умелата разпоредителност на Иван Свирачев
Не толкова хубаво е увеселението на 30 април 1915 г. Чистият приход от него за дружеството е 160 лв. Имало номера на юнашкото дружество, свирила музиката на 19-и пехотен полк. Лошо впечатление обаче правело това, че много, даже и видни граждани, прескачали бодливата тел на оградата, а някои като смокове се промъквали под телта, за да не платят входната такса. Ето я байганьовщината, за която говори Свирачев.
През 1929 г. увеселението е съвместно със спортен клуб „Ботев“. Състояла се футболна среща между „Ботев“ и русенския първенец „Раковски“, завършила с победа на „Ботев“ със 7:0. После имало танци и хора.
Особено „срамно и жалко“, както е наречено във вестник „Разградско слово“ е отношението на гражданите при градинското увеселение на 2 август 1936 г. Дружество „Лес“ целяло да събере средства за новата цветна градина с малка такса от 5 лева за посетителите. Паркът бил украсен и осветен. Пуснат бил фонтанът в цветната градина. Но оказало се, че гражданството е твърде малко отзивчиво. Някои наругали и оскърбили настоятелството, други прескочили оградата. И се оказало, че има продадени 310 билета, а разхождащите се из парка били повече от хиляда.
Важен въпрос е и членството в дружество „Лес“. Според член 7 от устава на дружеството всички посетители на парка трябвало да бъдат членове на дружеството. А според „Разградско слово“ например през 1925 г. те са били 371, а през 1938 г. – 370. Тези данни не са никак положителни. А членският внос е бил твърде минимален. Но и всички посетители на парка да бъдат членове на дружеството, едва ли е било възможно.
Недостатъчна е била субсидията на Общината. Например за финансовата 1928/1929 г. тя е била 20 хиляди лева, за 1929/1930 – 30 хиляди лева, за 1938/ – 20 хиляди лева, за 1941 г. – 80 хиляди лева.
Независимо от това дружество „Лес“ работи неуморно за градския парк. За дейността му научава и самият монарх. На основание доклада, който му е бил направен за големия успех на дружество „Лес“, цар Борис III е заповядал чрез инспектора на дворците и министерството на земеделието, когато дружеството поиска, да му се доставят от техническите лесничейства разни семена и дръвчета, особено от иглолистните за разширяване дейността на дружеството. /„Разградско слово“, 27 юни 1922 г./.
Какво е представлявал паркът по това време? При добро време той се посещавал от 1000-2000 души, а в празнични дни и при увеселения от 5000-6000. Когато човек се разхождал из хубавите алеи и гледал елегантно облечените посетители, той забравял, че се намира в Разград, а се пренасял някъде другаде – в някой голям и културен град. Щом излезел от главната входна алея обаче и навлизал в града, веднага се чувствала мизерията… /вестник „Разградска камбана“, 26 ноември 1920 г./.
Но общината невинаги е била безответна към въпросите на дружество „Лес“. През пролетта на 1923 г. кметът Велико Димов, който е бил подпредседател на дружеството, подема инициативата с общински средства да се построи летен театър в парка. В него щял да дава представления общинският театър. Но властта се променя и работата спира.
Настоятелството свиква общо събрание, на което се решава да се доизкара летният театър със средствата, които има дружеството. Направена е била постройка за сцената, средствата свършват и се спира дотук.
Идва 1926 година, когато тържествено се чества 25-годишният юбилей от създаването на дружеството и парка. Денят е 20 юни. Юбилейният комитет има за председател кмета на града Къньо Камбосев. Издадена е мъничка книжка, в която е проследена накратко историята на дружеството, има и чудесни снимки на парка от различни години. От църквата голямото шествие се отправя към колодрума. След молебена с участието на църковния хор започват приветствията на видни представители на града. И във всички приветствия особена почит се отдава на основателя, инициатора и дългогодишен председател на дружеството Иван Свирачев. Поднесени са му скромни подаръци. Граждани и войници го вдигат на ръце и го носят при френетично „ура“.
Следобед се провеждат юнашки и футболни игри, има концертна програма, а вечерта по-късно продължават хората и веселието.
Получени са поздравителни телеграми от цар Борис III, министър-председателя Андрей Ляпчев, министъра на просветата, от частни лица, от разградските дружби в София, Варна, Ресе. /„Разградско слово“, 25 юни 1926 г./.
И все пак е можело Иван Свирачев да бъде награден с орден „За гражданска заслуга“. И заради дружество „Лес“ и парка, и заради дейността му като журналист /редактор на 4 периодични издания/, и като театрален деятел, и заради цялата му многостранна дейност за Разград.
На годишното събрание на дружеството през 1927 г. е решено Иван Свирачев да бъде обявен за почетен председател, като едновременно с това да е и управител на парка.
А на 18 юли 1930 г. свършва земният път на този многозаслужил труженик, който е в основата на създаването на дружество „Лес“ и на парка – този величав и безсмъртен паметник на човешкото творчество. И това при слаба подкрепа, при хули и преследвания, с несломим дух и воля, с неуморно постоянство.
Делото на дружество „Лес“ продължава. На годишното събрание през 1936 г. е решено към парка да се открие цветарски отдел. Настоятелството се обръща с апел към гражданите да помогнат с финансови средства за поддръжката и уредбата на парка. И със скромната финансова помощ на разградчани в парка е създадена доста хубава цветна градина с фонтан. Но възникват и нови изисквания. Цветната градина изисква специалист за доброто й уреждане. Необходимо е да се изгради парник за цветята, където те да презимуват. В статия на активния сътрудник на „Разградско слово“ /3 юли 1936 г/. – Венелин Иванов, са поставени тези въпроси и се отправя молба към Общината да вземе присърце делото на дружество „Лес“ и да му се даде пълна материална подкрепа. Има и обръщение към гражданите да бъдат по-щедри и отзивчиви. „Защото всичко дадено за парка е дадено за Разград – пише авторът. – Всичко, което се направи за Разград, е за нас и идните поколения“.
На 9 февруари 1938 г. „Разградско слово“ отпечатва статия на о.з. полковник В.Стефанов, посветена на дружество „Лес“ и на парка. Става дума за годишното събрание на дружеството. Интересът към него бил повишен, но от отчета на настоятелството прозирало, че „дробът на града“ – паркът, е просъществувал благодарение на скромните, но делови усилия на неколцина идеалисти. Щатен специалист за цветния отдел още нямало. Поставя се въпросът за някои предстоящи мероприятия – ограждане и залесяване на площта около стадиона, разширяване алеята северно от цветната градина, прекрояване парцела около парника и бюфета с оглед на неговото модернизиране и други. За всичко това била необходима по-широката материална и морална подкрепа на общинската власт и гражданството.
За интересна инициатива пише „Разградско слово“ на 18 януари 1941 г. Студентите от Разград изнесли на първия ден на Коледа в салоните на Военния клуб своята традиционна танцувална вечер. С чистия приход от нея бил образуван фонд за поставяне бюст в парка на неговия създател Иван Свирачев. Но бюстът на Иван Свирачев в парка е поставен много по-късно.
Тези данни потвърждават, че човек може само да съжалява понеже днес няма такива ентусиасти като Иван Свирачев и съмишлениците му, създали дружество „Лес“ и неговата рожба – градския парк. И днес повече се сече, отколкото се залесява…
Създадени са много неправителствени организации, но може би е необходимо да се възроди дружество „Лес“ или нещо подобно на него. Макар че има държавни и общински институции, които се вършат работата. Но откъде ентусиазъм, откъде идеализъм и творчески дух! Дано не греша.
А дружество „Лес“ е един неувяхващ пример на културно дело, родило частна инициатива, която с нищожни средства и с много упорит труд създава парк, който по качества в миналото е можел да съперничи на софийската и варненската обществена градина, за които са били изразходвани милиони.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
Благодаря за този материал!!! Аз съм разградлийка, но много години не живея там. Обичам града!!!