Никола Икономов е роден в 1820 година в село Жеравна.
Дядото на Икономов – Георги, в определен момент от живота си приема монашество и името Григорий /Герасим/ Иверец – служи в манастира Ивер в Атон. Намерените приписки върху негови богослужебни книги говорят, че е бил писмовен, т.е. грамотен. Бащата на Икономов – поп Тодор Стария, е с непокорен дух, носи меч под расото, автор е на шифровано писмо, нужно му за тайна кореспонденция. Обесен е от турците, а трупът му е захвърлен на бунището. Патриотичен българин прибира след време все още неразложеното тяло в кожен чувал и го отнася в Капиновския манастир, за да бъде погребано по християнски.
Икономов останал сирак на 9-10 години, сам се образова – научава френски, руски, сръбски, турски – писмено. След Жеравна отива в Котел. Там завършва гимназия с изучаване на гръцки език. След Котел, вече 20-годишен, отива в Шумен. Назначен е за учител. Изпратен е в Габровското училище, за да вземе модел за устройство на училището според изискванията на взаимоучителната метода – следващия по-висш етап образование. Превежда от гръцки, който е научил отлично, „Наръчна книжица за взаимоучителната метода“ или наричана още „Ермения“, от гръцки – ръководство. Събарят старото училище и за няколко месеца построяват ново – според изискванията на взаимоучителната метода, снабдяват го с необходимите пособия и през август училището започва да функционира. Въведени са нови предмети със светско съдържание – история, граматика, математика, география и др. Икономов прекарва 5 години в Шумен, след което идва в Разград. Тук училището също е килийно и се образоват само момчетата. Икономов убеждава родителите, че момичетата също трябва да учат. Създава две училища – мъжко и женско, в които е и главен учител. Просветната дейност на Икономов продължава и в Русе, където семейството се премества по покана на главния учител Драган Цанков. Момичетата, записани в училището, не го посещават редовно. Семейството успява да ги привлече отново. Тук Икономов прекарва 5 години. След завръщането в Разград продължава просветната си дейност – назначен е за инспектор за цялата Разградска околия. При откриването на взаимните училища Икономов се свързва с д-р Петър Берон и той изпраща 50 букварчета за бедните деца и 20 жълтици за девическото училище и обещава да ги изпраща всяка година. И тук училищата работят по новата метода, по светска програма. Но Икономов е реформатор и знае за следващата по- висока степен на просвещение – класното училище. За да разбере всичко, което е необходимо, той заминава за 6 месеца за Одеса и след за връщането си го въвежда и в Разград.
Публицистична обществена дейност – поетични изяви, книгата „Земледелие“, пише дописки и обяви до „Цариградски вестник“. Известни са и негови стихотворения, отнасящи се към така наречената „даскалска“ поезия. Земеделието и скотовъдството в България не ползват новостите по света в тази област. Използвайки знанията си по френски, гръцки и руски, Икономов и тук проявява новаторския си дух – съставя книга с полезни съвети и новостите в почти всички области на селскостопанската дейност. Издадена е в Белград и е много добре посрещната. Разпространител е на български вестници, излизащи в Цариград, „Български книжици“ и „Напредък“. Докато е в Шумен, подпомага Константин Фотинов, като става спомоществовател на книгата „Общее землеописание“. Идвайки в Разград, оглавява организирания от Раковски Агитационен комитет, участва и в организирания от Ангел Кънчев революционен комитет. Организира борбата за самостоятелна българска църква и предлага да се построи ново църковно здание. Когато започва Руско-турската война, предава сведения на руските войски за разположението на разградския гарнизон. След Освобождението е назначен от княз Дондуков-Корсаков за общински управител. През 1879 г. е избран от Разградски окръг за депутат в Учредителното събрание във Велико Търново и подписва Търновската конституция. За голямата му дейност в полза на народа той е награден с Орден за гражданска заслуга, 4-та степен.
Почива на 27 юли 1897 г. Разградчани изразяват почитта си към него като го погребват в лявото преддверие на църквата „Св. Николай Чудотворец“.
В къщата музей на семейство Икономови са изложени копие на преведеното от гръцки ръководство за взаимоучителната метода „Ермения“, книжката „Земледелие“, ордена за гражданска заслуга, портрет и снимка на Икономов, негов молитвеник, снимка на всички участници в Учредителното събрание. Изложени са и много предмети от бита на семейството, предадени от наследниците.
Искам да се спра на някои моменти от статията „Невероятните роднини на Никола Икономов, или защо в историята няма нищо случайно“ от проф. д.п.н. Пламен Радев във в. ,,Екип 7“ за личностите в семейство Икономови. Статията е полезна, но за съжаление има и много неточности.
Грешка е, че проф. Пламен Радев смесва двата рода – този на поп Тодор Стария и рода на жеравненския първенец Тодор чорбаджи. Тодор Икономов е внук на Тодор чорбаджи, а Никола Икономов е внук на Григорий Иверец.
Академик Иван Радев предполага, че след овдовяване Георги (светското име на Григорий ) се замонашва и приема името Григорий.
Баща на Никола Икономов е поп Тодор Стария, син на Григорий Иверец, а на Тодор Икономов е поп Петър, син на Тодор чорбаджи.
Освен Никола, поп Тодор Стария има синове – поп Тодор Младия /за да ги различават с бащата/, Стефан, вероятно и Ранко-Рафаил, както и дъщеря Гера. Повечето сведения са от книгата „Жеравна“ на Данаил Константинов, допълнени и потвърдени от книгата ,,Никола Икономов и духовно-просветният живот в Разград през 19-ти век“ на академик Иван Радев. Сведенията за поп Тодор Стария, поп Тодор Младия, Никола Икономов и Стефан са издирени от Ангел Григоров Попов – внук на Никола Икономов. Около 40 години той събира тези сведения, като пише писма на родствениците и така постепенно започва да се разплита сложната мрежа на поп Тодоровия род. Трябва да поясня, че става дума за преди 60-70 години, когато нямаше дори телефони в домовете и единственият начин за връзка бяха писмата. А родствениците са разпръснати из цялата страна. Стига се до етап, когато става възможно фактите да намерят видимо изражение под формата на родословно дърво. По това време започва и организирането на срещите на рода, на които присъстват потомците на поп Тодор Младия, Никола Икономов и Стефан. За Гера не са открити сведени през този период. В къщата музей на семейство Икономови е изложен само клонът от родословното дърво на Никола Икономов. Останалата част на родословното дърво, заедно с по-голямата част от архива на Ангел Григоров Попов се намира в Държавен архив – Разград, а останалата е в Регионалния исторически музей.
Няма достоверни сведения, че поп Тодор Стария е обесен в Капиновския манастир. Досега се знае, че поп Тодор поп Герасимов, или поп Тодор Стария, е обесен не в Капиновския манастир, а в Сливен. Предполага се, че е заровен в Капиновския манастир, а според други сведения – в Соколовския манастир. Не е известно поп Тодор Стария да е имал две съпруги. Все някой от неговите потомци и при изследването на Ангел Попов чрез продължителната кореспонденция с писма и при присъствието си на родовите срещи, щеше да знае това. Отречено е участието му във Велчовата завера – името му не се споменава в списъка на обесените. Ето какво намираме в книгата на академик Иван Радев: „С голяма сигурност твърдя, че поп Тодор от Жеравна не е сред обесените през април 1835 в Търново. Техните имена са известни и те са сред водачите на Заверата. Знаем ги, изрично посочени от няколко летописни бележки, стигнали до нас, както и от спомените на съвременници на събитието. Бесилките в старопрестолния град са били малко и точно определени – за Велчо Атанасов, Колю Гайтанжията, Митю Софиянлията, Йордан Брадата. Другите около тях
/капитан Мамарчев, Андон Никопит, отец Сергий от Плаковския манастир/ – имат друга съдба. Но нито сред първите, нито сред вторите откриваме отец Тодор от Жеравна“.
Има и друга версия, изложена в книгата „Жеравна“ на Данаил Константинов, която е възприета и от някои от потомците. В нея авторът също е приел, че поп Тодор Стария – бащата на Никола Икономов, е обесен като участник във Велчовата завера. Излиза, че до момента все още няма данни, които със сигурност да докажат което и да е предположение. Възможно е такива да не се появят, както се е случвало, а вероятно и занапред ще се случва за живота на много личности и исторически събития.
Пак в книгата на академик Иван Радев: „Липсват сведения за други деца на поп Георги, светското име на Григорий Иверец, т.е. поп Тодор Стария няма братя и сестри.
И все пак защо е обесен поп Тодор Стария? С известно съмнение академик Иван Радев приема версията за участието му в делегация, която носи искания на главнокомандващия руските войски Дибич Забалкански. Изявява и надежда, че „…все още има архиви, които да удостоверяват неговия трагичен финал“.
В книгата на академик Радев се появява още един брат на Никола Икономов – Ранко, който след като става свещеник приема името Рафаил. Но и самият академик Иван Радев отбелязва, че сведенията за него са малко и противоречиви. Имало ли го е, или по-точно Рафаил бил ли е син на поп Тодор Стария и брат на Никола Икономов? Фактът, че е работел в Градец, ли е причина да бъде пропуснат от Ангел Попов, а и родствениците не го споменават? Въпроси, които може би ще намерят своя отговор, ако се появи човек, чийто интерес те биха предизвикали. Очевидно е обаче, че Никола Икономов няма брат Петър – от това следва, че няма как Тодор Икономов да е племенник на Никола Икономов.
Разбира се, и историята, както и другите науки, се развива непрекъснато. Така че винаги има вероятност да се появят нови сведения. Но те не стават много лесно факти, а понякога никога не стават. Защо? Ами защото трябват доказателства, трябва някакъв документ или да се появи свидетел. Или някой да се натъкне на документ – например син да пише за баща си. Имам предвид публикуваните неотдавна спомени на Николай Илиев Икономов, внук на Никола Икономов, а бащата е Илия, син на Станка и Никола Икономови. Досега за него не се знаеше почти нищо, освен че са го наричали Аккалпак /Бял калпак/. Но ето, Нели Николова, музеен специалист, намира страхотна находка и така тази интересна и ценна информация е проучена и съхранена. Написаното от Николай Икономов е интересно и увлекателно, а и Аккалпака е бил чешит, интересна личност. Нели Николова е имала късмет, безспорно!
Връщам се на материала на г-н Пламен Радев – вероятно и на него късметът му е проработил. Но толкова много сведения наведнъж, и то без да посочва никакъв източник? Мисля, че историята на двата жеравненски рода има съвпадение на имена, но няма кръвна връзка между тях! Зад това твърдение стоят и трудът на Ангел Григоров Попов, и книгата на Иван Радев за Никола Икономов. При толкова много проучвания, намереното и публикувано до момента, остава в сила.
Разбира се, винаги, неочаквано, по всяко време и на всекиго може да се случи да намери нещо, което да допълни нечия история и да намери подходящото място, където да я представи. В този случай вестник „Екип 7“ е мястото, където г-н Пламен Радев е решил да представи своите открития, но пък не е взел предвид докъде са стигнали досегашните изследвания около рода на Никола Икономов, не е съпоставил своите със съхранените в разградския музей данни, да се убеди читателят. Вестникът публикува всички становища, дава възможност за изказване на различни мнения – това му е работата, според мен, читателят пък избира да вярва, или не, и на кого да вярва.
Не съм историк, може пък г-н Пламен Радев да има право. Със сигурност е прав за това, че са необикновени посочените личности, но въпросът е дали наистина са роднини на Никола Икономов? Трябват още някакви сведения, които да потвърдят или отхвърлят тази възможност. Дано се намесят специалисти и още данни, за да се внесе повече яснота…
В Разград отдавна битува мнението, че се знае всичко за семейство Икономови, че всичко е вече открито и всичко е ясно. Но май не е така. Доказват го двата материала – на г-н Пламен Радев и на г-жа Нели Николова, а и други публикации от последните години.
Ами младите, идващите след нас, успели ли сме да събудим интереса им? И кой трябва да го направи – семейството, учителите ? Разбира се, както за всичко друго – заедно. Има примери, които вдъхват надежда. Например Центърът за ученическо техническо и научно творчество в Разград почти 10 години провежда журналистически конкурс с национален статут на името на Григор Попов, най-малкия син на семейство Никола и Станка Икономови.
Ще си позволя да напомня, че през 2020 г. се навършиха 200 години от рождението на Никола Икономов. Сигурно има много причини, които попречиха на тази годишнина да се обърне подобаващо внимание. Навършиха се и 185 г. от рождението на Станка Николица Спасо-Еленина и 100 г. от смъртта й. На гробовете на двамата възрожденци са поднесени венци, но смятам, че не е излишно да си припомним още веднъж за тях.
Теменуга Ангелова Иванова, правнучка на семейство Икономови
