Филиз Хюсеинова е от будните съвременни майки в Кубрат. Заинтересована, търсеща алтернативни подходи, необходими за доброто семейно възпитание. Осъзнала е, че днешното поколение деца се формира в силно дигитализирана среда и трябва да има ясни граници и правила, още повече, ако имаш в дома си две момчета.
Спечели симпатиите ми като родител, когато преди време предизвика голям обществен дебат в социалната мрежа, след като големият й син стана жертва на насилие. Не реагира агресивно, но показа смело, че мълчанието не винаги е злато, особено ако става дума за сигурността на децата ни.
Филиз определя себе си като строга майка, смята че доброто поведение и обноски, които иска да формира у синовете си изискват това. Често, когато се видим се допитва дали постъпва правилно в една или друга ситуация. На емоциите от случилото се преди време със сина й, плюсовете и минусите на онлайн обучението, тревогите на съвременния родител и други актуални въпроси е посветен и нашия разговор.
Филиз Хюсеинова е на 37 години, живее и работи в Кубрат. Дипломира се като ветеринарен лекар в Тракийски университет – Стара Загора. Управител е на ветеринарна аптека в родния град. Големият й син е на 13 години, другият – на 4.
Филиз, как ти се отрази майчинството и какво се промени в живота ти след появата на двете момчета?
Раждането е най-хубавото нещо, което се случва на една жена. Така беше и с мен. Децата бяха планирани. Животът ни придоби още по-голям смисъл, стана динамичен – работа, домашни ангажименти, детска градина, училище, време за тях, много нови задължения. Темите за обсъждане и разговор, също станаха по-различни, всичко в името на децата и това да станем добри родители.
Често се случва да кажем за кръвни братя и сестри: „От една майка и баща, а толкова различни…“. Така ли е у вас?
Наистина е така. Много са различни, още от малки – интересите, характерите им, всичко. Това налага от моя страна по-прецизен подход, съобразен с всеки от тях. При единия нещо постигаме с лекота, при другия не се получава и търсиш, търсиш, докато намериш правилния път.
Добрата комуникация е от голямо значение. Как се случва тя при вас, по какъв начин дискутирате деликатни теми, граници, правила?
Комуникацията с децата наистина е от ключово значение. С големия ми син разговаряме на всякакви теми, за всичко което го вълнува. Другият все още е малък, но така или иначе и двамата ги изслушвам докрай, дори да предполагам какво ще ми споделят. Мисля, че това е разковничето в комуникацията. Правила има, както в детската градина и в училище, така и у дома. Те трябва да се спазват навсякъде еднакво. Не само от децата, но и от нас родителите, за да има справедливост. Това са хигиенните навици, подредбата на стаите, изслушването и така нататък.
Има ли ситуации, в които се чувстваш безсилна, би ли дала примери?
Има, разбира се. Много пъти съм изпадала в такива ситуации, когато трябва да ги накарам да си приберат стаята сами, а отказват, когато искат много силно нещо да им се купи, а това няма как да се случи веднага, когато сама трябва да се справя с почистването на къщата и много други такива. Не се сещам за всичко, но тези моменти отминават, забравяш ги, особено като те погледнат с едни огромни очи… Децата растат и стават по-отговорни с възрастта.
Всяко семейство има свое разбиране за възпитание. Какви са вашите приоритети?
Възпитаваме децата си, така както са ни възпитали нашите родители. Мисля, че във всяко семейство е така. Стараем се да бъдем и съвременни, все пак времената са други, децата са други. Споделила вече, че изискваме да се спазват правила, но им даваме и свобода понякога, за да стигнат те сами до истината, че така трябва да бъде. Ние сме опора, но те трябва да падат и стават. Животът е устроен така. Внимаваме в своите действия, постъпки, изказвания, защото те копират нас. Непрекъснато ги мотивираме и насърчаваме.
В какво подкрепяш твоите момчета и от какво се опитваш да ги пазиш?
Негативните явления дебнат от всеки ъгъл. Подкрепям ги във всичко, което е правилно и безопасно за тях. Гледам да ги предпазя от лошите навици от малки, сами стигат до изводите кое е лошо и как трябва или не трябва да се постъпва. Там където не могат да се справят помагаме. Не знам какво ни очаква в пубертета, но мисля че с всичко ще се справим. Децата ни са добри и това е най-важното. Обръщаме внимание на приятелския кръг, с кого общуват, когато наричат приятел. По тези въпроси също им даваме съвети.
Преди време големият ти син преживя насилие. Тогава ти предизвика сериозни вълнения в социалната мрежа и то без да проявяваш агресия. Какво предизвиква една такава случка освен негативни емоции?
Темата е много деликатна. Много бързо се разреши случаят, защото потърсихме за съдействие от институциите, а не саморазправа. Органите на реда си свършиха чудесно работата. Точно това исках да постигна, за да разбере детето-насилник, че не бива друг път да постъпва по този начин и че няма ненаказано зло. От станалото урок си взе и моят син, видя каква е пътечката, повярва че има справедливост. Дано и в живота им доброто да побеждава злото.
Разбрах, че децата които са подложени на агресия в дома си, стават насилници. Така беше и в този случай. Съжалявам за детето, но е факт.
Съвременните деца прекарват дълго време пред екраните, което води до нарушения в развитието им. Ограмотяват се технологично, но изостават в социализацията. Какво правиш, за да предотвратиш това?
Болна тема ми е. Години наред се опитваме със съпруга ми да откажем големия да седи пред компютъра и с телефон в ръка. Много е трудно, почти не се получава мога да кажа. За някакъв период има напредък, после пак се връщаме в изходна позиция, като в омагьосан кръг. Онлайн игрите са най-големият проблем, те са му хоби и мисля, че му пречат на социализацията във външния свят. За да не прекалява с компютрите, го ангажираме да помага в домакинството, да се занимава с брат си. Пандемията също си оказа влияние, защото принуди децата да си седят у дома, да не излизат с приятели. Но не само родителите носят отговорност за справянето с проблема на дигитализацията. Зависи от цялото общество, от развиващия се свят, трудно е.
Спомена онлайн обучението. Какви са впечатленията ти от него?
Аз съм от родителите, които не подкрепят онлайн обучението. То просто не работи. Моят син е голям, в седми клас, справя се сам. Но какво да кажат родителите на първокласниците? Ние влизаме в ролята и на учители, връзката учител-ученик се размива, да не говорим как се отразява всичко това на социализацията. Материалът, който се взема не се утвърждава, всичко минава ей така, да се отбие номер. Наученото е нетрайно, има и неща, които изобщо не се разбират.
Децата са големи манипулатори, често родителят отстъпва на тропането с краче. Как постъпваш в подобни ситуации?
Така прави малкият ми син. Това е във възрастта докъм седем години, в която децата пробват родителите си дали ще отстъпят на исканията им. Справяме се с много търпение и постоянство. В нашето семейство номерата не минават и децата добре го знаят. В такива ситуации първо гледам да съм спокойна и да не повишавам тон. Хубаво е да се обяснява като на голям човек – защо не може даденото нещо, защо отказваме. Но не трябва да забравяме, че те са деца и понякога все пак скланяме глава.
Имате ли си ваши семейни общи дейности. Как се забавлявате заедно?
Да имаме си игри, които играем заедно с малкото човече. Обича конструктори, да помага на баща си да ремонтират нещо у дома. Задава много въпроси – защо така са глобени различните части, кое поврежда техниката… Тези моменти също образоват много едно дете. Обичаме да пътуваме много, това са най-емоционалните ни и любими моменти, всички сме доволни.
Родител означава…
Отговорност. Голяма отговорност. Голямо щастие е да си родител.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА-Нади
