За Разград като гарнизон и въобще като военен център в миналото е писано много, включително и в „Екип 7“. По-надолу ще стане дума за командири на различни воински подразделения в Разград по времето на Княжество и Царство .България. Тези хора, макар и за известно време, са яли хляб в Разград, пили са разградска вода, марширували са по разградските улици, споделяли са радости и неволи с местните граждани. Съдбата им за определени времеви периоди е неразривно свързана с града и трябва да има памет за тях. Повечето от тях стават генерали по време на войните, т.е. показали са качествата си на командири в реална бойна обстановка.
Генерал-лейтенант Никола Генев Колчев (1856-1934).
Подполковник Никола Генев Колчев е командир на 19-ти пехотен полк от 1892 до 1896. Генерал-майор е от 1904 година, издига се до генерал-лейтенант през 1913 г. Роден е в Севлиево, умира в София. Награди: ордени „За храброст“ III ст., 2-ри клас, „За храброст“ IV ст., 2-ри клас, „Св. Александър“ II, III, IV и V ст. с мечове, „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно, Войнишки „Георгиевски кръст“ IV ст. /Русия /. През октомври 1912 година, по време на Балканската война, ген. Никола Генев участва в бойните действия в Егейска Тракия, които завършват с пленяването на корпуса на Явер паша през ноември същата година – една от славните победи в историята на нашата армия.
Генерал-майор Христо Константинов Паков (1859-1941).
Командир на 19-ти пехотен полк от 1904 до 1910 г., подполковник. Става генерал-майор през 1936 г. Роден в Плевен, умира в София. Награди: Орден „За храброст“, 3-та и 4-та степен.
Генерал-майор Вълко Василев (1862-1933).
Полковник Вълко Василев е командир на 19-ти пехотен полк 1912-1913 г. Издига се до чин генерал-майор през 1916 г. Роден в Харманли. Награди: Военен орден „За храброст“, III и IV степен 2 клас, Княжески орден „Св. Александър“, V степен, Княжески орден „Св. Александър“ III степен с мечове по средата, Народен орден „За военна заслуга“ V степен на обикновена лента, Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
Генерал-майор Асен Николов (1867-1926).
Полковник Асен Николов е командир на 19-ти пехотен полк през 1913-1916. Става генерал-майор през 1917 г. Роден в Търново, умира в София. Награди: Орден „За храброст“, 3-та и 4-та степен, 1-ви клас, 4-та степен, 2-ри клас и 4-та степен със знак за отличия; Орден „Свети Александър“, 4-та степен с мечове по средата, 5-та степeн без мечове; Орден „За военна заслуга“, 5-ти клас, на обикновена лента.
Генерал-майор Марин Куцаров (1873-1949).
Подполковник Куцаров е командир на 19-ти пехотен полк от септември 1916 до октомври 1918 г. Издига се до генерал-майор през 1928 г. Роден в Шумен, умира в Шумен. Награди: 1905 г. – Орден „За заслуга“; 14.07.1913 – орден „За храброст“; 1919 г. – Орден „За храброст”, 1924 г. – нагръден знак „За спасяване на знаме“. Генерал Марин Куцаров е може би най-известният командир на 19-ти пехотен полк в миналото, заради историята със спасяването на бойното знаме, когато частта попада в плен /заложничество/ през 1918 година.
Генерал-майор Иван Шишков (1859 или 1861-1946).
Командир на 1-ви артилерийски полк от 1903 до април 1912 г., тогава е полковник. Получава звание генерал-майор през 1913 г. Роден в Сопот, умира в София. Награди: Орден „Св. Александър“, V степен; Орден „За военна заслуга“, III степен; Орден „За заслуга“, IV степен.
Генерал-лейтенант Александър Танев (1863-1932).
Командир на Пети конен полк през 1902-1903, подполковник. Става генерал-лейтенант през 1918. Роден във Велес (Македония), умира в София. Награди: Oрден „За храброст, 3-та степен, 2-ри клас, 4-та степен, 2-ри клас; Орден „Свети Александър”, 3-та степен с мечове по средата, 4-та степен без мечове; Орден „За военна заслуга“, 2-ра степен с военни отличия; Орден „За заслуга“ на обикновена лента. За него е любопитно, че след края на Първата световна война излиза в запас и почти до края на живота си се занимава с частна адвокатска практика. Като адвокат води дела на немалко разградчани, тъй че не скъсва никога връзката с града, откъдето трътва възходът на военната му кариера.
Генерал-майор Стефан Николов ( 1865-неизв).
От 01.01.1907-15.02.1907 майор Николов е командир на 5-ти конен полк. Произведен в чин генерал-майор през 1918 г. Роден в Чирпан. По време на военната си кариера служи и като заместник-инспектор на конницата – важен род войска в края на по-миналия и началото на миналия век.
Генерал от пехотата Георги Стоянов Тодоров (1858-1934).
Полковник Георги Стоянов Тодоров е командир на 20-ти Добруджански полк при престоя му в Разград от 1897 до 1904 г. Става генерал от пехотата през Първата световна война. Това е най-висшето генералско звание в армията на Царство България, присъдено едва на 19 български офицери. По правило носители на това звание са били и владетелите – княз Александър Първи, цар Фердинанд и цар Борис Трети. За времето 28.09.1918-1919 е бил генерал-адютант на цар Борис III. Генерал Георги Тодоров е брат на академик Александър Теодоров-Балан. Роден е в Болград (Бесарабия), умира в София. Награди: Орден „За храброст“, 2-ра, 3-та и 4-та степен, 2-ри клас; Орден „Св. Александър“, 1-ва степен с мечове по средата, 4-та степен и 5-та степен без мечове; „Орден „За военна заслуга“ 1-ва степен с военно отличие и брилянти, 3-та степен на военна лента; Орден „За заслуга“ на обикновена лента.
С неговото име са свързани едни от най-големите победи на армията през Първата световна война на Македонския и Добруджанския фронт. От края на юни 1918 година генерал Тодоров е помощник-главнокомандващ, а от 8 септември, поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия.
Съпругата му загива при атентата в църквата „Св. Неделя“ през 1925 година. През 1926 – 1927 година е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Известен е с общественополезната си дейност – докато е командвал различни части, войниците са садили дървета, строили са обществени сгради, чешми, офицерски клубове, ремонтирали са църкви и пр. Неслучайно е бил обявен за почетен гражданин на Дупница, на негово име са наречени село край Петрич, както и улици в Дупница, Благоевград, Сандански и Петрич.
Точно в това отношение обаче Разград е назад, а има какво да се направи. Хубаво е, че разградчани са почели видни личности от миналото, свързани предимно с просветата и културата на града им /проф. Боян Пенев, Антон Страшимиров и др./, като са нарекли на тяхно име улици, институции и пр. Много от тези прославени офицери и генерали /например подп. Куцаров, който е спасил знамето, т.е. честта на разградската войска и на града/ също заслужават подобна почит. Силно се надявам, че будната и родолюбива разградска общественост ще поправи скоро тези пропуски.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
