История на съдилищата в Разград от 150 години насам

Преди Освобождението от 1878 г. по-системни решения за съдилищата се утвърждават в Закона за устройство на съдилищата от 23.04.1869 г.. Съдилищата в Османската държава са били: Старейшински съвети, Казалийските, Санджашките и Вилаетските съдилища, на места и търговски съдилища, както и Върховният съвет на правосъдието. Съществували са и духовни съдилища. И преди този закоон е имало казалийски съдилища, но той урежда материята правно За Разград и каазата се устройват Старейшински съвети и ново Казалийско съдилище. Старейшинските съвети са ангажирани с помирителна задача по граждански спорове. Решенията им не подлежат на изпълнение, освен ако страните не са се съгласили предварително да се подчинят на тях. Само съставените пред тях „спогодителни протоколи“ са подлежали на решение. Казалийски съдилища се изграждат към околията (казата) или част от нея и действат като първа инстанция. Постановяват следните окончателни решения: по граждански дела – за спорове до 1000 гроша и годишен доход до 100 гроша, а по наказателни дела – за нарушения, наказуеми със „запиране“ от един ден до една седмица и глоба до 100 гроша. Решенията им по граждански спорове и спорове за по-голяма стойност и наказателни дела, наказуеми със затвор до 3 месеца, са неокончателни и подлежат на обжалване пред Санджашките и Вилаетските съдилища.

В Разград, а и в други градове в българската част на Османската империя съдилищата се наричали „мекхеме“. За Разград това е документирано в дописка (по друг повод) във вестник „България“, в брой 11 от 25 юни 1862 г.

По време на Руско-турската война, още след преминаването на Дунава (14.06.1877 г.) главнокомандващият руската армия е бил натоварен да замени управлението в новозавзетите от руските войски места с ново. По отношение на съдебната власт се създават: а) помирителни съвети – за приканване на страните към спогодба; б) окръжни съдебни съвети в състав: един председател и двама членове, назначени от войсковия началник измежду по-видните грамотни граждани, които обикновено са търговци или занаятчии, без да притежават юридически познания. При разглеждане на делата те се ръководят от временни инструкции, съставени за тази цел. След юли 1879 г. се въвеждат основни начала по примера на руските съдилища съгласно устава им: „Учрежденiе судебньixъ установленiй” от 1864 г.

В новоосвободеното българско Княжество съдебната власт се упражнява от: 1) помирителни или селски съдилища; 2) общи съдилища (окръжни, областни или губернаторски съдилища) и 3) особени съдилища (административни, духовни, мюфтийски и военни).

От февруари 1878 г. до 24 август 1878 г. в Разград действа Окръжен съдебен съвет. Тогава са приети Временните съдебни правила. С тях се утвърждават нови форми: съвет на старейшините (помирителен съвет), окръжен съд и губернски съд.

Нещо повече за Селско-общински съдилища.

Помирителните (селските) съдилища според чл. 1 на Временните правила за устройство на съдебната част в България се наричали още полюбовни съдилища. Помирителни (полюбовни) съдилища се създават във всяко село, независимо от етническия състав на населението. Мюсюлманското население също получава право да сформира свой помирителен съд. Така се създават възможности за решаване на споровете вътре в отделните общности. Организацията им се осъществява от Съвета на старейшините в селото. ВСП предписват надзора върху помирителните съдилища да се осъществява от окръжните началници и областните управители (губернаторите). Те имат право да отнесат делата за решаване от общите съдилища в случаите на превишаване на правата или при извършени нарушения от съдиите. В началото на 1879 г. в страната са създадени 2 851 полюбовни съдилища с участието на 8 553 българи. Малкият им брой, както и несформирането на подобни съдилища в много села, се дължи от една страна на липсата на подготвени хора, които да ги „турят в действие“, а от друга – на ограничените правомощия и доброволния характер на съда. Няма данни за броя на помирителните съдилища в тогавашния второстепенен Разградски окръг.

Първият български Закон за устройство на съдилищата от 2 юни 1880 г., приет от либералното правителство на Драган Цанков, заменя помирителните (полюбовни) съдилища с новия мирови съд. През декември 1887 г. се приема Закон за селско-общинските съдилища от V ОНС и влиза в сила от 7 юни 1887 г. По време на дебатите разградският депутат П. Вълнаров предлага селско-общинските съдилища да разширят компетентността си, като получат правото да разглеждат искове и над 50 лева. Позицията по този въпрос на министър Стоилов е твърда и безкомпромисна. Приемането на предложението би означавало да се повтори неефективната практика на полюбовните съдилища и общинският съд да изгуби своя специфичен характер, който го отличава от всички останали съдилища. Законът за селско-общинските съдове има кратка история. Той е в сила до 14 януари 1904 г., когато е отменен със Закон за отменение на законите за селско-общинските съдове и за „престъпките“, които се налагат от същите съдове от 18.ХІІ.1887 г. Правителството на БЗНС възстановява селско-общинските съдилища с приетия на 9 април 1922 г. Закон за селско-общинските съдилища. Ново развитие законодателната уредба на общинските съдилища получава с Наредбата-закон за общинските съдилища, утвърдена с Указ №176 от 6 ноември 1934 г. Общински съд се учредява във всяка община, не само селските. Службата на общинския съд се изпълнява от общинския кмет. Той е върховен представител на централната власт в района и като такъв се назначава от министъра на вътрешните работи и народното здраве по предложение на съответния областен управител. Кметът представлява общината пред всички власти, учреждения, места и лица. В качеството му на държавен чиновник той трябва да отговаря освен на условията, предвидени в Закона за държавния служител, и на редица изисквания:  навършени 28 г.; да има висше образование или да е завършил с право на офицерски чин военно училище; да бъде жител на общината, на която е кмет. В общини, които са седалище на административна околия и в които изпълнението на службата на общинския съд от кмета е във вреда на служебните му задължения, министърът на вътрешните работи и народното здраве, по доклад на областния директор, назначава общински съдия, един или повече при необходимост. Този съдия трябва да отговаря на изискванията на чл. 87 и 88 от ЗУС (на общите условия за постъпване на служба в съдебното ведомство): да има висше юридическо образование, да е изкарал стажа си и да е издържал държавния изпит. Общинският съд има право да гледа: „1) граждански дела до 1000 лв.; 2) наказателни дела за нарушения, които се наказват със запиране до 1 месец и глоба (самостоятелно или не) до 1000 лв.; 3) молбите по чл. 26 от Закона за гражданското съдопроизводство, ако стойността на имота не надминава 5 000 лв.; 4) делата за делба на наследство, чиято стойност не надминава 10000 лв.“ (чл. 14). В неговите задължения влиза и учредяването на настойничество върху малолетни или запретени.

Откога съществува Окръжен съд в Разград? Институция с такова наименование има през няколко исторически периода.

В началото Принадлежи към тогавашната категорията общи съдилища. Временните съдебни правила (ВСП) са утвърдени от руския императорски комисар генерал-адютант княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков на 24 август 1878 г. Въпреки че влизат официално в сила на 20 септември с. г., прилагането им започва, след като съдийският състав на всеки съд се е запознал с тях на свикано за целта разпоредително заседание. С окръжно № 3811 от 4 ноември 1878 г. съдилищата са задължени да съставят специален протокол, от който да се вижда „в кое време законът е получен и в кое време е станал известен на съда”. В първите години след Освобождението съдебната система обединява всички органи, участвуващи в правосъдната дейност – съд, прокуратура и адвокатура. Делата се разглеждат от председател и двама членове на съда. В последните не участвува прокурор, а председателят на съда прави предложение за следствие, извършвано от член на съда.

Окръжните съдилища са колегиални съдебни учреждения, които се състоят от председател, подпредседател и членове съдии. Те правораздават в рамките на окръга. Всеки Окръжен съд се състои от две отделения: гражданско и наказателно, в които са включени съответният брой съдебни заседатели. Всеки Окръжен съд има прокурор и негов заместник. Като първа инстанция Окръжния съд разглежда всички граждански и наказателни дела, които са извън компетенциите на мировите съдии. В случая, когато мировият съд е първа инстанция, Окръжният съд действа като втора въззивна инстанция.

Окръжният съд в Разград съществува от началото на 1879 г. до края на октомври 1934 г. когато става Областен съд – Разград.

Голям проблем е информацията за първоначалния състав на Окръжния съд в Разград. Марин Йорданов Григоров в своя материал за историята на Окръжния съд пише, че неговият състав през 1879 г. е: д-р Н. Траянов – председател на Окръжния съд. Членове: М. Драндаров, Ив. Г. Крофти, Паскалев. А. Николаев – прокурор. Д-р П. Дюкмеджиев – пом.-прокурор. К. Симеонов – съдия-следовател. Н. Възелов – съдия-следовател. П.П.Мишков – мирови съдия. Ив. орозов – секретар на Окр. съд. А. Попов – подсекретар на Окр. съд. Д. Чомов – съдебен пристав. П. Карапеев – пом. съдебен пристав.

Същите данни обаче са дадени в „Алманах България“ за 1893 г., издаден С., 1894. Алманахът е обективен, защото в него коректно са посочени тогавашният кмет Димитър Стоянов и окръжният управител Дянко Коджабашев. Не е ясно защо М. Григоров е пренесъл състава от 1893 г. в 1879 г., но така или иначе информацията му за 1879 г. не е вярна.

В Държавен а вестник четем следното: „С Указ № 484 от 26 август 1880 г., бр. 70 на Държавен вестник от 10 септември 1880 г.: НР. Статия V. Да назначим следните лица за мирови съдии във Варненски съдебен окръг: 1) Досегашний председател на Разградския окръжен съд Н.Неделчев – мирови съдия на Варненска околия. От членовете на съда през 1893/94 г. най-известен е Иван Георгиев Крафти (в справката за историята на Разградския съд и в Алманаха фамилията му е сбъркана на Крофти). Родът Крафти са русизирани немски евреи от Болград, Бесарабия. Иван Крафти е завършил гимназията в Болград. Става учител в Македония, а през учебната 1887/1888 е учител в Солунската мъжка гимназия. Възбил можно е след като е бил съдия в Разград Иван Крафти да е учил и право в СУ от есента на 1894 г. до пролетта на 1897 г. След като завършва Иван Крафти става съдия в Пазарджик. Той е председател на съдийския състав, който съди убийците на Алеко Константинов от 3 до 7 ноември през 1897 г. Става председател на Окръжния съд в Пазарджик за 1901 и 1902 г. От септември 1902 г. отива в София. След Балканските войни Иван Крафти е първият главен прокурор към Върховния административен съд в България от 1914 до 1931 година. Той има пет деца от брака си с Ана Крафти. Една от дъщерите му Поля Иванова Крафти (1902-1979) се омъжва за тогавашния чиновник в БНБ Никола М. Татарчев (1898-1968). Имат две деца, едно от които е бъдещият главен прокурор Иван Татарчев (1930-2008). Всъщност рожденото име на Татарчев (син) е Светозар, но със съдебно дело Иван Крафти му два своето име – Иван. Между другото, Иван Татарчев е бил адвокат и в Разград в началото 60-те г. на миналия век…

В Разград е имало и мирови съд в Разград. Първият български ЗУС от 2 юни 1880 г., приет от либералното правителство на Драган Цанков, заменя помирителните (полюбовни) съдилища с новия мирови съд. Мировият съд има предимно помирителна функция. Мировите съдии правораздават на територията на околията. Те разглеждат граждански дела с нисък размер на иска до 1000 лева. На тях са подсъдни и наказателни дела за престъпления, които се наказват с тъмничен затвор до 6 месеца и нарушения, които се наказват с глоби. Мировите съдии изпълняват и нотариална дейност, там където няма присъствие на нотариус.

Околийски съд в Разград. С приемането на Наредба-закон за устройството на съдилищата (12.ХІ.1934) мировите съдилища започват да се наричат Околийски съд, а съдиите в него – околийски съдии и зам.-околийски съдии. Околийският съд е едноличен, т.е има един околийски съдия, а при нужда и зам.-околийски съдии.

Със ЗУС (ДВ, бр. 92 / 7. ХІ. 1952) компетентността на бившите околийски съдилища се поема от т.нар. народните съдилища.

Районен съд в Разград. Със Закона за изменение на Закона за устройството на съдилищата и Закона за избиране на народни съдии и съдебни заседатели при народните съдилища (ДВ, бр. 88/6.ХІ.1973) името Народно съдилище се заменя с Районен съд. Това е заложено в. чл. 126 от Конституцията на Народна република България (ДВ бр. 39 от 18 май 1971 г.).

Областен съд в Разград. Според Закона за устройство на съдилищата от 6 ноември 1934 г. (изменян и променян много пъти до 1942 г.) в Разград има и областен съд. С този закон, обнародван в ДВ, бр. 174 от 6 ноември 1934 г., всички окръжни съдилища съгласно новото деление на Царство България се преименуват в областни, а мировите съдилища – в околийски, като се закриват тези, които не са в околийските градове. За областните съдилища има прокурски надзор и съдии следователи. Областният съд има председател и членове, а гдето отделенията са повече от едно – и подпредседатели. Освен тях има и допълнителни членове според нуждата. Всеки областен съд се състои от едно, или повече отделения, в едно от които председателствува председателят, а в другите подпредседателите.. Според Закона за устройство на съдилищата от 1924 г. навсякъде в разните закони, където се говори за окръжни съдилища, мирови съдилища или мирови съдии, да се чете съответно: “областни съдилища”, “околийски съдилища” или “околийски съдии”. Настоящият закон (1934 г.) отменя Закона за устройството на съдилищата от 2 януари 1926 г.

Областният съд в Разград, съществува до 1 януари 1948 г., когато е преименуван отново във Разградски околийски съд, съгласно Закона за устройство на народните съдилища, обнародван в брой 70 на Държавен вестник от 26 март 1948 г. Този закон отменя Закона за устройство на съдилищата от 6 ноември 1934 г.

Със Закона за устройство на съдилищата (ЗУС) от 1952 г. съдебната система придобива структура от народни, окръжни и особени съдилища, която е под шапката на Върховния съд. Разградският околийски съд става народно съдилище. Името е до 1973 г.

Отново окръжен съд в – през месец март 1959 г. са приети изменения в Закона за устройство на съдилищата от 1952 г., съгласно които във всеки окръг има по един окръжен съд, като съдиите и съдебните заседатели при окръжните съдилища се избират от съответните окръжни народни съвети за срок от 5 години. През 1950, 1951 и така до 1959 най-много документи са с печати на Окръжни съдилища. Това обърква изследователите.

И няколко реда за прокуратурата и следствието в Разград. Прокуратурата и следствието за първи път са уредени в Закона за устройство на съдилищата в България от 1880 г. Прокурорите са към окръжните и апелативните съдилища и Върховния касационен съд, т.е. в структурата на съдилищата. Имат помощници, а към всеки прокурор – секретар. Раздел 3-ти, озаглавен „За прокурорите“, следва руското законодателство, което от своя страна възпроизвежда френския модел на ministeri public. От Русия у нас се възприема наименованието „прокурорски надзор“ като понятие за прокурор, а не институция, която възниква доста по-късно. За първи път със ЗУС от 1899 г. контролът на мировите съдии е възложен на прокурора от прокуратурата при Окръжния съд. В същия закон съдебните следователи са официално обявени за агенти на съдебната полиция. В това им качество те са подчинени на прокурорите при окръжните и апелативните съдилища. Разпорежданията на прокурора до полицейските и следствените органи са задължителни за изпълнение. След Освобождението от османско владичество младата българска държава в желанието си да наложи демократично и републиканско управление и да подчертае разделението на властите на законодателна, съдебна и изпълнителна, задължава съдиите да носят черни тоги, а прокурорите пурпурно-червени. Тази традиция е преустановена след 1944 г., но е възобновена отново със Закона за съдебната власт от 1994 г.

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ