Максим Димитров Стоянов е роден на 9 декември 1867 г. в Разград. Баща му Димитър Стоянов и неговата съпруга имат четирима сина. Най голям от тях е Максимилиан, който за по-кратко наричат Максим. Предполагам, че е кръстен на видния деец на Френската революция Максимилиан Робеспиер. Имената на другите братя са Добри и Страшимир, които също вземат участие в музикалния живот на Разград. За четвъртия нямам сведения Бащата Димитър Стоянов Симеонов (1838-1906) след Освобождението е бил първо член на Общинското управление (през 1881 г.) четири мандата кмет на Разград – от септември 1881 до края на март 1883; от февруари 1888 до края на август 1890; от септември 1890 до края на август 1893; от септември 1893 до края на април 1894 г. Привърженик е на Ст Стамболов. Преди Освобождението е бил член-секретар на основания в Разград Таен революционен комитет. При първото кметуване на Димитър Стоянов е взето решение за плана на Батенбергския пансион (9.02.1882 г (стар стил), сега сграда ПГПЧЕ. Самото решение за построяване на сградата е от 12 юли 1881 г. (стар стил) при кмета х. Иванчо Кулев. По време на втория и третия му мандат през 1899-1890 г. е изградена новата сграда на общинското управление, проектирана от тогавашния общински инженер в Разград Ян (Иван) Буфа. Димитър Стоянов е завършил няколко чина (отделения) в току що разкритото взаимно училище на Никола Икономов. За да бъдеш кмет след Освобождението не се изисквал някакъв образователен ценз. Според Закона за общините и градското управление от 1882 г. важно е следното: бъдещият кмет трябва да е избран за общински съветник, да е имотен и грамотен, да си плаща данъците. Димитър Стоянов отговарял на тези условия. Кметовете се назначавали след избор между общинските съветници с княжески указ. След падането на Стамболов Димитър Стоянов, макар и дал доста на града, е най-хуленият и мразен кмет на Разград до 1944 г. Това се случва заради масовите антистамболовистки настроения в тогавашния Разград и Разградски окръг. Все пак това е отглас на една лоша практика за времето си (може би не само?) – „падналия го стъпчи“.
Отначало Максим Стоянов завършва трети прогимназиален (сега седми) клас на тогавашното Разградско класно училище. Постъпва в началните отделения през учебната 1875/76 г. Завършва трети клас през учебната 1881/82 г. В разградското класно училище изпитва силното влияние на Павел Каракулаков, който му преподава физика, математика, църковно пеене и школски песни. От 1881 г. последният предмет се казва само „Пеене“. Някои изследователи пишат за „нотно пеене“, но такъв предмет няма. Всъщност става въпрос за методиката „Стълбица“, която представлява разучаване на нотите по музикалната стълбица, четене на ноти, пеене по ноти. От 1908 г. само в гимназиите учебният предмет се казва „Пеене и музика“.
Тук е редно да кажем няколко думи за Павел Каракулаков, роден в Болград, Бесарабия, през 1861 г. През 1878 г. завършва Болградската гимназия и идва в България. Започва работа като учител в Разградското класно училище, където преподава основно физика и математика. В периода 1885-1889 г. следва строително инженерство по специалността „Пътища и мостове“ в Мюнхен. Започва работа в Шумен като държавен контрольор по построяване на жп линията Каспичан – Шумен. От 1894 г. живее във Варна. През същата година проектира паметника на загиналите войници и офицери от 8-и приморски полк в Сръбско-българската война. През 1887 г. със земемера М. Маринкович изготвя първия кадастрален план на Варна, наречен Генерален план. По негови проекти през 1898 г. са изградени старата поща на пл. „Независимост” и Зеления мост пред Търговското училище, построен през 1900 г. и разрушен през 1932 г. заради изграждането на бул. „Цар Освободител“. От 1905 г. е главен инженер на Пловдив, а след това работи като началник на отдел „Строежи на пътища и мостове“ при Министерството на обществените сгради. Умира в София през 1915 г.
Както виждаме, това е човек с9 огромни заслуги към България и към Разград в частност. През учебната 1878–1879 година учителят Павел Каракулаков, сформира от ученици църковен хор. Той става основоположникът на църковното хорово пеене в града ни. Максим Стоянов участва в този хор. Отначало се разучвали ектении и някои църковни песнопения. Ектениите са колективни молитви (8 вида), включени на различни места от богослужението, характерни с това, че са съставена от отделни молебни обръщения към Бога, наричани прошения и изричани най-често от дякона/свещеника, на които хорът (певецът) отговаря с „Господи, помилуй“ и „Амин“. На Рождество Христово през 1878 г. ученическият хор за пръв път се представил в разградския храм „Св. „Николай Чудотворец“, като взема участие в празничната литургия.
След трети клас Максим Стоянов отива ученик във Варненската гимназия. Там учи IV и V клас за учебните 1882-1883/1883-1884 г. През 1884 г. в Разград е организиран и проведен ваканционен летен педагогически курс от Сава Доброплодни. Той е траел три седмици. По това време Сава Доброплодни е инспектор на Разградския учебен окръг. Завършването на курса е далновидна постъпка, която ще осигури на Максим Стоянов жизненото поприще на учител дълги години. Гръко-гагаузката атмосфера във Варна обаче не харесва на бъдещия музикант. След като завършва V клас Максим Стоянов се премества се в Габровската гимназия, в която учи VI и VII клас за учебните 1884-1885 и 1885-1886 г.
За времето от 1886 до 1888 г. Максим Стоянов е войник. Връща през есента на 1888 г. и баща му го назначил за писар в градското ковчежничество, където се съхраняват финансите на Общината. През учебната 1889/1890 г. Максим Стоянов бил назначен за волнонаемен учител в Разградското окръжно класно училище. След това става редовен учител. В началото преподавал доста предмети: закон божи, всеобща история, френски език, български език. Едновременно с това е бил в оркестъра на Ал. Шулговский, в който свирел на флейта. По късно се научил да свири и на цигулка. От 1897 г. започнал да преподава само пеене в мъжката гимназия, без да има музикално образование. Като такъв учител бил 21 години.
В гимназията основал ученически хор, който участвал в популярните тогава вечеринки, утра и музикални празници. От 1902 до 1904 г. този хор се дирижирал от Коста Бърнев (1886-1915).
През 1896 г. Максим Стоянов наследява Николай Теодоров като диригент на църковния хор и го ръководи до 1904 г, когато този хор се обединява с певческото дружество „Железни струни“. През 1897 г. към читалище „Развитие“ се разкрива струнен оркестър от 25 човека с инструменти, закупени от Лайпциг. Диригент е Богдан Торчанов. В този оркестър участвал и Максим Стоянов. Струнният оркестър на Торчанов след оттеглянето му се ръководел последователно от Добри Стоянов и брат му Максим Стоянов. През 1914 г. този оркестър преминава към музикалното дружество „Железни струни“.
От учебната 1909/1910 г. Максим Стоянов е едновременно учител в Разградската мъжка прогимназия и в мъжката гимназия. От учебната 1912-1913 той станал учител по пеене само в Разградската мъжка прогимназия, която през учебната 1919/1920 станала смесена. Стоял като такъв до учебната 1927-1928 г. Прогимназиите (след четвърто отделение на началното училище) до 3 клас (сегашен седми) в Разград са две. Създават се по силата на Закона за народната просвета на Н. Мушанов от 1908 г. Дотогава наименованието и степента „прогимназия“ не е употребявано. Отначало прогимназиите са смесени по пол с изключение за времето от учебните 1912/13 до 1918/19 г. г. Първата Разградска смесена гимназия се е помещавала в девическото училище в двора на църквата „Св. Николай“. Разкрита е 1909 г. Втората Разградска смесена прогимназия се е намирала в Добровски участък в здание построено през 1910 г. От 1914/15 до 1918/19 тя е била девическа. Сега е СУ „Хр. Ботев“. Максим Стоянов е бил учител в първата посочена прогимназия. Пенсионира се през учебната 1927/28 г. Тогава започва да се строи Централна девическа прогимназия „Цар Борис III“ (сега ОУ „В. Левски“). През есента на 1904 г. Коста Бърнев е повикан на военна служба в Командата за подготовка на запасни подпоручици. Максим Стоянов ръководи хора до завръщането на Коста Бърнев от казармата през септември 1906 г.
След 1914 г. Максим Стоянов е избран за почетен член на музикалното дружество „Железни струни“, а от 1928 до 1932 г. е негов председател.
Максим Стоянов не се ограничава само с музика и учителстване. Той става член основател, а след това и дългогодишен член на Дружеството за залесяване на празните околности на град Разград. То е създадено на 8 февруари 1901 г. със събрание на около 25 граждани. На 14.II.1901 г. се провежда ново събрание, на което се приема устав и с избира настоятелство, тогава на дружеството се дава името „Лес“, а на залесеното място „Парк“. Оставено е място за колодрум с игрище, строежът на което започва през 1907 и привършва през 1908 г.
Максим Стоянов е един от основателите на гимнастическо дружество „Делиормански юнак“. То се създава на събрание на 16 април 1900 г, уставът се приема седмица по-късно, а малко след това се присъединява към съюза „Юнак“.
Максим Стоянов е дарил на музея редица документи, а на библиотеката на читалище „Развитие“ 65 книги. През 1921 г. е награден с орден „Гражданска заслуга“. Умира на 12 май 1940 г. с чувство на „напълно издължил се към обществото“, както е написал в завещанието си.
Най-накрая искам за пореден път да посоча, че Разград трябва да се отърве от провинциалната си скромност и да изтъква по-често /и с пълно основание!/ своето първенство в редица области /благодарение на личности като Максим Стоянов и др./. Само за пример тук ще посоча разкриването на първите църковни хорове след Освобождението. В Разград това става от началото на учебната 1878/79 година, в София хор в храма „Св. Неделя е основан през 1879 г., в Шумен – през 1880 година, в Стара Загора – през 1885-та… И това, разбира се, е само една от областите, в които Разград държи първенство…
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
