
Организираната среща между любимия на поколения българи писател акад. Антон Дончев и разградските ценители на писаното слово се превърна в задушевен празник не само за твореца, който тази година празнува своя 90-годишен юбилей. Домакините посрещнаха рожденика с редица изненади и подаръци – от входа го съпроводи тематичната за романа му „Време разделно“ гайда, последвана от фолклорни изпълнения на певиците от Капанския ансамбъл.
До рамото на писателя неотлъчно бе неговата спътница – актрисата Райна Василева, която изпълни свой любим откъс от романа. Докосващото сетивата актьорско майсторство засили своя ефект на фона на кадри от филма по книгата.
Създаването на „Време разделно“, преведена на повече от 30 езика, отнема на Антон Дончев 41 дни, но така и не я прочита след като оставя перото.
За творческия процес, който обзема писателя, самият той сподели: „Аз не пиша, а пея!“, и го сравни с изкуството на музикантите, които нямат право на грешка по време на живо изпълнение. Началото на създаването на една творба идва чак когато авторът му знае за какво става въпрос.
„Достойнството държи човек изправен“, се обърна към публиката във встъпителното си слово творецът. Именно тази човешка добродетел според изтъкнатия академик е залегнала в корените на дилемата за избора между светлината и мрака, а изборът е право на всеки от нас. Никой обаче, избрал материалното пред духовното, не се е сдобил с щастие.
Съвременното преломно във всички обществени и социални аспекти време със сигурност носи характеристиките на разделно. Сега българи срещу българи са изправени, а помежду им зее пропаст, ключът към разрешаването на ситуацията според писателя е комуникацията. „Какво толкова страшно има да си кажем в очите?“, пита Антон Дончев.
По време на нeколкочасовия диалог с разградчани, писателят, свидетел на бомбардировките над София, сподели и други житейски уроци. Един от най-големите проблеми на съвременния човек е лутането между истина и лъжа, породено от настоящата комуникационна ера, в която растат и най-малките. „Трябва да чистим „очилата“, които даваме на децата“, метафорично писателят повдигна тревожния проблем за израстването на малчуганите в технологичния свят. В него „позволихме тогите на учителите да се превърнат в дрипи, а лекарите – в търгаши“. А в него се губят и възрастните, неспособни на ответна реакция спрямо бързо променящите се факти.
Разградската аудитория, жадна да се докосне до всеобхватната вселена на автора, създал първата си повест на невръстната 12-годишна възраст, с нетърпение вече очаква новия му роман за Вълчан войвода, в основите на който е залегнала връзката между небето и земята. Писателят се раздели с почитателите си с обещанието, че този път ще прочете произведението си след като го завърши.
Срещата, организирана от Инициативен комитет за честване на годишнината, Община Разград и Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев$, приключи с дълга опашка за автографи, местни творци поднесоха своите подаръци за рожденика, който благодари за емоциите, благодарение на които отново се почувствал на 19.
При срещата си с председателя на Общинския съвет Стоян Ненчев и зам.-кмета на Разград Руска Вътева авторът на „Време разделно“ получи бронзов плакет „Момина чешма“ и капанска китка за спомен от лудогорския град.
Десислава СТЕФАНОВА





