Топчийските скали – перлата на Лудогорието

Лудогорието е обособен физикогеографски район в Североизточна България. Представлява част от Долномизийската геоложка плоча, формирана през Горния Мезозой. По състав и природа има органогенен, седиментен произход. Вертикалният профил демонстрира ярко разграничими един от друг етажи. Скалната палеофауна се отличава с голямо видово и родово разнообразие /палеонтологичната сбирка в Топчии/.

Топчийската речна долина. Тя има ярко изразен проломен характер и обхваща отсечката Побит камък – Топчии – Каменово. Формирана е изцяло пред Неозойската ера, продължила около 60 милиона години, и преди всичко през втория й основен период – Кватернера /Четвъртичен период/. Днешната Топчийска река е само един жалък наследник на онази голяма, пълноводна река, текла, плискала водите си тук в продължение на милиони години и е формирала, завещала ни е днешното скално многообразие. Топчийската река има изразен карстов произход. Тя събира водите на изворчета, които бълбукат изпод скалните усои, и преди всичко от големия карстов извор в село Побит камък.

Река Топчийска – така тя официално се води в националната картотека. Беше тясно свързана с местния бит, с традициите, с фолклора. Реката движеше няколко воденици, местните хора поливаха зеленчуковите си градини, служеше за водопой на селските стада и впрегатен добитък, а пък през деня реката побеляваше от селските патици. След лазарския „Буенец“, на следващия ден момите – участнички в Буенеца, слизаха надолу по реката „да се кумичат“, да изберат кумица за следващото Лазаруване. След отпразнуването пък на обичая „Пеперуда“ /за дъжд/, още същия ден, това правеха възрастните жени, извършваха до реката погребен ритуал. С плач и сълзи полагаха в общ гроб три направени от кал антропоморфни фигури – Георги, Гергина и Иванчо. В горния край на селото, до реката, под скалите Гюн гьормез, където е изворът на войнишката чешма, беше селската Белянка. Там жените избелваха новоизтъканите си платна, а песните им кънтяха от високите скали и се чуваха над цялото село. Днес тази река в селската си част е вече бетонирана, пленена. Чезне и споменът за една битова, патетична селска действителност.

Топчийските скали са уникален природен феномен. И те са плод на един велик закон, наречен Природна еволюция. Една невидима велика сила, която Й.В.Гьоте нарече „Велик творец“. От лични наблюдения познавам цялата скална система на Лудогорието. Топчийският скален ландшафт обобщава всички по-характерни природни елементи на въпросната скална регионална система. Тъкмо за това законът ги обяви за природни забележителности и ги взе под своя защита. /ДВ бр. 44/1.06.1976 г./. Скалните отвеси на Гюн гьормез и големият карстов извор под тях са типичен пример, еталон на подпочвената водна мрежа и взаимодействието й с Лудогорския карст. Това е изолиран скален локалитет по левия борд на речната долина в самото село.

Този двустранен скален Лудогорски масив е дал имената на съседните две селища – Побит камък и Каменово. Изветрели скални феномени, известни в науката с името „монолити“ са характерен елемент от Топчийската скална формация. Три-четири е имало в центъра на с.Побит камък, но са превърнати във фракция. Много са лицата на човешкото невежество. Около Топчии има няколко такива, неми свидетели на динамиката на хилядолетната, на милионната геоложка летопис, но само който умее да я разчита.

Топчийските скали. Тук времето е запечатало страница от необозримата геоложка хронология на нашия край, паметник, създаден от неръкотворния гений на природата. Израз на силата и съвършенството на природната еволюция, символ на неотразимия творчески гений на космическото време.

Пещерите. Те са естествена, неделима част от скалната формация. Национално природно богатство. На Топчийските пещери е отделено заслужено внимание в книгата „Пещерите на България“ /П.Трангеев, К.Косев, 1978, София, стр.16, 19, 25/. Като факт това говори много. Групирани са около селото, но има и в самото село. По начин на формообразуване са два вида – сводести и дълбоки.

Дочоолте пещери. Под селото, по крайната къща на Дочо Йорданов, срещуположно на махалата Кошоосу. Двукатен дълбокопещерен комплекс със сложна вътрешна моделация. Двата етажа са съединени посредством междинен отвор, а над втория има пещерен комин с челен скален мост.

Юч пещера. Източно от селото, три хоризонтално разположени едно до друго сводести пещерни образувания, с малък вътрешен обем.

Юртлук пещера. Горе над гористия скален локалитет.

Юртлук канара. Недълбока сводеста пещера.

Пещерният комплекс Думчелките. Намира се под кариерата. Най-известният пещерен топоним в селото. Две сводести пещери – близнаци, с гладки вътрешни стени. Виждат се от шосето. Сътворени от механичното действие на речната вода. Само на метри от тях, по на изток, е пещерата, известна с името Маргелийто. Името е перифразирано от турското „мал дели“ /луди пари, имот/. Дълбока пещера, която с магнетична сила все още привлича иманяри, търсачи на съкровища и други заблудени подобни субекти.

Сред местното население битуват различни легенди, свързани с тази пещера. Една от тях е публикувана: /Венелин Иванов. „Ново Лудогорие“, бр. 56/14.05.1974 г., „Златната пещера – легенда“/.

Като деца много обичахме да скитаме из тези пещери. Помня как стените им чернееха от хиляди прилепи, сякаш окачени по тях. Днес вече и помен не е останало от това. Всички видове от тия летящи бозайници по света са защитени от закона.

Старият местен ловец Петър Колев веднъж ме попита къде останаха ония големите, белите пуйки? Така те наричаха белоглавите лешояди. Запомних ги и аз да се реят високо над скалите. Гледката е впечатляваща. Няма ги вече и те! И бухали гнездяха по скалите. И те ги няма вече! С тях Топчии влезе в националния и европейски екологичен оборот:

1. Червена книга на НРБ, т.2, стр. 122, БАН, София. 1985.
2. Staatliches museum für tierkunde Dresden, 15 juli 1975.

Лешоядите са видове от националната орнитофауна и са под особен международен мониторинг, защото са носители на ценен еволюционен капитал, и застрашени от окончателното им изчезване. Днес Франция и Испания харчат милиони за тяхното интродуциране, ние прогонваме нашите.

Това е в абсолютно противоречие с буквата и смисъла на Европейската директива за защита на птиците, на техните естествени природни местообитания. Запомнил съм от стари хора топонимът „картал кая“, под воденицата на хаджи Бойко.

Днес в нашия високотехнологичен век, който умее да опазва своето културно-историческо и природно наследство, прави голяма и предвидима инвестиция в своето бъдеще. Екологизацията е вече приоритетно направление в наука, култура, образование, икономика. И това е глобален процес. Всеки опазва красотите на своя роден край, неговото историческо минало.

Много са посоките от негативните последици от топчийската кариера. Селища като Белащица, Николаево, Симитли и десетки около тях в Южна България, в цялата страна, категорично застанаха като стена против разкриването на кариери до селищата им.

В Топчии никой и дума не изрече, освен мен, за кариерата до селото. Нещо повече. Една вечер бях привикан в стаята на Земеделската кооперация на събрание, организирано от кмета на селото и председател на местната комунистическа организация – Йордан Калчев. И всичко това, да се узакони кариерата. Той крещеше по мен и ме ругаеше, пригласяше му друг бивш местен партиен лидер – Ради Петров.

Топчийските скали – уникален природен феномен, визитната картичка на Топчии, символът на природата на Лудогорието, страница от геоложката летопис на времето, нагледен пример за динамиката и необратимостта на природната еволюция, послание към поколенията за неръкотворния гений на природата, урок как не трябва да се отнасяме към природното наследство, към живата и неживата природа. По делата ще ги познаете, ни напомня една библейска мъдрост. Един велик мислител от европейското Средновековие беше казал: „Където глупостта е образец, там разумът е безумие“. И днес в Топчии ние сме реално олицетворение на тази мъдрост.

Топчийската речна долина. Целият този периметър, богат на води, скално и пещерно многообразие, на различна водна и наземна фауна, на културно-историческо наследство, трябваше да се запази като нагледен природен еталон на структурата на Лудогорския карст. И да се впише в Европейската програма Natura 2000. Това щеше да издигне много екологичния, социалния и научния рейтинг на общината, на Лудогорието. Такива са днес тенденциите, законите на развитието на обществото, на света, повелята на времето.

Та нали оттук братя Шкорпил започват своята научна, археологическа дейност, описват и съставят подробна карта на старините около Топчии /„Могили“, Пловдив-1898 г./. Елате и вижте сто години по-късно какво са оставили след себе си иманярските булдозери и металотърсачи между Побит камък и Топчии. Картината е покъртително печална.

Топчийските скали – емблематични представители на Лудогорското природно наследство. Обезличени, порутени, днес тук отекват взривове, буботят багери, сноват камиони… Каква еманация на сбор от екологично невежество, примитивен манталитет и пещерна логика, достойна за нашите далечни предци от Мустерската и Ориняшката епоха.

Защитата на природата днес е въпрос на личен дълг, въпрос на чест, критерий за научен манталитет, белег за духовния облик на всяко цивилизовано общество.

Ганчо ЙОРДАНОВ