Всички се радваме на успехите на ПФК „Лудогорец“, отбор който вече 9 години поред е шампион на страната. Сега обаче искаме да си спомним за един друг футболен тим – ФК „Бели Лом“-Разград, също значим и оставил дълбока диря във футболната история на града ни. Отбор, в който са играли много добри футболисти от няколко поколения.
ФК „Бели Лом“ беше редовен участник в зоналните групи, винаги борещ се за призови места. От 1980 до 1985 г. бе участник в Североизточна „В“ група, след отпадане от третото звено на футбола, беше неизменен първенец в окръга. Именно за този етап от историята на клуба искам да разкажа днес и с по няколко реда да припомня поименно футболистите от последното поколение, играло в клуба. След тяхното оттегляне от спорта, приключи и животът на ФК „Бели Лом“. Вярвам обаче, че изявите им на терена и до днес се помнят от запалянковците, и не само.
Ето ги и тях.
Кадир Ебазеров – Билязера, вратар, с добър рефлекс, пъргав, неизменен титуляр, с мачове и в мъжкия футболен отбор на „Лудогорец“. Наглед спокоен, но понякога му избиваха чивиите. Домошар беше, такъв е и досега. Когато пътувахме за гостувания, съпругата му все му възлагаше задача да разплита стари пуловери и да навива преждата на кълбо, за може после тя да плете дрешки на децата. Ако сега е на онези години, ще пази с успех вратата на всеки отбор от Първа лига.
Лъчезар Василев – Бъчито, вратар, тип Лилчо Арсов от „Ботев“ /Пловдив/. Наглед /и не само наглед/ тежък, но с добро пласиране на вратата, много пъти ни е вадил в мачовете. През живота си не е карал само самолет, но ако сега вземе два урока, и това ще направи. Душата на компанията беше, все ни черпеше. Понякога дори забравяше, че няма пари и поръчваше, после събирахме пари да платим сметката.
Димитър Николов – Пердето, най-младият и най-лудият от всички вратари беше.
Всеки вратар трябва да е малко луд, но при него нещата бяха в повече. Юноша на „Лудогорец“ с мачове в „Б“ група, титуляр на врата на „Бели Лом“ във „В“ група.
Иван Добрев – Ванката, десен бек, юноша на „Лудогорец“ с мачове в „Б“ група и титуляр на поста си в „Бели Лом“ във „В“ група. Модерен за времето си бек, включваше се в нападение, центрираше, вкарваше голове. Изненадващо се отказа от футбола и стана сервитьор в Клуба на дейците на културата. Веднъж се срещнахме по центъра, той отиваше на работа, аз на тренировка. Попитах го не съжалява ли, че се е отказал. Отговорът му беше: „Съжалявам, че не спрях по-рано. Не чакай, направи го и ти!“, посъветва ме той. Добре че го послушах, та да се видят и аз с 20 лева в джоба си, срещнах най-красивата девойка в заведението, в което работех и създадох семейство.
Ванката обичаше да казва „Жената трябва да ухае на хубав парфюм, мъжът – на скъпи цигари!“. Сега работи като митничар в Разград.
Цоньо Станев – Цонката, десен бек, юноша на „Лудогорец“ с мачове във „В“ група. Един от най-младите в отбора . Беше малко лабилен, но иначе много добро момче.
Веднъж, преди важно домакинство, дойде разстроен и омърлушен, имаше някакъв проблем, може и с гаджето да се е бил скарал. Трябваше обаче да го вдигнем за срещата. Отидох до колата и от аптечката взех един аспирин. Извиках го настрани и му казах: „Цонка, вземи и го изпий. Това е допинг, ще ги скъсаш!“. Изпи той хапчето, след 15 минути, вече екипиран, чаткаше с бутонките по мозайката в съблекалнята, не можехме да го удържим. Бихме в тоя мач, а Цонката беше най-добър на терена.
Юмер Салиев – Юрката, с българско име Димитър Савов. Откъде го измисли това име не знам. Ляв бек, титуляр, знаеше си стихотворението, както се казва. Добро момче, приятел ми е, като се ожени, му станах кръстник.
Живко Пенев – стопер, юноша на „Лудогорец“, беше много полезен на терена, един от младите играчи, с мачове във „В“ група. Целият отбор бяхме на сватбата му. Сега е шофьор на ТИР.
Станимир Йорданов – Катила, защитник, юноша на „Лудогорец“, с мачове в „Б“ и „В“ група, младежки национал, приятел. Беше скромно момче и много добър футболист, единствен от нас – национал. Сега е собственик на заведение и спортен магазин в Разград.
Йордан Йорданов – Кмета, бек, дойде в труден за отбора момент, нямахме хора. Игра, раздаде се, помогна. Беше по едно време кмет на село Островче. За съжаление, вече не е между живите…
Георги Керкелов – Керито – защитник, високо и здраво момче. Дойде, ако не се лъжа, от Смолянския край. Много добър защитник, режимлия – не пушеше, не пиеше. Понякога излизаше да загрява бос, било полезно за ходилата. Трябваше да му се вярва, все пак беше завършил ВИФ, с треньорски профил.
Веднъж щеше да ме удуши от радост в град Борово, Русенско, на една квалификация за влизане във „В“ група. Беше много завързано и напрегнато положението. Тук играхме на градския стадион и завършихме 0:0. Всички си мислеха, че в Русе ще загубим от бившите футболисти на „Дунав“ и „Локомотив“ /Русе/. Да, ама не! Убихме ги с 4:1. Когато вкарах втория гол, Керито щеше да ме удуши в прегръдките си.
Този мач го спечели ти, Кери, беше непробиваем отзад!
Иван Русев – Шамито, стопер, юноша на „Лудогорец“, висок, с добър отскок. Беше титулярен стопер на отбора, иначе бивш футболист на „Спартак“ – Хлебарово във „В“ група.
Добрин Добрев – бай Добри, защитник с голям опит, дълги години капитан на „Лудогорец“. Дирижираше отбора, а с Керито бяха великолепен тандем в защита. Почина нелепо, млад, убиха го едни изроди…
Али Алиев – Алката или Доктора, защитник, с много мачове в „Лудогорец“ през славните му години в „Б“ група. Железен, голям мъжкар, мой кумир във футбола и в живота. Ако сега беше млад, Моци щеше да му е резерва. През 1989 година замина за Турция и до ден-днешен повече не е стъпил в Разград.
Стефан Димитров – Стьопата, нападател, набит, здрав физически, тип Герд Мюлер. С мачове в „Лудогорец“ в „Б“ група. Дойде от Свищов, напорист, борбен, винаги искаше да побеждава, дори и на тренировките. Амбициозен беше и в живота. Беше един от първите българи, които заминаха за Англия.
Петър Христов – Петито, плеймейкър, един от най-възрастните в отбора, с най-голям стаж. Техничен, често задържаше топката и го посритваха, особено като гостувахме на чужди терени. Дежурната му реплика, когато вече са го фаулирали и лежи на тревата, беше: „Леко бе, Левчо!“. Незаменима фигура в отбора. Сега е Германия.
Абе, Пешо на колко години стана вече? Какво търсиш там? Връщай се тук при нас и се спри вече!
Ерол Лютфиев – Ролито, нападател, юноша на „Лудгорец“, беше от надеждите на разградския футбол. Техничен, бърз, с рязък демараж – все много важни качества за един футболист. За съжаление и тогава, както и сега, трудно се пробиваше в мъжкия отбор на „Лудогорец“. Но ФК „Бели Лом“ стана неговият втори дом. Майтапи с него, колко искаш. Като си пийнеше, държеше да влезе в панорамния бар на хотел „Разград“ с колелото, сакън да не му го откраднат. Караше се с портиерите, полицаите го заключваха. Добре, че беше бай Страхил да го вади оттам.
Веско Кушков – Весито, нападател, юноша на ЦСКА – София. Според мен най-техничният от всички, с най-добър поглед върху играта. Футболист от типа на Зинедин Зидан – можеше да излъже цялата защита на противника плюс вратаря и да ти подаде на празна врата да вкараш. Не беше егоист. Спокоен, на моменти прекалено, според съпругата му. Беше завършил ВИФ – София, треньорски профил. По-късно си стана треньор на „Бели Лом“.
Рейхан Ремзиев – Пелето – крило, разбира се, добро. Как иначе ще носи такъв прякор и ще е в отбора?
Бахтияр Ахмедов – Материала – крило, бърз. На терена, когато набереше скорост, искаше топката отпред, тогава нямаше кой да го спре. Точната му фраза в тези моменти беше: „Хайде, мамаша!“, тоест „Давай ми я!“.
Треньори:
Никола Влъчков – бате Кольо, треньор на отбора във „В“ група, бивш футболист на „Лудогорец“ в „Б“ група, шегаджия. Имаше навремето едни цигари „HB“. Знаеше, че пуша и дежурната му закачка беше: „Емо, как се казват тия цигари? Аз му казвам: „Хашбе, бате Кольо“, а той отговаряше „Не бе, Йълмазчо, тези цигари са Никола Влъчков /НВ – неговите инициали/.
И той вече между нас…
Росен Генчев – бивш треньор на „Лудогорец“, амбициозен, знаещ, енергичен за възрастта си. Когато стана треньор на отбора, ми идваше да се откажа от футбола, защото много ни караше да тичаме.
Веселин Кушков – Старшията, играещ треньор, впоследствие старши треньор на отбора. Знаеше кой какво може от нас. Разборите му преди мач представляваха следното: „Знаете се кои сте хората, загрявайте!“. Никога не е викал от скамейката, добър тактик, приятел.
И накрая стигаме до черешката на тортата.
Страхил Янев – бате Страхил, спортен организатор в завода. Няма да се роди втори като него, дори и книга да му се посвети, няма да е достатъчно. Знаеше ни и кътните зъби, на всички е помогнал и в живота, и в спорта. Неповторим беше и като ръководител, и като човек. Той беше моят най-голям мотиватор преди важен мач. Караше ме да се чувствам голям играч, обаче пък, не дай си, Боже, да се издъня – цяла седмица няма да ме удостои дори с поглед. В такива случаи за него си оставаш нищо, до следващата среща. Никога не се караше и не правеше забележки, действаше на принципа: Ако си умен – усещай се, учи се.
Благодаря ти, бате Страхиле, че ме взе в отбора през 1981 година и направи така, че любимият спорт да се превърне в моя професия.
Ще напиша няколко реда за себе си, само за да не се чудите кой съм аз, та да ги разказвам тия истории от кухнята.
Йълмаз Абтулов – Емо, нападател, юноша на „Лудогорец“. Тогава безгрижен млад мъж в живота и на терена, обичащ футбола, автомобилите и риболова. С мачове във „В“ група. Годините в „Бели Лом“ за мен ще си останат най-хубавият период в живота ми.
Сигурно съм имал качества, щом са ме държали в отбора толкова време, не мога да давам оценка на себе си. Знам само, че много обичах тази игра от малък. Татко ми искаше да ме прави акордеонист, пък аз станах футболист.
Ами, приятели на футбола, това е моят съвсем кратък разказ за ФК „Бели Лом“, за последното поколение играчи, треньори и бате Страшо. Кратък, но достатъчен да си припомним за сърцатите момчета, които писаха история с този отбор.
Допреди няколко години четяхме във вестника за срещи на ветерани в спорта, а то какво стана – и ние вече сме ветерани! Кога минаха тези години…
Плондерът на любимата ни футболна топка май леко започна да издиша, но ние ще я напомпаме на срещата, която предстои да направим като отшуми тази пуста пандемия.
Е, момчета, радвайте се на живота и не забравяйте нашия ФК „Бели Лом“ и това, че сме били значими!
Йълмаз АБТУЛОВ
