Учебната 1909/1910 година е много важна за българското образование. През тази година за първи път се прилага Законът за народното просвещение в Царство България от 1909 година, който въвежда задължителното образование на децата до 14-годишна възраст. Проблемът е в това, че задължителното първоначално образование на практика не е въведен повсеместно и така през септември 1909 година в първи клас задължително биват записвани момчета и момичета от 7 до 14-годишна възраст, разказва Габриела Михайлова, главен експерт в Държавния архив в Разград…
Каква е причината за тази ситуация? Макар че Търновската конституция въвежда принципа на безплатното и задължително първоначално обучение за всички поданици на Княжеството, принцип заложен и в първия образователен закон, документите свидетелстват, че законът не се спазва, посочва експертът.
Тя отбелязва, че според „Изложение за състоянието на Разградското окръжие през 1896/1897 г.“ от 30 до 50 процента от подлежащите на задължително обучение деца не посещават училище. Като основна причина се отчита липсата на училищни здания, които да поберат всички деца подлежащи на задължително учение, дори там, където хората най-ревностно изпращат децата си в училището. Населението постоянно расте, а заедно с това увеличава се и числото на подлежащите на задължително обучение деца – през последните години на ХІХ век годишно броят им се е увеличава приблизително с 500 годишно, но само 64–65 на сто от тях могат да бъдат прибрани в училищата. Става ясно е, че в края на ХІХ век държавата не е готова да осигури условия за въвеждане на задължително първоначално обучение.
Според отчета на разградския окръжен управител „…При всичките грижи, които се полагат за напредъка на основните училища, те не стоят още на подобающата се висота. За да се очаква какъв да е напредък от едно основно училище, нужно е щото то да бъде снабдено с добър учителски персонал, добро помещение, училищни пособия, училищни потребности и пр[очие]“. По-нататък в изложението окръжният управител констатира, че кандидатите за учители са повече отколкото са вакантните места и Окръжният съвет няма нужда да полага грижи за обучението на учителски кадри. Явно е, че броят и квалификацията на учителите не е от причините, задържащи образованието в окръга. Откъдето идва изводът, че 20 години след поставяне началото на модерната българска държава, въпросът с образователната система в Разградско не е решен, защото липсват материалните условия за нейното развитие, добавя експертът.
По думите й в началото на ХХ век проблемите се задълбочават още повече. Ето каква е статистиката в Изложението на Русенския окръжен управител за 1904/1905 г. за Разградска околия: от 53 сгради на основни училища само 16 са годни; от подлежащите на задължително обучение 6889 деца само 3793 посещават училище – това са 55 процента от децата. В един от докладите на главния учител от с. Побит камък, Разградско, е приложена таблица, която показва, че училище със сграда, пригодена за около 180 деца, трябва да приема в някои години над 300 деца. „Искам да отбележа, че става въпрос за народните училища, в които се обучават само българчета. Малцинствата в България от Освобождението до средата на ХХ век имат право на собствени училища, които след Първата световна война също подлежат на регулация, но и на подпомагане от страна на държавата“, пояснява Габриела Михайлова.
Тя посочва, че Законът за народното просвещение в Царство България, внесен от министъра на народното просвещение, юриста Никола Мушанов, е приет през февруари 1909 г. Веднага започва издирването на необхванатите деца и изготвянето на списъци на подлежащите на задължително обучение. През септември 1909 г. всички деца до 14-годишна възраст, които не са записани в определеното от закона време, се записват служебно от главните учители и се водят като отсъстващи. За всяко неизвинено отсъствие родителите се глобяват. В случай на отсъствие, без извинителни причини, повече от 10 дни глобите са пъти по-високи. Главният учител подлежи на дисциплинарно наказание, ако не води списък на отсъстващите ученици, същото се отнася и за учителите, които не докладват отсъстващите. До разрастването на първоначалните училища в пълни основни – със 7-годишен курс, общините се задължават да разкриват допълнителни курсове във всяка община или село, където има училище. Посещението на тия курсове е задължително за всички деца, завършили първоначално училище, които не са по-възрастни от 14 години и в общината им няма прогимназия. Разпорежданията за глобяване на родителите – чл. 39 и чл. 40 от Закона, важат както за прогимназиите, така и за допълнителните курсове.
Подготвени ли са участниците в образователния процес в Разградско за тези промени? Документални сведения по темата се съхраняват в архивните фондове на основните народни училища, училищните настоятелства и общинските съвети за селата от Разградска околия: Езерец (Езерче), Кривня, Осенец, Дикили таш (Побит камък), Топчии, Черковна и Чукурово (Трапище), отбелязва Михайлова. По думите й, като се има предвид, че в началото на ХХ век в България урбанизационните процеси не са изявени и голяма част от населението живее в селата, тези седем селски училища могат да бъдат определени като средностатистически. Най-голямо е училището в с. Осенец – пълна прогимназия със седемгодишен курс, открит е и допълнителен курс, броят на подлежащите е 296 деца. Училищата в останалите села са първоначални, с брой на подлежащите както следва: с. Езерец (Езерче) – 121, с. Кривня – 204, с. Дикили таш (Побит камък) – 259, с. Топчии – 193, с. Черковна – 83 и с. Чукурово (Трапище) – 43 деца. В годишните отчети самите учители определят, че „първогодишната приложба на един закон е най-важна за неговото по-нататъшно действуване“. Интересен е фактът, че проблемът с посещаемостта е в първоначалните училища. Оказва се, че за част от населението грамотността на децата, особено на момичетата, не е от съществено значение. Невена Малчева, главен учител на училището в с. Побит камък, отбелязва: „Традиция е останало, щото учебната година в селата да почва, когато всичката полска работа се привърши. Причина на това е факта: 1) Че у нашия селянин не е още нараснало съзнанието за нуждата от обучението; 2) Че детето – ученик е негов помощник работник във всички работи; че много от учениците ни са се главили пастири, слуги, за да спечелят нещо за тетрадка и молив. При всичко това, как може да се изтръгне детето от ръцете на бащата и да се доведе в училище? „И да ме глобят, пак няма да го пратя“, казва по упоритост. Тъй е било до сега. Трябваше отгоре насила да се събори тази традиция. Тъй е научен нашият селянин. Тази година, благодарение на чл. 40 от Закона за народното просвещение, под страх от глоба, родителите по-рано изпратиха децата си в училище“. От друга страна родителите, които искат децата им да учат в прогимназия, намират начин да ги изпратят, дори в селото да няма такава.
В началото на учебната 1909/1910 година окръжният училищен инспектор напомня, че срокът за записване трябва да се спазва и да се приложи чл. 39 от Закона за народното просвещение. Това задължение на главния учител се контролира от Инспекцията на Русенския учебен окръг. От писмо на бившия главен учител в дикилиташкото основно училище до настоящия такъв става ясно, че е отстранен и е извикан пред дисциплинарна комисия в Русе, защото не е спазил чл. 39 от Закона. С Окръжно от 30 септ. 1909 г. Окръжният училищен инспектор напомня, че „Целта на глобите, които се налагат по чл. 40 от Закона не е да носи приходи на училищния фонд, а да застави родителите да изпращат редовно децата си на училище[…]. Председателите, а те са и кметовете, които милеят своите избиратели, и да изпълнят своя дълг, трябва да следят и да заставят секретар-бирниците да събират глобите в определения срок. За глобяване в окръжния училищен съвет да бъдат представяни само родители, много немарливи и опаки хора и тем подобни“. С окръжно от месец февруари се напомня, че със затопляне на времето и започването на полската работа децата започват да отсъстват – това да не се допуска.
Документите свидетелства за конфликти между учители и родители, някъде се е стига до съд, но в крайна сметка родителите разбират, че децата им трябва да ходят на училище и че за всяко отклонение ги чака глоба.
През януари 1910 година се открива допълнителен курс към първоначалното училище в с. Осенец. Главният учител своевременно уведомява настоятелството, че записаните деца задължително трябва да посещават курса, защото и там важат разпорежданията на чл. 39 и чл. 40 от Закона – родителите ще бъдат глобявани за неявяване или отсъствия на децата им, казва още експертът в Разградския архив.
По думите й родителите не са единствените, които подлежат на глоби. Законът вменява административна отговорност и на кметовете и училищните настоятелства, ако не спазват задълженията си. Новото в този закон е, че училищните настоятелства са отделени в самостоятелен институт със самостоятелен бюджет. Разделени са функциите на кмета и на председателя на училищното настоятелство. Вече не е задължително кметът да е председател на училищното настоятелство. Но през учебната 1909/1910 година не са проведени избори и това е един и същ човек, който може да бъде глобен два пъти – като кмет (ако не ремонтира навреме училищната сграда) и като председател на настоятелството (ако не осигури дърва за отопление).
Михайлова обяснява, че контролът по спазване на Закона за народното просвещение продължава и през следващите години. От учебна 1910/1911 година в годишните рапорти се включва и раздел за отсъстващите ученици, а главните учители всеки месец докладват отсъстващите пред Училищната инспекция. Резултатите са видими: например в списъка на подлежащите за задължително обучение деца през 1912/1913 година вече има само деца от 7 до 10-годишна възраст. Още на следващата 1910/1911 се откриват допълнителни курсове и в други села в околията, програмата им се усложнява и те получават самостоятелно развитие като през 20-те години на ХХ век прерастват в допълнителни земеделски училища. От тези седем основни училища само това в с. Осенец е прогимназия към учебната 1909/1910 година, но постепенно се откриват прогимназиални класове или допълнителни курсове в селата Топчии (достига пълен прогимназиален курс през 1920 г.), Побит камък (през 1919 г. се създава самостоятелна прогимназия) и Черковна. След 1910 г. започва оземляването на училищните настоятелства според броя на населението и възможността на общините да заделят свободни общински мери. Със средствата от отдаването на тези имоти под наем се създават и специалните училищни фондове. В резултат на това през 20-те и 30-те години на ХХ век са изградени много училищни сгради. Така през 1926 г. с. Топчии се сдобива с нова, модерна училищна сграда.
Липсата на материална база не спира управляващите да приложат Закона за народното просвещение в Царство България с цялата му строгост. Когато държавата има волята да наложи една държавна политика, каквато в случая е задължителното обучение, тя намира средствата и начина да го направи. Би трябвало да го направи и сега. Защото колкото и да е странно и нелогично, днес, 110 години по-късно, проблемът с необхванатите в училище деца продължава да е актуален…
Садет КЪРОВА
