След Освобождението разградчани са боледували от дизентерия, скарлатина, тиф, вариола, червен вятър, морбили, инфлуенца, сифилис и др. Под ръководството на управителя на болницата и окръжен лекар д-р Борис Окс през 1881 г. е била открита първата в страната лаборатория за производство на противовариолна ваксина. Създадена е била ваксина, с която се е помогнало и на други болници в страната.
На страниците на някогашните вестници намират място и болестите /по-скоро някои от тях/, от които са страдали тогавашните хора – от какво са били предизвикани и борбата с тях. Това особено се отнася за най-дълго излизалия вестник „Разградско слово“. В него, а и в други вестници – „Гражданско съзнание“, третите „Разградски новини“, „Вести на Разградската градска община“ и други, се дава известна картина на този проблем.
Кои са били някои от причините за възникването на болестите? Преди всичко бедността и невежеството на хората главно в края на XIX век и в първите двайсетина години на XX век. Бедните – и не само те, са живеели в нехигиенични жилища – „прохлупени тъмни, влажни и надземни гробници“, както ги нарича д-р Георги Панов в една своя статия, посветена на туберкулозата. Особено се засилва жилищният въпрос през 20-те години, когато в Разград идват бежанци от Добруджа и от Русия.
Голям проблем за безводния Делиорман е водата. В кално време тя представлявала опасност на гражданите, защото придобивала цвета и гъстотата на бозата. Може би е малко пресилена тази констатация, но нека повярваме на старите вестници. Крайните квартали в кално време били направо непроходими. Улиците не са били канализирани и пречистени и след дъждовно време са се образували зловонни блата. Изобщо, имало е израз, че в Разград съществува само два сезона – кален и прашен.
Като прибавим и невежеството и нехайството на хората по отношение на опасните болести, се добива наистина тъжна картина за здравното състояние на поне част от разградчаните.
Най-страшна е била туберкулозата /охтиката/, наречена бялата чума или жълтата гостенка. В редица статии на д-р Георги Панов, който е може би най-големият борец срещу това зло, са дадени и факти за разпространението на тази болест в града, и мерките, които трябва да се вземат за преодоляването ѝ.
„Разград държи първо място“ – пише той през 1929 г. в „Разградско слово“. Дадена е таблица с много градове в България, от която е видно, че с 3.62 умрели от туберкулоза на 1000 живи Разград държи първо място. Но още през 1919 г. неизвестен автор /вероятно пак д-р Панов/ пише, че в Разград смъртността от охтиката е 4 пъти по-голяма, отколкото в Лондон и 2.5 пъти по-голяма от тази в Париж.
В същата статия „Охтиката в Разград“, вестник „Вести на Разградската градска община“ се подчертава, че през 1917 г. умрелите от тази болест са 70, през 1918 г. – 44 и през 1919 г. /за 6 месеца/ – 43 или общо 157. А от опасните епидемии като коремен и петнист тиф за същия период били починали 42 души.
Впрочем, още през 1908 г. вестник „Гражданско съзнание“ отбелязва в статията „Празникът на розите“, че на 100 души умрели се падат около 15 от туберкулоза.
Невежество и нехайство царели според д-р Панов в семействата, където имало болни от туберкулоза. Болният не бил отделен от домашните си, ядели в едни и същи съдове, липсвала хигиена в домовете. Това създавало опасност от заразяване и на други членове на семействата.
Какво се е правело за ограничаване на болестта? Като училищен лекар д-р Панов създава заедно с общината ученическо летовище на гара Разград, където през лятото летували 80 бедни деца на две смени по 25 дни. Децата идвали уморени и отпаднали, а наддавали до 4 кг.
По идея на д-р Панов в гимназията съвместно с родителско-учителския комитет и училищното настоятелство е била уредена безплатна трапезария за бедни ученици, на които отначало се давала закуска, а по-късно и обяд. Лекарят работи и за уреждане на детско игрище при дружество за борба с туберкулозата.
През 1932 г. към държавната болница е открито гръдно отделение със 70 легла.
И резултатите не закъсняват. „Подем на здравеопазването на Разград“ е озаглавена статия на д-р Панов през 1937 г. в два броя на „Разградско слово“. В нея се изтъква ролята на водоснабдяването на безводния Делиорман през 30-те години, ролята на създадените дружества и на общината за здравето на разградчани. Подчертава се и че туберкулозата в града е намаляла.
Неслучайно д-р Панов е награден от царя през 1937 г. с Орден за гражданска заслуга II степен за дългогодишна човеколюбива дейност.
Особено по време на Първата световна война в Разград има заболявания от коремен тиф /наречен тежката болест/ и петнист тиф. Явно, че са се вземали необходимите мерки, защото както беше посочено в една статия, за периода 1917 – първото полугодие на 1919 г., от тиф са починали общо 42 души при 157 от туберкулоза. Тифусни случаи е имало и през 1908 г. според „Гражданско съзнание“. Вестникът пише, че градският лекар не е взел нужните предпазни мерки, за да не се превърнат случаите в епидемия.
Коремен тиф, макар и само няколко случая, е имало през 1922 г. Болестта е била пренесена от едно поповско село. Единични заболявания от коремен тиф е имало и други през същата година. През ноември 1932 г. само за един месец е имало 3 смъртни случая от тази болест.
Интересни данни има в една информация в „Разградско слово“ през 1924 г. Съобщава се, че от регистрите, водени в градската амбулатория са извлечени следните данни за ражданията и умиранията в Разград през последните 5 години – 1919 до 1923 включително. Новородените са 2776, мъртвородени – 77, умрели от туберкулоза – 229, от заразни болести – 388, от коремен тиф – 8 и деца до една година – 634.
Прави впечатление голямата детска смъртност. За тази цел в Разград е създадена здравно-съвещателна станция, отдето подобно на изгряващо утриннно слънце се пръскат просветни лъчи до майките – бременни и родилки. Тая станция устройва през 30-те години и тържества – коледни елхи за бедните деца, на които раздава подаръци, а на майките и хранителни продукти.
И още нещо, отнася се до акушерската помощ в града. През 1922 г. средно от 650 раждания годишно само една четвърт се обслужвали от трите акушерки, другите се обслужвали от невежи баби, което криело рискове за майките и за децата.
„Разградско слово“ подчертава, че е време санитарните власти да вземат необходимите мерки. А в селата на околията всички раждания били поверени на невежи баби.
Други болести, от които са страдали разградчани, са били скарлатината и дифтеритът. Скарлатина е имало през 1908 г. според „Гражданско съзнание“. Смъртни случаи от тази болест е имало през 1923 г. според „Разградско слово“. И даже интелигентни граждани укривали случаите на заболяване в техните домове. Окръжният хигиеничен съвет бил издал наставления за предпазване на населението от зараза и предупреждавал, че който не съобщи на санитарната власт за появата на болестта ще бъде наказан.
Макар и единични случаи на скарлатина има и през 1922 г. В статия „Епидемиите и санитарното състояние на града“ авторът, нарекъл се Марий, подчертава, че хигиена и профилактика липсват на града.
До смърт е водела и пневмонията. Така например през 1932 г. само за един месец починали 17 души. А какво да кажем брусницата, от която през ноември 1932 г. заболяват 70 души. Или за инфлуенцата /грипа/, която всяка година през зимата е навестявала града. Вземали са се необходимите мерки – разпускане на училища, дезинфекциране на държавните и общинските учреждения и обществените места, забрана за театрални представления, вечеринки, сказки и др. Децата са боледували от коклюш. Даже и малария е имало в Разград заради мочурливите места и блата – огнища на комари. През 1925 г. Разградски район е бил обявен за маларичен.
В борбата с болестите голям дял се е падал на лекарите. Вече споменах ролята на д-р Георги Панов по отношение на туберкулозата. Освен практическа дейност той отделя голямо внимание на просветата. Във „Вести на Разградската градска община“ /той издава този вестник, когато е кмет награда/ и особено в „Разградско слово“ д-р Панов публикува десетки статии за туберкулозата и за различни други болести. Той е един от най-активните автори на „Разградско слово“. Той не само е преглеждал безплатно бедните, а и им е давал пари за лекарства.
През 20-те години в Разградската държавна болница работи хирургът д-р Хари Варкони. Той поставя основите на хирургическата помощ в града. През 1925 г. той закупува рентгенов апарат със свои средства за нуждите на болницата. Редакторът на „Разградско слово“ Григор Попов пише през същата година кратка статия за хирургическото отделение на болницата, което било обзаведено отлично. Завеждащият д-р Варкони извършвал всички операции, така че нуждаещите се от помощ нямало нужда както дотогава да ходят за операции в Русе или в София.
И когато през 1927 г. докторът е уволнен, гражданството се вдига на крак като един човек, за да защити своите здравни интереси. За това пише вестник „Разградски новини“.
През 1937 г. в „Разградско слово“ може да се прочете кратката статия „За Разградската държавна болница“. В нея се подчертава, че здравното заведение си е спечелило хубаво име не само в Разградска околия, а и в съседните околии. И затова в него се лекували и болни от далечни селища.
Преди доста години съм слушала от възрастни хора да казват, че разградската болница била наречена от хората Александровска по фамилията на управителя ѝ д-р Тодор Александров.
В Разград е имало много добри лекари като д-р Мария Громова Белчева, д-р Кръстина Златева, д-р Тодор Александров, д-р Н.Недялков и други, и други.
Разбира се, болестите са били много повече и появата им много по-масово, отколкото пишат вестниците. Някогашните вестници не са медицински бюлетини, които да отразяват цялостното състояние на заболеваемостта в града, те просто обръщат внимание на някои болести, защото са призвани да отразяват цялостния живот в града. Но дори от тези откъслечни сведения, за които се говори в тази статия, може да се добие известна представа за здравното състояние на хората и какво се е правело в тази насока.
Това са били някои от болестите, от които са страдали някогашните разградчани. Много от тия болести не са разпространени днес, защото има необходимите ваксини. За сметка на това пък се появяват нови болести. Всяко време със своите проблеми. Но медицинската и фармацевтичната наука са отишли много напред. Това дава надежда за благоприятно развитие на нещата.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
