Уважаема редакция на „Екип7“, прочетох статията Ви за архитектурния конкурс, организиран в Исперих, което смятам за добра инициатива. Лично за мен, като човек който живее на друго място, но често се прибира в родния град, за да види родителите и приятелите си, ще бъде приятно да виждам един подреден град.
Разбирам обаче за още една инициатива – дарителска акция за възстановителни и ремонтни дейности на паметника на хан Аспарух и привеждането му в прилежен и естетичен вид. Намерението е похвално, за това спор няма. Явно Дамян Милев, който е в политиката от шест месеца забеляза неща, които много заплатаджии от Общината не виждаха.
Паметникът наистина има нужда от ремонт, но тук идва учудването ми. За ремонта се търсят 11 500 лева, които Общината няма ресурс да поеме и затова трябва работата да се свърши с дарения.
И смешно и плачевно! Как Общината намери пари за многоцветния надпис с буквите, изписващ името на града и поставен пред композицията? При положение, че имаш паметник на основателя на България, какъвто няма и в столицата, този надпис е не на място. Всеки гост на града би се снимал на фона на хана, яхнал гордо своя кон, а не пред букви, каквито има в повечето градове.
Но ако все пак се опитате да направите хубава снимка за спомен, пред шаренията е невъзможно. За да се обхване целия надпис, трябва да се изтеглите назад и снимката ви ще се загрозява от черни винкели, поставени за оградка около тревните площи, и от два стълба за електрическо осветление… Едва ли това е мигът, който някой иска да запази.
По мои проучвания подобно съоръжение струва между 6000 и 10 000 лева, с които можеше да се направи ремонта на паметника.
Знаем, че има хора, които на шарено се радват, но това със сигурност не решава нито един проблем в града и показва абсолютна недалновидност на кмета и ръководството на Общината. Във фейсбук мненията на исперихчани по въпроса са красноречиви. „Автентичният вид на центъра ни се загуби безвъзвратно. Мъчно ми е като гледам. И то една стилна красота отстъпи на невежото отношение. Буквите и железните прегради на лехите с цветя са едното недоразумение“, пише жителка на града. Други коментират: „Добре е управниците да се допитват до обществото или до доказани специалисти и да са едни добри стопани, макар и само за четири години.“, „Защо копираме други градове, а загърбваме вече добре направеното?“.
Може да не вярвате, господа управляващи, но не сте компетентни по всички въпроси и е хубаво да се допитвате до жителите и до професионалистите.
За парите ще допълня още нещо. Няма нито едно събитие от майските празници, не се инвестира в Сборяново и няма да има традиционния събор „Демир Баба теке“, което все говори за спестени средства. Как няма пари при бюджет от около 25 милиона? Хайде стига оправдания с кризи и икономии! Нелепо е кмет и председател на Общински съвет да вземат общо 6000 лева, а да се оправдават, че няма пари и да чакаме дарения от хората.
Определено има нещо сбъркано в модела на управление и това прогонва хората от тук. Знам, че общинарите не обичат да признават грешките си, но по всичко личи, че новото ръководство, коeто замени тотално разочаровалия с бездействието си Бейсим Руфад, не предлага нищо креативно и полезно.
Румяна СТЕФАНОВА
Ех, ако беше паметник на Баязид Светкавицата щяха и да го позлатят, не само да го ремонтират, ама пусто той на Аспарух…
Много точно, Исперих не се управлява от българи. Друго ми е чудно, аз сега живея в Габрово, но Исперих ми е родния град, та отскоро гледам освен шарения надпис, който съвсем не е на място, видях че на центъра на града има закачени шарени чадъри?! Ако управлението на града мисли за Исперих първо да оправят това, което не е наред, не само паметника, бездомните примерно или пък улиците. Има още неща за поправка не само паметника. Тука важи следното за шарения надпис и чадърите на центъра, като видяла жабата, че подковават коня и тя надига крак.
Те първо бездомните кучета да оправят пък после паметниците, оня ден като пътувах за работа видях как хората от селата докарват кучета нарочно и ги пускат в нашия град, ще трябва и ние да действаме така събираме ги и ги пускаме в селата.