В живота си човек винаги пропуска нещо, за което впоследствие съжалява. Преди повече от двадесет години бях студент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград. По картография и геоморфология лекции ми водеше професор Диню Канев, един от най-ерудираните български географи, чиито трудове и до ден-днешен нямат аналог в България. Много добре си спомням лекцията по време, на която той ни препоръча една своя книга със заглавие „Към тайните на релефа в България“. Тази книга съдържа специализирани геоморфоложки очерци и пътеписи. По онова време /първата половина на 90-те години/ изданието беше изчерпано и трудно се намираше. Поради тази причина не можах да прочета книгата по времето, когато професор Канев ми преподаваше. По-късно, когато се сдобих с книгата, силно впечатление ми направи последният поред очерк със заглавие „В тайните на старите континентални суши в България“. Това, което ме заинтригува, беше свързано с моя роден град Разград. Въпреки че публикацията ме впечатли, аз така и не се реших да попитам професор Канев за повече подробности по темата. Спомням си дори деня, когато го видях за последен път да излиза от сградата на университета и как в този момент се канех да го настигна и да му задам въпроси за написаното от него по отношение на Разград. Не го направих. До ден-днешен съжалявам за това. Отдавна се каня да споделя съдържанието на гореспоменатия очерк. Умишлено го отлагах във времето. Сега, когато се намираме в сянката на коронавируса, мисля, че моментът за това е настъпил. Представям на нашите читатели тази част от публикацията, която конкретно ни касае, като граждани на Разград.
В тайните на старите континентални суши в България
В лекторията по медицинска география в София всички слушаха внимателно. Аудиторията беше препълнена. Един факт, на пръв поглед незначителен, привличаше вниманието на присъстващите, без да намери убедително обяснение. Дългогодишен педиатър докладваше, че две деца, заразени с шарка в София, се завърнали в Разград и взели участие в игрите на своите другарчета. Болестта се пренесла в града. Майката съобщила на лекаря и той положил грижи да ограничи огнището на заразата. За голяма негова изненада новозаразените деца прекарали болестта съвсем леко, очакваният епидемиологичен взрив непринудено затихнал и изчезнал.
Лекарят, заинтересуван, проследил внимателно развитието на други заразни болести в района на Разград – Нови пазар. От събраните наблюдения той направил извод, че в неговия район хората от всички възрастови групи са сравнително устойчиви към заразни болести. Появилите се епидемии протичат леко, без фатални последици за здравето. Лекарят допуска, че самата природа не благоприятства за развитието на заразни болести в неговия район. В дискусията се включваха доверчиви към новото, но имаше и скептици. Чуха се предложения да се продължат наблюденията и в други райони на страната.
В аудиторията по медицинска география бяха разглеждани много доклади, посветени на влиянието на надморската височина, на някои скали и минерали, на климата, на грунтовите води, на микрофауната и на други компоненти на географската среда върху болестите на човека. Но почти никога не беше разглеждан въпросът за влиянието на природната среда върху създаването на здрав, устойчив на болести човешки организъм.
Напуснахме залата с убеждението, че може да се намери сполучлив отговор на този така важен за нашето време въпрос, а тайната трябва да потърсим там, където най-малко я очакваме. Защо не и в геоморфоложкото развитие на релефа?
От много години у българина се е установила представата, че планината ражда здравето и красотата. Балканджията е бил пастир или дървар, а човекът от равнината – роб на нивата, прегърбен от сутрин до вечер над орната земя. Неслучайно в Старозагорското поле казват „силен като балканджия“ и „уморен като орач“. Но нима в Разградско се раждат по-силни и по-здрави хора от силните балканджии? Има ли здравословни райони у нас и какво представляват те?
Релефът на България е изграден от различни скали, голяма част от които са образувани в морета или на дъната на различни езера. Земната суша също се е формирала постепенно и бавно е нараснала до съвременните размери. Така например Софийското поле е образувано върху седименти на голямо езеро, вместено между днешните оградни планини. Следователно то е по-младо от Витоша или от Стара планина, защото те са ограждали езерото, в което са отложени пясъци, глини, валуни и въглища, а след оттичането на водите дъното на езерото се превърнало в суша – Софийско поле.
В дългото геоисторическо развитие на релефа в България различаваме стари и млади континентални суши. Нека навлезем в техните тайни.
Старите континентални суши в България са няколко, но най-често се срещат в планините. Селищата в планините с надморска височина над 1000 метра са съвсем малко. Постоянна трудова дейност над 1600 метра височина се наблюдава само през топлите сезони на годината. Следователно високата планина не е оказала трайно влияние върху човешкия организъм. Ето защо вземаме предвид онези райони, които задържат трудещите се на едно място почти през цялата година.
Районът на Разград – Нови пазар спада към източната част на Дунавската равнина. В него високите плата са образувани още през мезозоя. От началото на неозойската ера до днес този район е суша. Върху него са протичали различни по сила изветрителни и денудационни процеси. В периферията му са нахлували морски води, но никога не са успели да го покрият. Само през ледниковите епохи прашните облаци са отложили своите втрови наслаги. Фино изветрели, те са образували льоса и льосоподобните скали.
В западната и средната част на Дунавската равнина до началото на кватернера е съществувал морски басейн, отложил мощни седиментни скали. Следователно цялата западна част на Дунавската равнина е млада суша, а цялата източна част, най-вече районът на Лудогорието – стара суша. В нея скалните излъчвания са сведени до оптимални граници, позволяващи нормално развитие на целия организмов свят, включително и на човека. Като се има предвид, че преди 30-40 години трудовата миграция беше малка, а трапезните продукти се получаваха от района на живеенето, може да се допусне следното. Върху старата суша е настъпило оптимално екологично състояние, което осигурява по-голяма резистентност /съпротивителна способност на човешкия организъм спрямо инфекциозни и други заболявания/, отколкото е тази на населението, живеещо в младите суши.
Въпреки съществуващите изключения, като правило в районите със стари суши населението показва по-голяма устойчивост спрямо инфекциозните заболявания. Това може да се види от медицинските годишници. При анализа на всички природни фактори, които благоприятстват за здравето на населението, факторът стара континентална суша се отличава от целия комплекс и ярко се свързва с намаления процент на заболеваемост. Тези факти ни дават основание да вярваме, че старите континентални суши със своята продължителна денудация и изветряне благоприятстват създаването на оптимална за живот екологична среда и осигуряват на населението на по-голяма устойчивост срещу инфекциозни заболявания.
Митьо ЯКИМОВ
учител по география и икономика в ПГТС „Христо Смирненски“
Не съм много сигурен в тази нелошо разработена теория.Това е доста специфична материя и само тесни специалисти биха могли да се произнасят компетентнпо този въпрос. Аз допускам,че неразпространениието на вируса в разградско се дължи на доста по-различни причини.Храната според мен повече от 30-40г.не е произведена върху “стара суша“,ами е турска,македонска ит.н.т. Освен това освен произведената в домашни условия,която не е оособено голям процент,другата е пълна с нитрати,пестициди и разни Е-та.Единичната бройка установен положителен на вируса по-скоро се дължи на факта,че много късно се откри местна лаборатория, не големия брой завърнали се гурбетчии и не е установено колко хора може да са го изкарали безсимптомно.Не е за пренебрегване факта,че населението в областта е силно намаляло,а и страха и дисциплината на хората също имат голямо значение.Сигурно има и доста други фактори,но да на разводняваме темата.Дано с това да се размине.
По моему, понеже в Разград имаше (а може би и все още съществува) завод за Пеницилин. Въздуха е упоен с частиците от завода и по този начин вирусът не може да се разпространи. С Уважение!
Винаги съм се учудвала защо ли обявени в други области грипни епидемии и преди години, тук е едва към края или изобщо няма…