В последните години празниците като Великден и Байрам се бяха превърнали във време за екскурзии с приятели и близки, в което по принцип няма нищо лошо. Празникът, така комерсиализиран обаче, трайно зае мястото на уюта, такъв какъвто само семейството и отношенията в него могат да осигурят. Почивните дни преминаваха на различни екзотични места, откъдето с емотикони и готови картички с пожелания, които никой дори не чете, поздравите вървяха само онлайн и на конвейер. Близостта и реалното общуване се превърнаха в дефицит.
Изконните ценности като семейство, традиция, празник, любов, приятелство, доброта, прошка, морал и други неслучайно присъстват под различна форма във фолклора, поезията, литературата, изкуството, за да не бъдат забравени и да напомнят за своята сила и стойност. Затова, независимо как се променя ежедневието ни, те си остават най-важните и възвръщат тежестта и мястото си.
Тази година, която може да се определи като година на изпитания и рестарт, наложи най-обединяващата форма на общуване – празниците да преминат различно. По онзи позабравен, но истински начин – заедно с най-близките, било то и в умален формат.
Да поздравиш с блага дума, да разговаряш, да се смееш, да почетеш тези, които не са вече между нас, но очи в очи и рамо до рамо, да заобичаш по нов начин дома и семейството – това са малкото, но изключително ценни подаръци на извънредното положение. Красотата на живото общуване и съпровождащите го чувства и емоции не могат да бъдат заменени и от най-добре анимирана виртуална картичка.
Повече от месец измина от въвеждането на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19 у нас. Световната икономика е в режим на изпитание, какви ще бъдат загубите и кои са онези неща, които ще се променят завинаги, ще отчитаме постепенно. Факт е обаче, че първоначалните усещания на страх, стрес, безпокойство или безразличие, причинени от непознатия вирус, с времето отстъпиха място на адаптацията и на осъзнаването на така нужната всеобща отговорност и загриженост – за самите себе си и за близките ни.
Извънредната ситуация по малко ни променя и ще слага своя отпечатък върху всеки един наш ден и в личен, и в обществен план. Ползите като че ли ще са много повече, отколкото отчитаме. Времето у дома с книга в ръка, с близките, със себе си, с подарен филм, работа в градината, в кухнята и в приготвянето на храна за любимия, след тежкия период определено ще имат по-висока стойност и ще бъдат водещи при планиране на семейния и личен календар. Кризата ще отсее ненужното, ще изчисти излишното и ще подтисне апетита към многото, за да освободи място на нематериалното, на малкото, но достатъчно. Ще излезем от нея с една глава по-високи, осъзнати, смирени и мъдри.
Д-р Надие КАРАГЬОЗОВА – Нади
