Мнозина са разградчаните, които имат особени заслуги за свободата на България и чието дело може да е пример за днешните поколения, особено в трудни моменти, когато нацията е изправена пред изпитания. Такъв е например капитан Христо Бърдаров, който дава живота си през Първата световна война, а друг такъв достоен български офицер е капитан Георги Русев Радков, роден през същата година като капитан Христо Бърдаров в град Разград, на 25 декември 1890 г.
Биографични данни за капитан Радков черпим от запазените в Държавен архив – Разград спомени на сестра му Надежда Русева: „Когато Георги е на 4 години, баща ни заминава със семейството си за Италия, където учи в „Scola di Guerra“ в град Торино. След завръщането си от Италия баща ми работи в Министерството на войната, а след това се премества в град Видин.
На 12 години Георги постъпва като кадет във военното училище на Негово Величество Борис Трети в София. На 19 години той е произведен в чин подпоручик и е назначен в Първи артилерийски полк в Разград. При обявяване на Балканската война заминава с полка за фронта и участва в обсадата и превземането на Одрин на 13 март 1913 г., за което е награден с орден за храброст“.
След Балканската война Георги Радков е преведен на служба в бреговата артилерия във Варна. Там се жени и има две деца – син Руси и дъщеря Лиляна.
В своята книга „Военноморски действия по черноморското крайбрежие на южна Добруджа през Първата световна война“ авторът Дарин Канавров описва участието на капитан Георги Русев Радков, който е командир на артилерийска батарея през октомври 1916 г.. Неговата батарея успява да отблъсне нападението на руските крайцери над град Балчик и да го спаси от техния огън.
Ето малко повече подробности за една от най-славните битки в българската военноморска история.
В началото на декември 1916 година България вече е освободила Добруджа. В отговор обаче Руската империя, която воюва заедно с Румъния против България, заповядва на своя флот поредна атака над българското крайбрежие. На 13 декември три руски бойни кораба се насочват към Балчик. Към този момент България е спечелила войната в Добруджда, тъй че атаката няма никакво стратегическо значение, а по-скоро е насочена за предизвикване на жертви и страх сред мирното население. Превъзходството на руските сили е смазващо – само флагманският кораб, т.е. крайцерът „Память Меркурия“ може за една минута да изстреля снаряди с общо тегло, надвишаващо 70 пъти това, с което бреговата артилерия може да му отвърне. Общата огнева мощ на трите руски кораба /крайцера плюс два миноносеца/ превъзхожда тази на българската артилерия 100 пъти.
На 13 декември 1916 година обаче бреговата батарея на капитан Георги Радков успява да отблъсне тази мощна атака. Артилеристите на разградчанина не само че удържат набега на трите руски бойни кораба, но и дават достоен огневи отпор.
Българите успяват да направят няколко точни попадения. Предизвикват взрив на кърмата на крайцера, което кара руската флотилия да се оттегли.
Балчик търпи сериозни поражения. Има жертви сред мирното население. На практика всеки изстрелян от руснаците снаряд означава точно попадение, тъй като градът е амфитеатрално разположен и гъсто застроен. Само ожесточеният отпор на брегова артилерия на капитан Радков го спасява от пълно разрушение.
Заслугите му са оценени от българското командване и той е назначен за командир на 240 мм артилерийска батарея. До включването на България в Първата световна война кап. Георги Русев Радев е вече кавалер на народен орден за военни заслуги V степен, на военна лента и орден „ Св. Александър“ IV степен с мечове. През 1917 г. , вероятно за успешния бой с руските кораби, е удостоен с военен орден за храброст, четвърта степен – втори клас и германски железен кръст, II степен. Званието капитан получава през 1915 г.. Преди войната той е командир на батарея в шуменския крепостен артилерийски полк.
През 1919 година капитан Георги Русев Радков напуска военната служба, защото е назначен за втори секретар на посолството на България в Лондон, по-късно в Париж и Рим.
През 1922 г. той се връща в България. След преврата на 9 юни 1923 година, когато на власт идва правителството на Александър Цанков, го арестуват и в деня на освобождаването му поради липса на вина, го пребиват почти до смърт. „Тогава аз бях на 20 години и пред мен не се говореше за това, но по околен начин аз разбрах, че при назначаването му в посолството, в България имало някаква „военна лига“, в която той членувал, и лигарите смятали, че той ги е предал, което не отговаряло на истината“ – пише сестра му Надежда.
След това Георги Русев Радков става застрахователен деятел в застрахователно дружество „Орел“ в София.
След атентата в църквата „Св. Неделя“ в София той отново е арестуван и отново без вина. Освободен е след няколко дни.
По- късно постъпва в трудовите войски и достига до чин полковник. През 1942 г. е назначен за околийски управител на град Оряхово. Тази длъжност той напуска през 1943 г., тъй като не е съгласен да изпълнява много от нарежданията. Това обаче не попречва след 9 септември 1944 г., заедно с всички бивши околийски управители, да бъде арестуван и осъден от народния съд и убит на 25 март 1945 г.
Спомените за брат си Надежда Русева завършва с думите: „Той беше голям патриот, владееше пет езика /английски, немски, италиански, френски и турски/ и имаше голям дар слово. Казваше, че никога не пише предварително това, което ще говори и словото му само се лее от устата му“.
През 2007 година Георги Радков е посмъртно амнистиран. Днес централният площад в Балчик, носи името „Капитан Георги Радков“. Подвигът на разградчанина капитан Радков и на подчинените му завинаги остава в паметта на признателните гражданите.
Георги АТАНАСОВ
Държавен архив – Разград
