С размисъл и смирение някогашните разградчани са посрещали Великден

С пукването на пролетта е идвал за някогашните разградчани, идва и сега при нас, големият празник Великден. Това е било време за размисъл и за смирение пред великата жертва на Христос, който, за да спаси човечеството от по-нататъшни грехове ги изкупува с цената на своя живот. Старите вестници са запечатали вълнуващи моменти за празника.

Почти всяка година са публикувани уводни статии, в които с хубави, по-хубави и силни, по-силни слова са припомняли за делото на Христос и са зовяли към доброта и човечност, към любов към ближните.

Ето обзорната колонка на вестник „Разградско слово“ от 8 април 1936 г. Авторът, даден с псевдонима Звезделин, пише: „В тоя ден на възкресение нека станем по-човечни, по-добри! Нека подадем ръка за помощ на всички очакващи и подкрепа, нека влеем струя на радост в измъчените души, нека лъчите на любовта към братята-човеци залеят и окъпят света! Нека сърдечно си стиснем ръцете и се поздравим – Христос възкресе!“.

„Голгота и Възкресение“ е нарекъл своята статия свещеник Янчо Бъчваров, активен сътрудник на „Разградско слово“, която може да се прочете публикувана на 8 април 1939 г. Статията отразява и тежненията на времето си – мисълта, че Южна Добруджа трябва да стане българска /нещо, което става през 1940 г./. „Когато днес целокупният, трудолюбив, честен и храбър български народ се готви да посрещне и празнува Великото Христово Възкресение, той е обнадежден и горещо вярва, че скоро ще празднува и многоочакваното Възкресение на своите вековни и национални идеали. Защото националното самочувствие и добродетели на човешката душа могат временно да бъдат помрачени и затъпени, но те подобно на покрита жарава вечно тлеят и чакат, за да се развихрят, пламнат и изгорят всяка пречка по своя път към Възкресението…“

Общочовешки звучи краят на статията „Христос Воскресе!“ на свещеник Иван Пинтев /Разградско слово“, 26 април 1940 г./: „Да се възвисим и обожествим. Да заживеем с непоколебима вяра, че истина, правда и добро са несъкрушими. Да осмислим живота си с тия божествени добродетели. Ликуващи и с божествена радост в сърцата си, изпълнени само с братска любов и взаимно примирение да се поздравим с чудния победен привет Христос Воскресе!“.

Иван Свирачев е виден политически и обществен деец от края на 19-ти и началото на 20-ти век в Разград. Има много големи заслуги за развитието на града, по негова инициатива например са създадени Ловната градина и Градския парк, редактор на вестници и на първото в района списание „Съвременник“, два пъти през различни периоди е бил околийски управител на Разград. Ето какво пише Свирачев в редактирания от него вестник „Разградски новини“ в дните преди Великден през 1906 година: „Те /греховете – б.р./ идат вкупом все от горе – от тия, които са натоварени да пазят религията и от тия, които са натоварени с изпълнението на законите и пр. Ето защо ние се обръщаме към народа – нещастния български народ, който истински вярва в Бога, който стои далеко от подлостта, от лицемерието, от кражбите и от всички мерзости на нашите големци, да се пробуди от дълбокия сън и започне да иска сметка от своите регионални и държавни управници“.

Твърде актуално звучи и един век по-късно, нали?

В същия брой на вестника голям интерес предизвиква статията „Как да си обясним предателството на Иуда“,препечатана от вестник „Народен страж“.

В началото на 20-те години вестниците съобщават за богослуженията през Страстната седмица. През Великия четвъртък в 6.30 ч. щяло да се започнат 12-те евангелия, а последованието на жениха от 7 часа. Във Великия петък пеенето на царските часове щяло да започне в 7 часа. Последованието на „опелото Христово“ щяло да започне вечерта в 7 часа, а в събота божествената литургия на св.Василий Велики – в 7 часа сутринта. В събота вечерта за „светлото Христово Възкресение“ ще започне в 11 часа преди полунощ, а в 12 часа след пожеланието „Христос Воскресе“ щяла да започне божествената служба. В неделя в 2 часа следобед започвало второто възкресение…

Разбира се, богослуженията били съпроводени от изпълненията на църковния хор. В четвъртък, след 8-то евангелие той щял да изпълни „Разбойника благоразумного“ от Лирин. В петък вечерта третата статия от опелото на Христа – всичките родове. В събота през нощта на литургия – „Верую“ от Чайковски, „Свят, свети тебя поем“ – Фатеев, „Ангел вопияше“ – Чайковски, „Днес всяка твар“ – Дегтаров.

През 1921 г. е взел участие в църковните служби и е прекарал светлите празници в Разград Негово Преосвещенство Доростоло-Червенският митрополит Василий. През 1940 г. на втория ден на Великден в Разград Негово Преосвещенство митрополит Михаил, който отслужва възкресна архиерейска служба и прави посещение на няколко граждани.

И както подобава на празник, има и благотворителни прояви. За съжаление те не са така активни както преди Коледа и Нова година. Може би за това допринася промяната на времето и „хващането на зеленото“, както се казва. Все пак, макар и редки, се срещат в някогашните вестници. Така например през 1921 г. кооперация „Зора“ дарява плат на болни ученици. Раздадени са били 360 метра на български и 100 метра на турски ученици. В бележка на редакцията на вестник „Разградска камбана“ се казва: „Не ще бъде зле, ако и другите дружества последват примера на „Зора“! Но явно никой не е последвал примера.

През 1936 г. анонимен дарител съгражданин е изпратил чрез кмета 5100 лева за раздаване на бедните по случай празниците. За това съобщава „Разградско слово“. Вестникът публикува и текстовете на телеграмите на царя и принц Кирил до околийския управител и телеграмите на околийския управител до височайшите особи по случай Великден.

И читалищното кино се е включвало в проявите за Великден. Например през 1921 г. е била прожектирана операта „Кармен“. „Филмът представлява интерес за всички ония, които ценят художествените всесветски опери“. Филми са прожектирани в дните около Великден и през други години.

През 1937 г. са били прожектирани „Москва-Шанхай“ с Густав Дизъл и Пола Негри и „Беки Шарп“. Представленията са изнасяли гостуващи театри, концерти – дружество „Железни струни.

И една интересна проява е свързана с Великден. За нея пише през 1939 г. „Разградско слово“. На първия ден на Великден златна сватба празнува семейството на о.з. полковник Руси Радков. Той е бил командир на 44-ти пехотен полк по време на Балканската война. Нека припомня, че той е бил председател на комитета, натоварен от читалищното настоятелство, да събира средства за фонда „Постройка на нов читалищен салон“. На тържеството във Военния клуб присъствали семейно около 150 души. Енорийският свещеник Хубанчев след кратко молебствие благословил юбилярите. Приветствали празнуващите и някои от присъстващите.

Всички, включително и редакцията на вестника желаят на семейството живот и здраве и спокойни старини. Но старините не са спокойни. Синът им Георги, също офицер, е съден от Народния съд, загдето като командир на брегова батарея води успешен бой през 1916 г. с руски бойни кораби и така спасява град Балчик от унищожение. През март 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд и разстрелян. Баща му умира през 1944 г. На 9 април 2014 г. вестник „Екип 7“ публикува вълнуваща статия за полковник Руси Радков и за сина му.

И понеже празничният тон на статията се изгуби с последните редове, нека припомня редове от една великденска статия на демократа и редактор на вестник „Разградски новини“ Иван Свирачев от 31 март 1906 г.: „И ние сме вече свободни. Свободни сме наистина, но започнахме пак да се забравяме и започнахме пак да творим нови грехове. За щастие, в тия грехове не е причастен народа. Те идат вкупом все от горе – от тия, които са натоварени да пазят религията и от тия, които са натоварени с изпълнението на законите и пр.

… Ето защо ние се обръщаме към народа – нещастния български народ, който истински вярва в Бога, който стои далеко от подлостта, от лицемерието, от кражбите и от всички мерзости на нашите големци, да се пробуди от дълбокия сън и започне да иска сметка от своите регионални и държавни управници. И само тогава Бог ще му дарува щастие и благополучие и само тогава той ще може да посреща с истинска радост светлото Христово въскресение“.

Божидарка ЗЛАТАРЕВА