След 1920 година освен футболен клуб ,,Христо Ботев“, на който днешният ,,Лудогорец“ може да се смята за правоприемник, в Разград град е имало и други отбори, около петнадесет на брой. За справка, в Добрич по това време има 29 клуба, включващи 11 български, 6 румънски, 5 турски, 3 арменски, 4 смесени, еврейски, гръцки клубове, а в Силистра има 24 отбора, включително еврейски, арменски, турски и румънски. Настоящата публикация прави опит да се осветлят някои любопитни факти около съществуването им. Фактите и данните са извлечени от Държавен архив – Разград и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София. Снимките са от фондовете на Държавна агенция „Архиви“ и от архива на „Екип 7“.
,,Нощен тим“ и ,,Бели Лом“
След преврата на 9 юни 1923 г. от Александър Цанков и особено след септемврийските събития, футболният ,,Христо Ботев“ вече заема явна проправителствена ориентация. Това принуждава едно крило от клуба да се отцепи и да се образува т.нар. ,,Нощен тим“. В ,,Нощен тим“ участват младежи с леви разбирания, а това не се харесва на полицейския пристав Богдан Икономов. Същият на няколко пъти разгонва играещите младежи, стига се до арести и физическо посегателство, като момчетата са обвинявани, че са комунисти. Това принуждава жадните за игра футболисти вместо през деня, да играят вечер и то вън от града. Тренират на поляната при ,,двете могили“ през нощта, на лунна светлина. Председател е Петър Златев. Той снабдява с фланелки играчите, които сам заплаща. В този отбор играят Тодор (Каламбола), Жоро (Каловското) от Хлебарово и много други, които в последствие преминават към ,,Бели Лом“.
Но играта нощем не е за предпочитане. С кански усилия младежите си намират игрище с терен за игра, близо до местността Башбунар (местност за пазар на дребен и едър добитък). По това време се открояват имената на играчите Йордан Първов, Цвятко Райчев, Асен Чолаков, Иван Сираков, К. Динков, Цеко Чобанов и др. Позициите на отбора отслабват, но не за дълго, защото се вливат в новорегистрирания футболен клуб ,,Бели Лом“ през 1924 г.
Регистрацията на клуба е в къщата срещу чешмата на ул. ,,Г.С. Раковски“. Председатели във времето са: Захари Захариев, Стефан Малчев (Идеала), капитан Боян Христов. В ,,Бели Лом“ Борис Филков освен играч е и домакин. Топката, с която тренират, е вехта и изпокъсана. На всяка тренировка Филков носи игла, шило и конец, който е намазан с парафин. Коженото кълбо често се разпаря и затова често се налага да се прекратява играта, докато се закърпи топката. Поправянето на топката е на собствени разноски с припомняне на думите от приятелите му: ,,Избрали сме те за домакин, длъжен си топката да е в изправност“, за което младежът се старае, макар често да яде бой от родителите си за тоя футбол. За обуща не може и да се говори. Често със захлас по играта, младежите късно установяват, че Илия Бърнев ги гони с вършина от игрището за да отидат в училище.
Борис Филков в писмо до Тодор Кайкънов през 1972 г. споделя: ,,Почнах да играя в дружеството в Борисовата улица, като ляв халфбег. Тренировки водехме на ,,Башбунар“. Играехме заедно с другарите: Марин Кажухаров (Късото Маринче), Захари Захариев и др. Последният е комсомолец от разградската мъжка гимназия, който след време е летец, герой на СССР и НРБ, генерал-полковник и заместник-военен министър“.
На 13 август 1939 г. футболен клуб ,,Бели Лом“ гостува на спортен клуб ,,България“ /Попово/ за една приятелска игра с краен резултат 3:2 за ,,Бели Лом“.
Друг играч по онова време в редиците на ,,Бели Лом“ е Любомир Андреев Богданов, който споделя: ,,През 1930 г. се сформира футболно дружество ,,В. Левски“ от керемедчелишката махала. Първоначално играехме над ,,Табията“, а в последствие се преместихме на трите могили в същата махала. Понякога се тренира в училището до парка. Но на следващата година дружеството ни се обедини с ,,Бели Лом“. Реших, че мога да се изявя като футболист. Бях поканен на тренировките, които се провеждаха на една поляна срещу езерото до Пеницилиновия завод. От този момент до 1941 г. останах в ,,Бели Лом“. После тренирахме на Башбунара и на колодрума. Официално бях включен в отбора, като ляво крило приятелски мач срещу ,,Ботев“, завършил 0:0“. Играчи по това време са: Стефан Бранкованов, Минко Георгиев, Пано Димитров, Дечко Йорданов, Стефан Панчев, Георги Йорданов (Гецата, Ръмънеца), Петър Алексиев, Тодор Кайкънов, Йордан Николов (Данчо Шивача), малкия Пешев от с. Киченица, Тодор Цанев, Георги Минчев, Иван Коджахристов, Димитър Бурков, Владимир Георгиев, Иван Прокопиев, Любомир Недев, Петър Рошков, Христо Христов, Ангел Пенчев и др.
През 1937 г. „Бели Лом“ играе мач в Търговище. Привържениците „Ботев“ – другия разградски тим, предсказват голяма загуба, тъй като „Светкавица“ е силен отбор, а някой от играчите на гостите отсъстват. Въпреки всичко те тръгват за Търговище заедно с други хора, които искат да наблюдават срещата. С отбора пътува Пенчо Иванов, който е учител по физическо възпитание и ръководи срещата. Играта започва с бурно темпо, а до края на първите 45 минути „Светкавица“ повежда с 3:0. На почивката Пенчо Иванов отива до играчите и ги предупреждава: ,,Ако не изравнят, той и ръководството се качват в рейса и ги остават да се прибират пеша до Разград“. Понаругава ги и ги оставя да почиват. Играчите се поглеждат едни други и нито за момент не се съмняват, че може пеш да си тръгнат. Разменят мисли, обсъждат как ще играят през второто полувреме и излизат за втората част. Играят с пълни сили и резултатът не закъснява. Изравняват за 3:3, а в последните минути дори пропускат шанс да бият, след бомбен удар на Симеон Тотев. През следващата 1938 г. година „Бели Лом“ пак играе със ,,Светкавица“. Първото полувреме е с превес за домакините и за 20 минути успяват да вкарат два гола. Когато започва второто полувреме, домакините вкарват трети гол. Любомир Богданов много се ядосва и иска за излезе от игра, защото не може да си представи такава голяма загуба. Стефан Панчев и Борис Мечкаров го успокояват и обещават, че ще направят всичко за да играят по-добре. След този момент футболистите заиграват технично, а резултатът не закъснява. Всички топки минават през Любомир Богданов и само за 10 минути той вкарва 4 гола. Така завършва мачът, като след него значителна част от публиката тръгва след нашите играчи и питат „откъде се взе тая игра“?. Петър Панчев шеговито им отвръща, че голмайсторът Богданов е от София. Вечерта, в казиното „Теменуга“, Пенко Георгиев свири на цигулка, а веселбите продължават до късно.
Друг всеотдаен играч на „Бели Лом“ – Стефан Бранкованов, също споделя: „…Като дете стоях зад вратата на игрището на колодрума. Когато топката излезеше навън от игрището, аз я подавах с ритване от мен и вкарване в игрището. За пръв път тогава ритнах топка с плондер и това много ме зарадва, защото в махалата ритахме с топка от парцали. Когато постъпих в гимназията, в мен се породи желанието да играя за някой голям отбор. Тогава влязох в редиците на „Бели Лом“. По това време го таксуваха като левичарски отбор и за тая работа често ме плашеха с другия отбор в града ни „Ботев“. Аз не се уплаших от тия закани, защото у мен грееше единствено желание да спортувам и да бъда железен за отбора си. След завършване на гимназията продължих образованието си в гр. Свищов. Мъката ми по футбола, често ме вълнуваше и не знаех как се развиваше отборът ми с моето отсъствие, но постоянно бях в контакт с Тодор Кайкънов и за мача с „Ботев“ заминах с парахода до Русе, а оттам с влак до Разград. Играх като за последно и с желание да победим нашия вечен противник, който вечно ни пречеше за развитието. Бихме ги с 1:0 и след мача веднага тръгнах обратно да хвана влака и парахода до Свищов. Издръжката на клуба беше много мизерна. Нямахме пари и подкрепа. Сами се издържахме от коледуване и членски внос. С тези средства купувахме топки и един цял екип за представяне на случай на мач пред гражданството. На състезание в другите градове сме ходили с каруца, неудобно седнали с блъскане по ония калдъръмени пътища“.
След събитията през 1944 година футболен клуб „Бели Лом“ има слабо съществуване, като класирането му през годините е както следва: футболно първенство през сезон 1966/1967 г. – зона „Черно море“ – 14-то място; сезон 1967/1968 г. – 6-то място; сезон 1968/1969 г. – 11-то място.
„Ориент“
На 7 февруари 1924 г. двата основни футболни клуба в Разград „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ се обединяват под името „Ориент“. Целта на сливането и да се даде тласък на родния спорт и в частност в града ни. В този клуб вече няма място за старите играчи, които са заменени с по-млади, а именно: вратари Стефан Джимбизов и Мартин Кожухаров; бекове Стефан Малчев и Любен Цанков; център халф Д. Димитров; халфове Никола Енчев (Харланта), Петър Зърмаджиев и Петър Димов; Никола Чифчиев, Михаил Михайлов, Захари Любчев, Кънчо Райчев, Мирко Белчев и Илия Сираков.
Фланелките им са синьо и бяло на райета, черни гащета и черни чорапи. Играят много подвижно, чрез системата „Дубъл В“, която идеално заменя „Дуросовата система“. Център халфовете подпомагат и свързват (захранват) нападателите, защото се играе само нападателна игра. Вратата се брани от халфовете, а тежестта пада най-вече на бековете. В тима играят и други играчи като Никола Георгиев, Захари (Мочката), Уибар Акиф, Димитър Бъчваров, Станимир Енчев – Токиша.
Отборът е включен във „Федерацията по футбол“ и започва федеративни мачове по футбол. На 5 май 1925 г. футболният клуб „Ориент“ организира годишно отчетно събрание, на което е учредено ново ръководство в състав: председател подпоручик В. Кубадинов, Никола Ченков, Александър Бюлбюлев, касиер Иван Гинчев, подкасиер Н. Димитров, домакин Т. Стоянов. Въпреки че играчите се представят достойно на всяка футболна среща, с хъс за победа, тимът се разпада. Две са версиите за колапса. Първата е, че властите в Разград го закриват поради „интернационалното“ му име, а втората заради вътрешни разногласия. Така през 1925 г. „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ отново поемат по своя път.
„Победа“
През 1924 г. група младежи от Керемидчелишката махала образуват футболно дружество „Победа“. Основател и председател е Димо Балев, а Евстати Димчев е секретар. Тренировки провеждат в местността Хисарлъка на мястото на Пеницилиновия завод. Мястото е само очертано, без поставени мрежи на вратите. Между 1926 и 1927 г. в дружеството членуват само ученици. Имената им са: Димо Велев Балев, Евстати Димчев, Симеон Дамянов, Петър Николов, Димитър Симеонов, Станчо Бакалов, Стефан Крумов, Петър Съмърджиев (най-добър играч), Марко Раданов, Георги Бозаджиев (вратар) и др. Не е водена летописна книга, дружеството има само една помпа и топка. Набирането на средства става от членски внос. Петър Николов подарява здрави ботуши, които са „подарени“ от баща му. От тях младежите правят футболната топка. С времето сами си изработват спортната форма – плетени оранжеви фланелки на бели райета и бели гащета. При провъзгласяването на Исперих за околийски център през 1925 г. се организира излет до там, защото са поканени от местните власти за демонстративен мач. Състезателите ползват каруца, за да отидат до там. Преспиват предната вечер, а на другия ден играят с местния клуб, като го побеждават с 1:0.
„Бенковски“
Футболен клуб „Бенковски“ съществува от 1931 г. до 1944 г. Секретар е Тодор Кайкънов, живеещ на ул. „Хайдут Велко“ №1 в Разград. Състезатели по това време са: Димитър Димитров Василев и Марко Пеев Куловски – вратари, Съби Димитров Киранов и Иван Тодоров Курдов – бекове, Ангел Йотов и Нако Рачев – халфове, Зигефин Христов и Борис Гинев – крила, Драгомир Енев – десен халф, Димитър Бъчваров – център нападател, Драгомир Михайлов и Тодор Кайкънов – ляво крило. На Кайкънов му лепват прозвището Моторчето, заради бързината и пъргавината му. Важно и забележително в този отбор е, че на крилата е забранено да бият във вратата. Когато те са в напреднала фаза, тактиката е да прехвърлят защитниците и да подават на нападателите. Те са единствените, който могат да вкарват, защото на тренировките това упражнение се отработва нееднократно. След разтурването на отбора състезателите се присъединяват към „Христо Ботев“.
„В. Левски“
На 25 декември 1941 г. футболните клубове „Христо Ботев“ и „Бели Лом“ отново се обединяват под името ,,В. Левски“. Управителният съвет е: председател – Боян Ив. Христов; подпредседатели – Иван Костов Иванов и Петко Петков; секретари – Тодор Г. Какънов и Стефан Рашев; касиери – Тодор Дюлгеров и Любен Бакарджиев; домакини – Стоян Кайкънов и Атанас Паскалев; медицински съветник – д-р Димитър Тодоров; спортен съвет – Борис Мечкаров, Стефан Христов и Нако Рачев.
Бледа информация за други отбори
Дружеството „Шипченски сокол“ е създадено в двора на училище „Христо Ботев“ от Д. Стефанов, Петър Дирифенов, брат му Георги Дерифенов, Марин Козаров, Димитър Халаджов, Стефан Богославов, Димитър Дацеров и др.;
През 1927 г. започва строежът на училището „Цар Борис III“ (дн. „Васил Левски“). По това време на това място тренират футболните отбори „Слава“, „Фортуна“, „Светкавица“, „Цар Борис“ и „Княз Кирил“. Останали без тренировъчен терен, тези младежи се присъединяват към футболен клуб „Христо Ботев“;
През 1928 г. се сформира футболно дружество „Изгрев“ от башбунарската махала. В същото дружество са Георги Терзиев и брат му Иван Терзиев;
За футболен клуб „Бенковски“ се разполага само с два броя снимки, други данни засега няма.
Такива са били футболистите навремето в нашия град – идеалисти, които сами си купуват фланелките и чорапите. Футболът е втора икона след учебниците. Съществува обаче другарство, обич и почит между състезателите, които са отдадени само за победата, а футболни лекции не е необходимо да им се четат. Когато се готвят за двубой, нашите момчета изпитват голяма радост и чувство, дошло по естествен път за победа. Липсата на игрище, екип и треньор не ги отчайват, а напротив – това ги ентусиазира още повече, та дори си пеят: „Хайде на тренировка, там ни чака нашата мила топка“.
Представеният очерк на футболните махленски дружества в града ни се опитва да осветли футболната конюктура в началото на XX век. В публикацията липсва информация за основаването, еволюцията, революцията и дифузията на футболен клуб „Христо Ботев“, чиито правоприемник е днешният „Лудогорец“. „Историята на Лудогорец“ ще се отпечата по-късно през тази година, когато се навършват 100 години от основаването на футболен клуб „Христо Ботев“. Книгата е над 350 страници с любопитни исторически факти и събития от 1920 година до наши дни.
Цветан ДИМОВ
Проучена литература
1. Бележки от Т. Кайкънов по написаната в чернови вид брошура ,,55 години футбол в Разград“
2. Вестник ,,Ново Лудогорие“, бр. 120, 10. XI. 1973 г.
3. Вестник ,,Разградско Слово“, 1939, 15 август 1939 г.
4. Вестник ,,Разградско слово“, год III, бр. 121, месец май 1925 г.
5. Вестник Разградско слово“, год. II, бр. 67, 6 февруари, 1924 г.
6. До другаря Тодор Кайкънов. Развитието на футбола в гр. Разград преди 09.IX1944 г. (Т. Кайкънов, Интервюиращ)
7. Извадки от спомените на д-р Владимир Илиев Чифчиев за футболния кляб Христо Ботев в Разград за периода 1918 -1936 г. (17.02.1973)
8. Писма от бивши футболисти на Тодор Кайкънов със сведения за спортните изяви на спортен клуб Христо Ботев – Разград за периода 1918-1945 г. (Т. Кайкънов,(Интервюиращ)
9. Писма от бивши футболисти до Тодор Кайкънов със сведение за участието им във футболните отбори на Разград за периода 1920 г. – 1938 г.
10. Писма от Любомир Андреев Богданов до Тодор Кайкънов със сведение за състава и проведените спортни срещи на футболен клуб ,,Бели Лом“ ЗА ПЕРИОДА 1928 г. – 1938 г.
11. Развитие на спорта в гр. Разград. Историческо проучване от Любомир Г. Димов за работническото физкултурно движение в Разград до 9.IX1944 г.(1), 1071, 14. Разград, Разград, България.
12. Спомени за футбола в Разград от Любен Цанков, Историческо проучване от Любомир Г. Димитров за работническото физкултурно движение в Разград до 9. IX. 1944 г.
13. Спомени от бивши футболисти и ветерани за дейността на махленските футболни дружества в Разград за периода 1921-1926 г.
