Неведнъж сме писали, да изнесем нови факти или пък да припомним за позабравени стари такива относно приноса на Разград и разградчани в различни области на българското, а и на световното развитие. Днес искаме да покажем как пък много придобивки на модерните времена са стигнали до Разград и за други любопитни факти от историята на града от миналия и по-миналия век. Любопитен, възприемчив към новостите и въобще напредничав и прогресивен е бил старият разградчанин – убедете се сами…
Телеграф.
В края на 1854 г. са предприети първите стъпки към изграждането на електрическа телеграфна мрежа, която да обслужва съюзническите войски в Кримската война, а през първата половина на 1855 г. са завършени няколко основни линии. Една от тях е линията Русе – Варна – Букурещ, която е смесено англофренско предприятие с водеща роля на Париж. Тя е от съществена важност за западните съюзници на Османската империя, тъй като осигурява връзка между армиите им в региона и западноевропейската телеграфна мрежа. През 1856-1857 г. Високата порта се еманципира в тази сфера и започва да изгражда самостоятелно своите сухоземни линии. Значително по-простата технология на изработка на телеграфите апарати и инфраструктура и по-малката стойност на проектите ѝ позволяват да направи това. На 19 август 1855 г. първата телеграма от Одрин до Истанбул е изпратена на френски език. Линията на Одрин-Шумен е завършена на 6 септември 1855 година. След създаването на тези първи линии телеграфната мрежа се разпространи в османските земи, а телеграфна мрежа в Истанбул достига до цялата османска територия, включително и Разград.
Първата телеграфна (морзова) станция в Разград е от 1866 г. През 1878 г. се създава временна телеграфо–пощенска станция от руснаците в сградата на П. Бобчев до бившето кино „Развитие“. Мести се в различни помещения няколко пъти.
Поща.
По време на петвековното турско робство почти всички големи градове имали постоянно действаща връзка с Истанбул, която била поддържана от така наречените бързоходци, казвали им „улакси”. Първата пощенска организация (в резултат на приложението на Танзиматския указ) в Османската империя е създадена на 23 октомври 1840 г. (като министерство), за да посрещне нуждите на народите в империята и на чужденците. Пощенската марка върху писмата се въвежда през 1863 г. (с 25 години по-късно от тази, която се смята за първа в Англия – 1837 г.). През 1876 г. е създадена международна мрежа за прехвърляне на поща. Отначало пощата е пренасяна с волски впрягове и параходи, а след това и по железниците.
Разград не прави изключение в това отношение.
Първи общински (примерно градски) съвет и първа църковна общност.
Създава в началото на 1861 г. м. януари под формата на църковна общност, която вече не признава върховенството на гръцката цариградска патриаршия. Изработва се печат с надпис „Печат Разградска църква Св. Никола 1860“. Клетвено избраните членове на общинското ръководство са: Бърни Господи; Герги; Стуян Бахнуф; Миру Гинюф; Никола Икономов; Иванчу Кутрюф; Велико Христов; х. Михни; Христофор Попов; Стоян Симеонов; Стоян Спасов; Георги Попов; Петко Нену; Тодор Халюв; Ненчу Дацкуф.
Общинарите се задължават: да разглеждат всяка неделя градските църковни работи, всеки по задължение да посещава заседанията, да не критикува делата на общината, освен в заседанията, да пази тайна на говореното и разискваното в тях. Нарушителите на тези правила може „смъртоносно да пострадат“.
Първи влак през гара Разград.
Потегля на 7 ноември 1866 г. от Русчук за Варна. През Разград минава и първият влак „Ориент експрес“ през гара Разград. Тръгнал е на 4 октомври 1883 г. от Париж. На гара Разград е бил през нощта на 6-ти срещу 7-ми октомври 1883 г.
Околийско управление.
Според Хатихумаюна от 1856 г. в центъра на казата се създава „идаре меджлис$ – нещо като околийско управление с председател каймакамина и 4 човека, избрани от него. Има българско участие. Създава се и съдебен съвет от седем човека в състав петима турци и двама българи /християни/. От 1872 г. има постоянен съвет при каймакамина от трима аази /старейшини/, посочени от каймакамина и отново „идаре меджлис“ от 7 човека. Кадията съди с 4 български съветници. Вече се допуска адвокат. През 1873 г се прави опит за създаване на смесен съвет за управление на градските и общинските работи от седем светски и две духовни лица. Създаването на казалийски смесен съвет в Разград не се оказва лесно. След известни противоборства между млади (поддържащи Н. Икономов) и стари (поддържащи Иванчо п. Атанасов, който живее в Русе) не се стига до първоначален избор. На 29. VII.1873 г. под председателството на митрополит Григорий се провежда събрание за избор на почтени православни християни, поданици на отоманското правителство, независими по състояние, разумни и които да отбират от обществена работа за съставяне на казалийския съвет. Председателят му ще се назначи от митрополита. От предложените 21 човека се избират: Тодораки Николов, Иванчо Кънчев, Димо Гинчев, Георги Върбанов, Цанко Марков, Стоян Желев и х. Иван Николов. За духовни лица са избрани Никола Димитров, който е бивш учител, но се ръкополага за свещеник и поп Димитър. Съветът действа до 1877 г.
Бира.
В Османската империя първата пивоварна е на германеца А. Прокоп от Вюртемберг в Алсанчак, Измир. Отваря през 1846 г., но още от 30–те г. на XIX в. там се пие бира, вследствие на отварянето към Запада. След това малки пивоварни се разкриват в Истанбул на мястото на бозаджийниците. Имало е и внос предимно от Австрия и малко от Англия и баварска бира. Френски бири не се внасяли много, защото са били сравнително сладки и бързо се разваляли. Отначало шишетата на Прокоп били керамични.
Бирена фабрика се създава и в Русе, откъдето се снабдява и Разград. Сведенията за създаването на фабриката са противоречиви. Според едни източници фабриката е основана през 1877 г. от предприемача Сава Г. Велезли (1834–1922). Според други е създадена през 1878 г. Трети източници отнасят времето на създаването на фабриката преди Освобождението – данни за съществуването й в Русе има още през 1868 г. Във вестник „Дунавъ“ IV, бр.340 от 29 декември 1868 г. е отбелязано, че през 1868 г. за бирената фабрика се превозват въглища от Мачим с дунавски параходи. След Руско-турската война (1877-1878) фабриката е разширена и наречена „Света Петка“. През 20-те години на ХХ век обаче, производството на бира навлиза в дълбока криза. Спадът в производството на бира в България, особено след 1925 г., дължащ се на тежката акцизна политика на българското правителство, за сметка на поощряване на винарската индустрия, принуждава собствениците на пивоварни фабрики в България да образуват на 3 април 1927 г. пивоварен картел, в който влизат всички съществуващи към момента 18 фабрики. Както и да се гледа, разградчани са могли да пият бира и преди 1878 г. Магазините на чаршията са били между 40 и 50 и в някои от тях се е продавала модерната напитка. През първите години след Освобождението в Разград, пък и в цяла България, е била популярна рекламата „Ледено пиво офицерско!“ – смятало се е, че покрай уважаваното и авторитетно офицерско съсловия ще бъде увлечено и простолюдието на пие повече бира…
Първите избори: една торба боб – половин парламент.
Първите избори са били с боб, царевица и бели листи. На първите избори за Учредително събрание след Освобождението са се ползвали зърна за неграмотните. Бобът означава „да“, царевицата „не“. С по един чувал с фасул са избрани 92-ма депутати през декември 1878 г.. С боб е избран и прадядото по майчина линия на бившия министър на финансите Симеон Дянков – Минко Минков от Севлиевско /по бащина линия родът на Симеон Дянков е от с. Желязковец/. Тогава има още представители на висши инстанции, такива по звание и назначени от императорския комисар. Някои от тях обаче кандидатствали за депутати не само по право, но и по гласуване с боб и царевица, за да са сигурни. Грамотните са пишели името на избрания от тях депутат на бял лист. В тези избори са участвали само мъже, навършили 21 години. Ромите са имали право на глас след 1937 г., но това общо-взето не е спазвано Изключение направил и кандидатът за първи кмет на София Димитър Петков, който оставил ромската махала в границите на София. Срамна част от българската история е изгонването от България на най-големия дарител Евлоги Георгиев. Той е избран за депутат, но е касиран, защото е чужд гражданин. Евлоги Георгиев се обижда и завинаги напуска България. След това в изборите за Първо Обикновено народно събрание се изисква избираният да е мъж, навършил 30 години и да е книжовен (грамотен). Разбира се, и това не се спазва напълно. Пример е Стефан Стамболов, който е на 25 г., но се писал 30 годишен. Искат да го махнат, но не се случва. Друг такъв пример е Минко Радославов, по-късно управител на Разградски окръг, но и той не е касиран. Редовните парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г. за Обикновено народно събрание са вече с бюлетини.
Окръжна болница.
С писмо на Русенския губернатор от 4. V. 1879 г. в Разград е открита окръжна болница с щат от 40 легла за лежащо болни, 2 лекари, 1 пом.-аптекар, 1 надзирател, 4 фелдшери и 8 санитари. До 1894 г. болницата е в старата джамия без минаре на ул. „М. Дринов“. Сградата по-късно е съборена. През 1894 г. болницата се настанява в 8 новопостроени сгради до старите турски гробища, върху които се залесява градският парк.
Ракия и мастика преди Освобождението.
При управлението на султан Абдул Хамид II (1876-1909) на немюсюлманите е позволено да отварят фабрики за спиртни напитки (там където са преобладаващо население) и да ги употребяват. Можело да се отварят механи, стига да са на 100 лакътя (ок. 67 метра) от джамии и гробища. За мюсюлманите спиртните напитки са „харам“ – забранени, както и всички опияняващи вещества, наречени „нафиз“.
Първите бутилирани ракии в Разград се появяват след Освобождението. По това време е приет „Временен устав за налога от питията в Българското княжество“ /1879 г./, което още тогава демонстрира по безспорен начин значимостта на тази промишленост за икономиката на страната.
Първите пакети цигари.
В Османската империя започват да се произвеждат през 1874 г. Преди тази година са правени цигари от гръцки производители, но те отиват в Египет след Кримската война, поради високите данъци.
В Разград цигари до Освобождението не са продавани, дотогава и пушенето не е „модерно“. След това отначало са ползвани собственоръчно свивани цигари от собствен тютюн, а след това и нарязан в тютюневите фабрики в Разград. По-късно следва невероятният избор във времето до 9. IX. 1944 на марките с бандерол: „Асенъ II“ на D. Мadras (Philippopoli), „Златенъ левъ“ (на Томасян), „Томасянъ и сие“ (серт, войнишки и обикновени обезпрашени), „Ксанти“ (Първа тютюнева фабрика на Дервишъ – А.Зеки) „Станчовъ ханъ“ (на Томасянъ и сие), „Картелъ“, „Кърджали“, „Зора“, „Plovdiv extra“ (K. Tutundjian & C-e“. Разградчани пушели и най-невероятни марки цигари, наименованията на някои от които са повече от куриозни: всякакви други марки, произвеждани в различни периоди: „Български орелъ“, „Признателна България“, „Пилотъ“, „Скиоръ“, „Златенъ топъ“, „Ура на ножъ“, „Селянка“, „Спортни“, „Техни Царски Височества Царъ Борисъ III и Царица Йоанна“, „Царска екстра“, „Джазъ бандъ“…и сигурно съм пропуснал още много.
Първо предприятие.
Промишлеността в Разград след Освобождението се представя от Държавната артилерийска работилница (Арсенал) за демонтаж на оръжие, муниции и снаряжение, останали от турците и от войната. Функциите й са прекратени през 1901 г.
Помощ за Съединението.
Съединението на Княжество България с Източна Румелия става на 6 септември 1885 г. Тогава в Разград е създаден Окръжен комитет за доброволни помощи за обличане и въоръжаване на доброволци, ако се започне война за признаване на Съединението. В комитета влизат: председателят на Окръжния съд Б. Ханджиев, окръжният училищен инспектор Анание Явашов, околийският лекар Д. Макри, гражданите Цаньо Марков и х. Иванчо Кулев. Събира се доста голяма сума. От останалата свободна сума в размер на 20000 лева се отделят 4000 лева за строеж на бъдещето читалище. 16000 лева се заделят за строежа на новата Разградската държавна (окръжна) болница.
Шоколад.
В Разград най-известният продаван шоколад бил „Мениер“ . През 1893 г. компанията започва да използва рекламни плакати, създадени от Firmin Bouisset, с участието на малко момиче, използващо парче шоколад, за да напише името Chocolat Menier на стена или прозорец. Сладката невинност на момиченцето предава сладкото шоколадово послание чрез „шоколадовите си графити“. То реализира изключително успешен образ и се превръща в международно признат символ. Образът на момиченцето е бъде представен на опакованите продукти на Menieer, както и на рекламни артикули като консерви за многократна употреба, сметани, купи, захарни чинии, чинии, комплекти за кутии и дори детски учебници. В Разград шоколадите и минералната вода се продавали отначало в аптеките.
У нас първият шоколад е произведен през 1901 г. във фабриката на Велизар Пеев, първо на ул „Ломска“, а след това на ул. „Екзарх Йосиф“ в София. Мнозина дори не знаели как да го консумират. До фабриканта има изпратено писмо, в което учител от провинцията пита как трябва да се яде шоколадът – „с лъскавата хартишка или без нея“. Един селски свещеник пък пише на Пеев: „Ако шоколадът е течност, пратете ни една бутилка, да го опитаме“. Освен шоколади „Пеев“, други марки, продавани в Разград, са „Гьондов“, „Балъкчиев“, „Бераха“ и „Чальовски“.
Минерална вода. След 1890 г. в Разград започват да се продават минерални води „Виши“ (френска) и „Карлсбад” (немска). Шоколадът и рекламата вървят заедно първо в аптеките, после и в магазините.
Публичен дом.
В Разград съществува някъде от 1883 до 1924/1925 г. Публичните домове са узаконени през 1895 г. В Разград обаче няма правилник за публичните домове, както е във Варна, Русе, Шумен, София. Във Варна от 1888 г. например се изисквало стаите да са толкова, колкото и жриците на платената любов, във всяка стая да има един леген, два ибрика с чиста вода и два чисти пешкира. През 1906 г. е издаден Закон за забрана на проституцията, но в повечето градове той остава само едно пожелание. След първоначалния сблъсък с проституцията българската държава се опитала да избегне прякото ангажиране по въпроса и натоварила общините да го решават по свое усмотрение. Публичните домове не можело да се отварят близо до училища, пансиони, църкви и джамии. Така било и в Разград. Заведението било извън града, до някогашната тухларна фабрика. За някои бардаци най-ниската такса е била 1 тогавашен лев, а най-високата – 3 тогавашни лева. В Разград цените са неизвестни. За да се намалят до минимум контактите на проститутките с населението, се въвеждат и редица забрани, свързани с поведението им. Те нямат право да влизат в градинките, да ходят по улиците около домовете в неприлично или странно облекло, да се разхождат с мъже, да се возят във файтони, да подвикват на минувачите, както и да стоят в неприлични пози и разголени. В Наказателния закон от 1896 г., глава 5 – „Нарушения против нравствеността“, в чл. 484 е предвидена отговорност за съдържател на публичен /блуден/ дом, който „приеме в такъв свой дом лице от женски пол, без да го предупреди за свойството на занятието, което се упражнява там, и то в присъствието на представител от местната полицейска власт“. Наказанието е „запиране до три месеца или глоба до три хиляди лева“. Чак през 1912 г. проституцията е забранена навсякъде, но този юридически акт не е могъл да я премахне. Публичният дом в Разград е премахнат почти заедно с този в Шумен. На мястото му започва да се строи пансион за сираци. Пръв директор на пансиона е Юрдан Г. Рашев.
Сграда на общинското управление в Разград.
Построена е през 1890 г.
Tелефон.
От 1.I.1897 г. е установена първата редовна телефонна връзка с Русе, а след това и с други по-големи градове. От 1926 г. в Разград се монтира първата телефонна централа.
Първи самобръсначки.
Носенето на брада и мустаци е не само мода през вековете. През 19 век са спорили може ли да отиде в рая този, който пуши или е бръснат. Естествено, че не! Самобръсначките плахо си пробиват път в Разград след 1910 г. в конкуренция с традиционните бръсначи. Първата продавана марка в Разград е „Золинген“ (Солинген), често в комплект с бръсначи.
Първа фирма за пътнически превози.
От 1924 г. Разград има фирма за пътнически превози „Нафта“. Започва да се движи всеки ден автобус „Фиат“ до Попово и обратно. След това се разкриват автобусни линии до Русе, Шумен и Кеманлар (Исперих).
Първо автомобилно бюро (фирма) за продажба на автомобили в Разград.
Открито от Н. Господинов, телефонът за връзка е с № 10 от 1926 г. Втората подобна фирма е „Идеал“ на Ст. Манчев за продажба на автомобили в Разград, автомобилен оказион и каучукови изделия, тогавашен телефонен номер от 1929 г.
Шофьорски дружества по това време са: от 1929 г. (без име); „Сила“ от 1936 г.; „Лудогорие” от 1937 г.
Дават се и автомобили под наем. Фирмата е на братя Възелови за леки автомобили под наем от 1932 г.
Първи курс за шофьори.
През 1926 г.в Разград се провежда от 23. IX. първи автомобилен курс с инструктор С. Димов от София.
Радиоапарати.
Продаваната първа марка е „Телефункен“ за пробните предавания на радио София в понеделник и петък от 12.30 до 14.00 часа през 1932 г. Малко след това радиоапарати идват и в Разградско. Има една много смешна случка от онова време. След предаването, което се слушало групово в селската кръчма, хората се разотишли, само някакъв недоверчив старец останал и се скрил да види откъде точно ще излезе тоди, който приказва „по кутията“. Чувал съм тази история да се разказва за две разградски села – Черковна и Недоклан, но не съм сигурен в нейната достоверност. Пък знае ли човек, може и на много други места да се е случвало…
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
