Тази година е юбилейна за училището в Осенец, защото се навършват 185 години просветно дело в селото. Като издирвах и проучвах документи, свидетелстващи за ранните години на учебното заведение, ми попадна „Главна матрикуларна книга на основното народно училище за учебната 1892/1893 година“, заверена от главния учител Минко Чиреков, а по-късно учителят Атанас Славов ми повери за съхранение на свидетелство за преминаване в по-горен клас при учебната 1904/1905 г. на ученика Слави Минков от с. Осенец.
Любопитно е да се запознаем с някои правила в образователната система от това време. За всеки ученик е отделена страница с името му, годината и подписите на главния учител и класния наставник. Следват имената на родителите, както и адресите, на които живеят учениците. По-нататък е отбелязано: „Ученикът, който злоупотребява с назначението на учебника си, се наказва дисциплинарно, ако го изгуби или умишлено изцапа и унищожи, снабдява се от училището със заплащане.
Следва таблица за успеха, отсъствията и поведението, които родителите са длъжни да подписват редовно. Тогава занятията са се водили на три срока, а оценките за годината са се изчислявали като средно аритметично от срочните, а дробните числа са се закръгляли. Будят интерес някои от изискванията на наредбата, които са утвърдени от учителския съвет и от родителското настоятелство. Ще насоча вниманието върху някои от текстовете, които биха могли да послужат като пример за безбройните днешни реформи в образованието ни.
Има параграф, с който се изисква: „Учениците не трябва да носят нищо друго в клас, освен потребните за уроците книги, тетрадки…“, а друг параграф нарежда: „… във време на преподаване учениците могат да излизат от класната стая само с разрешение от учителя“. Дадено е и следното предписание: „Външните ученици трябва да живеят само в такива домове или пансиони, които са одобрени от ръководството на училището и изпълняват точно предписанията на квартирите и пансионите“. Обръща се внимание на хигиената и опазването на училищното имущество. Строго е забранено на учениците да правят смет в училищните стаи и коридори, да пишат или да дращят стените и коридорите, по училищното здание и по покъщнината, да режат и дълбаят по чиновете, да мърсят градините и двора“.
В правилника се казва: „Забранено е на учениците да се скитат по улиците без работа, така също и да се бавят вън от домовете си зимно време по-късно от 7 часа, а лете – от 9 часа, без да са придружени от родителите или настойниците си. Ученичките се прибират 1 час по-рано.
По-нататък се забранява употребата на тютюн, спиртни напитки, игра на карти и хазартни игри. Забранява се и да посещават други магазини и кафенета, освен ония, които е определено от ръководството на училището. Подробно са описани наказанията на учениците под заглавие „Мерки за оправяне“. Някои ще възразят, че тези мерки са посегателство върху личността. Но такива възражения нямат стойност, когато прочетеш или видиш до какви волности стига днес учащата се младеж.
Буди удовлетворение и гордост прогресивната и важна роля на настоятелството за укрепване и развитие на училището и за привличане на всички деца, подлежащи на обхващане за обучение. На границата между XIX и XX век по настояване на обществеността на селото, Общината и кмета Минко В. Неделчев даряват на родителското настоятелство 532.5 декара земеделска земя. През учебната 1902/1903 г. родителското настоятелство закупува и раздава на учениците безплатно учебници. За първи път всички ученици се поставят в равноправно социално положение по отношение на раздадените учебници.
През учебната 1924/25 г. се организират трапезарии за учениците от многодетни и бедни семейства, които получават топъл обяд безплатно. От 1920/1921 г. на нуждаещите се ученици училището дава дрехи и обувки. При трудни условия над 300 здрави мъже от селото са мобилизирани и воюват на фронта, а жени и старци строят четвъртата училищна сграда през 1916 и 1917 г. Училищното строителство продължава и през следващите години. През 30-те години е построено кварталното училище, през 60-те години на миналия век е построена сграда с кабинети, физкултурен салон, ученически стол и модерна обзаведена кухня. Сградният фонд е едната страна на материалната база на училището. Богато са обзаведени и учебните кабинети. Родните будители – учителите от нашето училище оставят светла диря. Да си спомним за тези от първите редици: Юрдан Петков, Васил Мутафов, Върбан Панев, Петко Дацев, Парашкев Йорданов, Тодор Петров, Здравко Върбанов, Пенчо Неделчев, Татяна Славова, Станка Йорданова, Стоянка Петкова, Минкова, Радославка Джебарова, Богдан Пенев….
Училището в Осенец има богата история и със сигурност е спомогнало за формирането на много личности, на духовността и запазване на българщината.
Матьо НЕДЕЛЧЕВ
