Славните времена, когато и селата в Разградско издаваха вестници и списания

Обикновено масовият читател има представата, че вестници се издават само в по-големите или по-малките градове. Практиката до 1944 година обаче показва, че това не е така и в някои села също се има периодични издания. Подобно е състоянието и в Разградския край, където дори имаме уникални за страната случаи. Днес може да ни се струва странно и дори невероятно, но е факт – в село Дикилиташ /Побит камък/ още през 1897 година излиза сериозно за времето педагогическо списание, а пък Гюзелдже алан /сега с. Каменово/ поддържа месечник за литература и изкуство – нещо, което днес е възможно само в столицата… Тук ще посоча периодичните издания в рамките на тогавашната Русенска област, към която е бил днешният Рзградски регион, и по точно в околиите Балбунар /сега Кубрат/ и Кеманлар /сега Исперих/.

Може да се стори странен фактът, че в през 30-те г на ХХ в. с. Балбунар има казино, но това е видно от следната реклама в „Балбунарски новини“. Всъщност „казиното“ е една по-добре уредена кръчма. Останалите заведения също рекламират качествени храни, напитки и обслужване, дори привличат клиенти от Русе и Разград…

Балбунар е село, което с МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. се преименува на село Кубрат. През 1949 година село Кубрат е обявено за град. Ето какви вестници са излизали в с. Балбунар и с. Кубрат. В „Български периодичен печат“, том III (1969), за първи вестник в Балбунар е посочен „Огледало“ от 1921–22 г. Той обаче не присъства като заглавие и анотация в предния том II и остава имагинерен.

Следващият вестник в Балбунар, който приемам за първи, е „Балбунарски лъч“. Той се обявява за независим обществен вестник. Излизал е на 1-во, 10-то и 20-то число от месеца през 1926 г. Кратката му характеристика е местен вестник с реклами и обявления. Редактор–стопанин е Прокопи Божинов. Вестникът е печатан в печатницата на Петко Антонов в Разград. От този вестник са излезли само 4 броя.

Вторият по ред вестник в Балбунар е „Балбунарско ехо“. Излизал е 1930 до 1942 г. От 1936 г. е с името „Кубратско ехо“. Отначало се обявява за независим обществен седмичник, от 1932 г. е седмичник за култура, стопанство и информация. Малко след това през същата година е независим седмичник, но веднага статутът му става само седмичник, променен на седмичен независим вестник. Макар и да се обявил за независим, вестникът всъщност отначало е близък до Народния блок /коалиция на български партии, управлявала България в периода 1931-1934. В нея влизат Демократическата партия, БЗНС Врабча 1, БЗНС – Стара Загора, Националлибералната партия и Радикалната партия с доминиращо влияние на Демократическата партия/. След падането на Народния блок става опозиционен вестник. А след преврата на 19 май 1934 г. е на правителствени позиции. Редактори са последователно: Иван Н. Чорбаджиев, Иван п. Константинов, Стефан Станев, Иван Сп. Гроздев, Т. Чорбаджийски. Печатал се в печатници „Пробуда“ и „Кубратско ехо“ – с. Кубрат, „Напредък“ – Тутракан, П. П. Камбуров – Русе.

Третият по ред вестник е „Балбунарски новини“. Излиза от 1932 до 1934 г. Обявен е за седмичник, който се занимава със стопанство, култура, информация и политика. Отначало е издаван от редакционен комитет – Балбунар, но след това има за редактори Н. Ат. Данков, Йордан Неделчев, от 50-ти брой пък от в състав Димитър Чернев, Стефан Станев, Михаил Червенков и Слави Боев (отг. редактор). Печата се последователно в печатница „Ренесанс“ – Русе и печатницата на Никола Нецов, пак в Русе. Типичен местен вестник, близък до Националлибералната партия, участваща в Народния блок.

„Кеманларски вести“ е най-сериозният вестник в Исперих преди 1944 година. Излиза под това заглавиеот януари 1927 г. до февруари 1935 г. След това сменя наимено ванието си на „Исперихски глас“ – до 1942 г. Отначало го издава редакционен комитет, а след това редактор
е Върбан Савов. Независим обществен седмичник, който се обявява против корупцията и партийната партизанщина. Ратува за издигане на Делиормана, помества редица статии, разкази, новини, хроника и обявления. Самият редактор Върбан Савов е адвокат, човек с изключителни заслуги за обществения, политическия и културния живот на Исперих.

В Кеманлар първият вестник е „Вестител“ от 1903 година, оттам насетне излизат още няколко вестника.

В с. Балбунар излиза и месечник за литература и изкуство „Бразди“. Това се случва от 1933 до 1934 г. Излизат 11 броя. Редактор е Иван Сп. Гроздев, със съредактор Венелин Иванов. От 8 брой месечникът излиза в с. Гюзелдже алан /сега с. Каменово/. Единият от редакторите на това издание за литература и изкуство – Венелин Иванов, е брат на Кръстьо Иванов, който пък е дядо на разградския диригент Красен Иванов. Нищо на тоя свят не е случайно и не идва на празно място, нали?

А ето какво е положението с периодиката на Кеманлар, т.е. на днешния Исперих.

Село Кеманлар носи това име до 1934 година. С МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. село Кеманлар се преименувана на село Исперих. Последното става град с Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. Вестниците в с. Кеманлар и с. Исперих имат следния порядък.

Първи е в. „Вестител“. Той се обявява за седмичен информационен лист. Излизал е всяка неделя от 1903 до 1907 година включително. През 1907 г. излиза два пъти седмично. Администратор на вестника е Яким С. Батулов. Стопанин-редактор е Иван В. Икономов. Местен вестник с ориентация към правителството на Рачо Петров и Д. Петков.

Вторият по ред вестник в с. Кеманлар е „Пробуда“. Смята се за политико-обществен вестник за наука, работа и изправа. Излиза през 1911 г. Издател е Ст. П. Михайлов. Печата се в печатница „Фар“ в Разград. Излизат 10 броя. Подкрепя правителството на народняци и прогресисти.

Третият по ред вестник е „Кеманларски вести“. Излиза под това заглавие от януари 1927 г. до февруари 1935 г. След това сменя наименованието си на „Исперихски глас“ от 1936 до 1942 г. Отначало го издава редакционен комитет, а след това редактор е Върбан Савов. Независим обществен седмичник, който се обявява против корупцията и партийната партизанщина. Ратува за издигане на Делиормана, помества редица статии, разкази, новини, хроника и обявления.

Печатният орган на село Хърсово през 1934 година. Публикуват се статии предимно за здраве и земеделие, но и политически коментари против Народния блок. Няколко години по-късно хърсовлии започват да издават вестник „Селска мисъл“, след като са го откупили от околийския център Кеманлар.

„Селска мисъл“ е орган на Околийската стопанска задруга в село Исперих. Редактор е Т. Коев, а стопанин П. Д. Грънчаров, печата се в печатницата на П. Атанасов – Исперих. Местен вестник за кооперативното стопанство, здраве, читалищни въпроси. Излиза през 1938 г. Откупен е от Кредитна кооперация „Защита“ в с. Хърсово.

Педагогическото списание на село Побит камък е на висота за онова време.

„Вечерно училище“ е месечно обществено-възпитателно списание за родители и учители. През 1897 г. излиза в с. Дикилиташ /днес с. Побит камък/, Разградско. Отговорен редактор е Иван Николов, печатница Д. Г. Келешев – Разград. От 1898 до 1900 година се печата в град Лом. Списанието е педагогическо и е доста модерно за времето си. Пропагандира идеята за неделни и вечерни училища. Включва разкази, очерци, хроника, книгопис.

Вестник „Неволя“ излиза през 1934 и 1935 година в село Хърсово, тогава Кеманларско. Редактор е Т. Коев. Отначало се печата в печатницата на Хр. Калев в Разград, следващата година в тази на Ал. Иванчев – Разград. Това е местен вестник за здраве и земеделска просвета. Обявява се против управлението на Народния блок.

Като цяло вестниците са пропити с местен патриотизъм и стремеж за еманципиране от Разград и Русе. Вижда се и стремеж за преодоляване на ширещото се мнение за изостаналост в затънтения Делиорман с визията, че и в тези села животът е все пак сносен…

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ