През месец октомври 2019 година инициативен комитет от село Дряновец реши да изчисти гробищния парк, който не беше чистен повече от 10 години. Събрахме дарения и успяхме да свършим основната дейност, макар че срещнахме неразбиране и брожение от хора, които освен да плюят, друго не могат да вършат. Разбира се, може би не успяхме идеално да почистим всичко, но имаме обещанието на новоизбрания кмет Атанас Атанасов, че ще продължи делото.
За да придобиете престава за състоянието на гробищния парк, ще Ви информирам, че изхвърлихме сто ремаркета храсти и лиани. От страниците на вестника искам да благодаря на тия следните дарители: земеделската кооперация, която обработва земите на селото, фирма „Билкомерс“ с ръководител Цвета Цонева, семейство Спасови, Добринка Добрева, Димитър Димитров, Ивайло Дяков който освен със средства участва и с труд/, Красимир Гавазов. Всичко това обаче нямаше да бъде реалност без Руси Русев – председател на пенсионерския клуб, който събра даренията, без работата /разбира се, срещу заплащане/ на семействата: Диана Стоянова и Иван Николов, Иван Тодоров със синовете си, Никола Димов Горанов и синовете му. Благодарим за помощта на Младен Аспарухов, Живко Бобчев /който ни предостави ремарке/ и на неговия син, които работиха дни наред доброволно. Благодарим на организаторите и упражняващи контрол 22 дни – семейство Даца Славова и Иван Милионов. Това нямаше да бъде възможно без хората от селото, които повярваха в нас и помагаха с каквото могат.
Може би някой ще каже, че това няма нищо общо с Църквата. Може и да е така – това не е задължение на свещеника, а на кмета, но стопанин е свещеникът.
Когато започнахме, първо почистихме паметника на загиналите във войните, след това църквата, която не се виждаше от лиани.
Покрай срещите с хората, се натъкнахме на болезнени проблеми. Аз затова започнах тази бележка с думите на Христос за храма. Той е изгонил търговците от храма, а свещениците днес /не визирам всички/, превърнаха храма в търговски дом.
На какво се натъкнахме? Високи такси за погребения и кръщенета /100 лв./; в църквата се продават свещи само от 0,40 лв. Аз скоро посетих църквата на баба Ванга в Рупите и там предлагаха свещи и от 0,40 и от 0,20 лв. Да не говорим, че на по-големи празници в църквите в Разград остават свещи само от един лев и минути след като запалиш свещта, някой служител на църквата я угася /защото тези свещи се претопяват и струват пари/.
В село Дряновец няма църковно настоятелство, няма ценоразпис на услугите. Написахме, заедно с миряните от пенсионерския клуб на Руси Русев /уточнявам, защото в селото има два клуба/, писмо и го изпратихме до архиерейския наместник в град Разград и до Русенската митрополия – към него приложихме и подписите на миряните. Поискахме ценоразпис на услугите и проверка на изразходваните средства от свещеника. Отговор до днес няма. На наши обаждания, отговорът от секретаря на митрополията беше, че ще получим отговор до два-три дни /за съжаление, не уточни годината/. Ценоразписа го получихме от архиерейския наместник в Разград – погребението струва 60 лева, от които 15 остават за храма. На въпроса кой контролира тия средства и средствата, получени от рентата за земите на църквата, убедителен отговор не получихме. Отправих запитване към Патриаршията в София, отговорът оттам беше навременен, но с препоръка да се обърнем към митрополита в град Русе – това, което ние направихме преди три месеца.
Изводът е: „Бог високо, цар далеко“.
Аз съм вярваща християнка, но не ходя на църква, защото ми е унизително някой да минава няколко пъти с тепсията за дарение, макар че има поставена кутия за това, и някой да ме ръси с вода от чешмата. Моят баща беше свещеник и имам представа от църковните дела. Църквата е спасявала българщината през вековете и благодарение на нея сме запазили нравствените си добродетели. Днес обаче тази роля е замряла, защото се използва мъката на хората за търговски цели. Църквата е храм на надеждата и нека отговорните лица да извършат проверка и виновните лица да понесат отговорност – това искат миряните от селото.
Калинка ТОДОРОВА
П.п. Статията я пиша аз, но със съгласието на миряните, които подписаха подписката.
