Този герой се казва Стефан Вълчев Вълчев. Роден е в Разград на 14 септември 1866 г. На 7 ноември 1887 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в 9-и випуск и е произведен в чин подпоручик. На 7 ноември 1890 е произведен в чин поручик, а през 1896 в чин капитан. Капитан Вълчев служи като командир на рота от 19-и пехотен шуменски полк в Разград, на 31 декември 1906 е произведен в чин майор, след което е командир на дружина от 17-и пехотен Доростолски на Н.Имп.В. Великия Княз Владимир полк. Седемнадесети пехотен Доростолски полк е формиран в Русе под името Седемнадесети пеши Доростолски полк с указ №11 от 19 януари 1889 година. В състава му влизат 3-та и 4-та дружини на 5-и пехотен дунавски полк. След като в България идва великия княз Владимир Александрович във връзка с откриване на паметника на Цар Освободител и съдействието му по уреждане на втората сватба на Цар Фердинанд през 1907-1908 година, княз Владимир е поема шефството на полка. Командир на полка по това време е полковник Руси Радков (1864-1944) от с. Осенец (Разградско). Той е баща на друг разградски герой – капитан Георги Радков (1889-1945), спасител на Балчик и мирното население от руското нашествие през 1916 година, убит от т. нар. „Народен съд“.
На 22 септември, 1912 Стефан Вълчев е произведен в чин подполковник, след което до 1 септември 1915 г. командва 20-о полково военно окръжие във Велико Търново. Полковите военни окръжия са местни. В тях се съсредоточава делопроизводството по попълване войската с новобранци, обхвата на запаса от всички категории на въоръжените сили, делопроизводството по мобилизацията, и попълване войската с коне за военно време. Управленията на полковите окръжия се състоят от: а) началник на полковото окръжие; б) деловодител, и в) канцеларски персонал. Полковите окръжия функционират в мирно и военно време, на основание Височайше утвърдено положение. След подписването на Ньойския договор с Указ № 96 от 19.12.1920 г. на цар Борис III се разформират полковите военни окръжия. Техните функции се поемат от „Бюра“ повиквателни за набиране на доброволци. В началото на Първата световна война (1915 – 1918), на 1 септември 1915 година Стефан Вълчев е назначен за командир на 18-и пехотен етърски полк с който взема участие в първите военни действия на войната. На тази длъжност е до 24 ноември 1915 година, когато е заменен от подполковник Иван Петров. През войната служи и в 4-и артилерийски полк (Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк). На 30 май 1917 г. е произведен в чин полковник. Стефан Вълчев участва последователно в три войни: Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945). През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4-и артилерийски скорострелен полк, формира 4-и нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов. По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4-и артилерийски полк е част от 1-ва артилерийска бригада на 1-ва пехотна софийска дивизия (1-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение. През 1920 година съгласно заповед № 92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4-и артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.
Наградите на офицера Стефан Вълчев са следните: Орден „За заслуга“ (1893)
Народен орден „За военна заслуга“ (1901); Знак „За 20 години отлична служба“ (1908)
Царски орден „Св. Александър“ V степен (1908); Възпоменателен кръст „За независимостта на България 1908 година“ (1909).
И сега идва неочакваното!
Тази снимка е свързана с една любопитна история. На този концерт в църквата „Свети Седмочисленици“ хористите поканили живеещия в София Алексей Шулговски – учител по пеене и музика в Разград след Освобождението, диригент на църковния хор, създател на любителски оркестър – основа на симфоничното дело в града. След концерта старият учител, трогнат и просълзен, разказал много спомени за началото на хора и подарил камертона си на диригента – о.з. полк. Стефан Вълчев, признавайки го за свой духовен наследник…
През 1915 г. в музикалния живот на Велико Търново се включва…началникът на военното полково окръжие – подполковник Стефан Вълчев. Той създава смесен църковен хор от 24 хористи – мъже и жени в търновската църква „Св Атанасий“, която сега е „Св. Св. Кирил и Методий“. Храм „Св.Св. Кирил и Методий“ е уникален и с това, че в неговата килия е роден Петко. Р. Славейков, чиято къща и паметник са на около 100 метра южно под храма. Той е инициатор и на първото честване на храмовия празник на 11 май през 1869 г. В храма са опявани и обесените поборници против турско робство при сегашния Паметник на обесените, които след това са погребвани на близкото бунище, където сега има Поборнически паметник.
Както вече посочих, на първи септември 1915 г. Стефан Вълчев е назначен за командир на 18-и пехотен Етърски полк.
След свършването на войната той се завръща като пенсиониран офицер в родния си Разград и става диригент на Разградския църковен хор, но това вече е друга история, която е по-позната.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Източници: Пулова, Н., Пулов, Й. (1997). 18 пехотен Етърски на Н.В. цар Фердинанд I полк в дати и събития 1889 – 1944, Велико Търново
Николай Гичев, Военни Книги и Фотографии (Military books and photos), 3 ноември 2018 г.
Иван Радев. (2000), История на Велико Търново XVIII — XIX век. Велико Търново.
www.geni.com
