Стана ли Никола Икономов почетен гражданин на Разград?

В Разград се сформира инициативен комитет, който номинира заслужилия за просветното дело в града ни Никола Икономов за почетен гражданин. Заслужил не само образованието – няма нищо започнато в града без инициативата или неговото участие. Много наши съграждани не знаят, че Икономов може да се определи като колос на града ни.

Наградата е ЛИЧНА!

В случай, че се връчва посмъртно, тя се приема или от член на семейството, или от потомък. Като правнучка на Никола Икономов се подготвих да приема наградата. Решението ми беше предметният символ да бъде изложен в къщата музей на възрожденското семейство, а паричното изражение (ако има такова), да остане в Общината и в подходящо време да се организира общоградско тържество в чест на новия почетен гражданин. Тази година се навършват двеста години от рождението му. Всеки разградчанин трябва да знае поне малко за този достоен наш съгражданин. Само така ще се поддържа народната памет.

През деня обаче случайно разбрах, че г-жа Цветана Бенонова, „експерт“ по културата в Общината, е решила наградата да бъде връчена (или дадена за съхранение – трудно е да се разбере точно за какво) на училището, чийто патрон е Икономов, тъй като там има негов музей. Според нея къщата музей е само на съпругата – Станка Николица Спасо-Еленина. Срещнах се с г-жа Бенонова и се опитах да я убедя, че това не е редно, но тя беше непреклонна.

Нито един от двата музея не е персонален. И двата са на семейство Икономови. Освен това поради ограничителния режим в българските училища, музеят в училището не може да бъде посещаван от граждани и никой няма да види приза. Но г-жа Бенонова не вероятно, а със сигурност не е влизала в нито един от двата музея. И както казах, наградата е ЛИЧНА! Недопустимо е да се връчва на институция. Ако училището трябва да бъде наградено, има други възможности.

Да не говорим за неуважителното отношение на г-жа Бенонова към мен. По време на разговора ни пред присъстващите ученици тя ме нарече с неподобаващото обръщение „баба“, като изрично изтъкна, че за тях съм такава, а за нея съм Теменуга. С г-жа Бенонова се познаваме отдавна и ако сме сами, можем да си говорим по име, но официалното обръщение в такава сфера е задължително. Г-жа Бенонова е длъжна да знае, а и всички ние – също, как да се държим един към друг. А и не е работа на госпожата да учи децата на обноски, след като тя самата не се е научила. Те си имат родители и учители. Аз съм баба на внуците си, а тези деца си имат свои родни баби.

Всеки гражданин на нашата държава – стар или млад, богат или беден, здрав или болен, бездомен, живеещ в град или в запустяло село, самотен, успял или не, каквото и да е направил през живота си, всеки, разберете това, уважаема (и не чак толкова), госпожо Бенонова, абсолютно всеки има право на обръщение, зачитащо човешкото му достойнство. Няма аз да Ви уча как е правилно да се обръщате. След като сте на някаква позиция, необходимо е да знаете елементарните норми.

Споменахте, че сте временно на длъжността, но решението, което взехте, е за постоянно. Това е недопустимо. Наградата е за Никола Икономов и къщата музей е мястото, където трябва да бъде изложена и то веднага. Решението на г-жа Бенонова е обидно към паметта на този достоен наш съгражданин. Направена е ПОДМЯНА. Излиза, че въпреки добрите намерения, е извършено пренасочване, което е неуважително към Икономов. Освен това предложението е направено от инициативен комитет. В него са едни от най-видните наши съграждани. Внесено е за обсъждане от кмета на Разград г-н Денчо Бояджиев, гласувано е с пълно одобрение от Общинският съвет. Волята на всички тези граждани не е зачетена. Остава без отговор въпросът – стана ли Никола Икономов почетен гражданин на Разград? Да не говорим, че г-жа Бенонова неколкократно ме убеждава, че трябва само да благодаря и нищо друго да не говоря. Да благодаря? За какво, г-жо Бенонова. За това, че Разград чак сега се сети за най-значимата личност в своята история. Ние трябва да благодарим на Икономов. Баща ми, Ангел Григоров Попов – внук на възрожденското семейство повдигна „завесата“, скриваща делата на дедите ни. Той предложи къщата да стане техен музей. А в 2009 година нашият съгражданин академик Иван Радев написа книгата „Никола Икономов и духовно просветният живот в Разград през XIX век“. Това е най-пространното и задълбочено изследване на живота на Икономов – картината е пълна, представени са и неговите предходници, хората, с които е работил, семейството му и особеностите на епохата. Ще си позволя да цитирам кратък откъс от книгата:

„…Защото и аз се доубеждавам, че възрожденското време в Разград не разполага с друга личност като Никола Икономов, която да хвърля мост между десетилетията и поколенията, да скрепя в едно цяло толкова разнородните със заряда си ситуации на онова, което определя облика на просветното дело и гражданската активност през 30-те години, по-късно- през 40-50-те години, да не говорим за напрегнатата и сложна атмосфера на 60-70те години…“.

С това завършвам. Тъжно и жалко е случилото се. И все пак се надявам стореното да бъде поправено и Разград отново да покаже почитта и преклонението си пред своя именит съгражданин.

Теменуга Ангелова Иванова