Още нещо за Алексей Шулговски – строителят на съвременната разградска култура

В предишни материали вестник „Екип 7“ разказа за живота на украинския учител и музикант Алексей Шулговски (1863-1926).

С пълно основание, както и друг път сме отбелязвали, той може да бъде смятан за един от строителите на съвременната разградска и българска култура.

Да припомним някои основни данни за него. Алексей Шулговски /Алексей Владимирович Шульговский/ е роден през 1863 г. в град Чернигов в Северна Украйна. Произхожда от дворянски род, следва в Санктпетербургската консерватория, където един от учителите му /по теория на композицията и инструментировката/ е бил големият руският композитор, диригент и музикален педагог Николай Римски-Корсаков. През 1883 г. се установява в Княжество България, учителства в дванадесет български града, в повечето от които поставя основите на музикалното дело, включително и в Разград, Пловдив, Стара Загора, Враца, Велико Търново, Ловеч и Варна. Почти във всички градове, където е учителствал, създава ученически и църковни хорове, някъде основава певчески дружества, камерни оркестри, струнни квартети. Урежда и кабинети по пеене в класните училище.

Освен музика и нотно пеене, А. Шульговский е преподавал: рисуване, краснопис, гимнастика, руски език, а понякога и Закон Божи.

Шулговски е първият учител-специалист по нотно пеене при разградското окръжно училище, назначен през 1884 година. Тогава поема ръководството на църковния хор, който наброява 25–30 хористи /дисканти, алти, тенори и баси/ на възраст от 12 до 26-години, и го превръща от училищен в градски. Хорът усвоява подбран репертоар от църковни и градски песни и става изключително популярен сред местната общественост.

По спомени на негови ученици, кабинетът по пеене в Разградското класно училище представлявал една класна стая с няколко реда чинове, голяма широка маса отпред, отстрани по-малки масички с книги, ноти, цигулки и лъкове. Черната дъска била с бяло петолиние, а над нея били окачени картони с по-главните правила по пеене, написани саморъчно от Шулговски с печатан шрифт.

Учителят Шулговски не само милее за хора и работи за културното издигане на града, но не остава равнодушен към проблемите на българите въобще. По време на Сръбско-българската война през 1885 година той, заедно с колегата си учител Йордан Рашев и още 39 свои ученици и по-възрастни доброволци от Разград, се записва в състава на Сандровската варненска ученическа чета. Сражават се в околностите на Видин и Белоградчик и от фронта Шулговски се завръща с кръст за храброст.

След войната работата му на учител и ръководител на хора продължава. Той създава дисциплиниран и отлично звучащ ансамбъл с добре подбран репертоар, организира концерти не само в Разград, но и в Русе, Търново, Търговище и др.

Като добър цигулар, създава и първия в Разград след Освобождението любителски оркестър с 16 струнни и духови инструменталисти с различни професии. Инструментите са доставени от Чехия, като всеки оркестрант сам си го заплаща. Свирят маршове, полки, валсове, хора и ръченици. Пак той ръководи и духова музика, която свири по градските и войскови празници. С хора и оркестъра си по Коледа прави незабравими за ония времена коледни и великденски „серенади“ по домовете и пред домовете на по-видните граждани…

В Разград е малко повече от пет години, продължава из други градове и накрая се заселва в София.

Има един любопитен епизод – среща на Шулговски – в края на живота му, с разградчани в София. При представяне на хористи от църковния хор на Разград в София през лятната ваканция на 1926 година, старият учител е бил посетен в дома си в София. Тук са необходими някои пояснения. Тогавашният секретар на Разградската дружба в София – Никола Симеонов, предложил на хора и на диригента му Стефан Вълчев да повикат Алексей Шулговски на представянето на хора в софийската църква „Св. Седмочисленици“, където било предвидено да се изнесе духовен концерт и участие в св. литургия. Крум Денев и Никола Симеонов /бивш ученик на Шулговски в Разград/ отишли в квартирата му и го заварили болен, отслабнал и неразположен, макар и само на 63 г. Обстановката била мизерна, утежнена от някаква неразбория с жена му. Гостите го запознали с каква цел идват. Шулговски направо се преобразил. Разчувствал се, станал ведър и започнал да разказва спомени отпреди 35 години. Макар и твърде слаб (вследствие на болестта), той се съгласил да дойде на концерта в църквата. А. Шулговски, Н. Симеонов и К. Денев дошли малко след като хорът започнал своето изпълнение в женското отделение. Настанили Шулговски долу, в един от църковните тронове – най-задният вдясно. През цялото време на литургията, изнемощелият учител и музикант плакал. След литургията всички хористи, заедно с диригента Стефан Вълчев, слезли долу. В трогващо сърцето събитие, те се представили на човека, дал част от живота си на Разград и неговото музикално дело. След представянето Алексей Шулговски подарил на диригента Стефан Вълчев стар камертон, с който дирижирал разградския хор, вкл ючително и на концертите му на 5 и 8 юли 1887 г. в Русе.

Алексей Шулговски умира на 18 октомври 1926 г. в София.

А ето сега и нещо любопитно, от което би трябвало да се заинтересува разградската културна общественост.

В смолянското издание „Отзвук online“ от 2 август 2019 г. се разказва за среща на внучката на Алексей Шулговски със смолянските й приятели д-р Нина Грънчарова, съпруга й Георг Шубер и Андрей Печилков.

Внучката се казва Бригита Шулговски-Монхамър.

В разговора Бригита Шулговски отбелязва, че през последните 30 година тя е обиколила България по стъпките на дядо си в училищата, в които е работил – Разград, Велико Търново, Шумен, Русе, Враца, Пазарджик, Пловдив, София, Асеновград и др. градове. Бригита Шулговски посетила Смолян и Чепеларе с надеждата да открие апарата и цилиндрите /фонографа/, с които е записвал местните родопски песни /той е записал и обработил музикално над 500 родопски песни – уникално дело за българската фолклористика!/. Тя обещава отново да се върне в България, Разград и Родопите, за да продължи издирвателската си работа. Бригита Шулговски посочва, че от своя страна нейната внучка Мария /на 23 г./ също учи музикоетнология и е поела по стъпките на прадядо си.

Семейството на Бригита Шулговски-Монхамър живее в Санкт Петербург, Русия.

Може би е необходимо представител на редакцията на вестник „Екип 7“ да се свърже с автора на статията в „Отзвук“ – Елена Павлова и споменатите смолянски приятели на Бригита Шулговски, за се получат повече сведения за съпругата на Алексей Шулговски, бащата и майката на Бригита Шулговски. Вероятно ще е добре с нея да се свърже и представител на градската управа, добре е тя да бъде поканена и в Разград, където да сподели още подробности за живота на дядо си.

Защо пък това да не стане по време на следващия празник на града? На тържествата за 28 януари се канят представители /чиновници/ от разните побратимени градове, което не е лошо, разбира се, но защо да не бъдат канени и потомци на такива заслужили люде? Нали така ще покажем отношение към миналото си, при това към онези страници от миналото, с които можем да се гордеем и трябва често да ги препрочитаме. Историческата памет за Алексей Шулговски трябва да бъде пазена и тачена, защото той наистина е един от строителите на съвременна България. И на Разград, разбира се…

Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ