
Миналата седмица в Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев“ се проведе среща с писателя и поета Иван Димитров, на която бе представен новият му роман „Тунел“.
Димитров е един от тия наши съграждани, които са посветили своя живот и дейност в служба на хората и местната общественост и култура. Той е от тези неуморни ратници и застъпници, които правят достояние на България и света българските и местните културни ценности, особености, бит и пъстроцветие с героите си – обикновени хора от провинцията и малкия град, но велики като неповторими личности. Пише едновременно поезия, есеистически и философски фрагменти и проза. Със своята скромност и плодотворност заема достойно място сред писателите на района. Не се страхува, а застава открито и смело с позиция по културни и политически въпроси, засягащи съвременното ни общество. Сатирата и идеите му умело засягат обществено-философски проблеми на преструктурирането и вписването в новите европейски ценности.
В романа „Тунел“ разглежда въпроси от битово прозаичната житейска среда до политическата най-нова история. Засяга въпросите на доскорошната преживяна от него културната и житейска история, отнасяща се до съвременни политико-обществени и битово-провинциални, но актуални теми. Разтваря пространството на взаимоотношенията на героите в средата на социализма и съвременната обществена ситуация.
Идеята за „тунела“, като основна база за развитие на действието е особено впечатляваща, а и подсъзнанието на читателя работи неусетно и го прави съпричастен с героите и техните преживявания. Читателят ще познае реални хора, приличащи на героите или поне част от профила на определен герой. Често се срещат и събирателни образи. Всеки читател ще възкликне или ще си помисли: „да, аз познавам такъв човек като героя, даже двама“, или пък: „О, това да не би да съм аз?. Заплетените истории – лични, групови и обществени, носят много житейска мъдрост и философия. Те са облъхнати от мириса и светлината на деня и нощта. Представят решения на редица въпроси от гледището – колкото на един практически идеалист, толкова и на един идеалистичен реалист.
Димитър ПЕТРОВ





