Шаро за поредна година се изплаши от натрупалия сняг навън…
При първия по-обилен снеговалеж ние пак останахме силно изненадани. Въпреки че всяка година обстановката се повтаря, очевидно нито предишният опит, нито метеорологичните предупреждения са ни от полза. След като красивата зимна приказка ни приклещи в своята ледена прегръдка и за пореден път попаднахме в нейния „капан“.
След почти пролетното време, зимата се завърна и за голямо „учудване“ през месец февруари заваляха снежинки. „Съсипаха я тая държава!“, биха реагирали хумористично настроените, но за мнозина в област Разград изобщо не им беше до смях. Липса на ток, вода, аварии в парното отопление, затворени пътища, откъснати населени места, закъсали в преспите отново обрисуваха до болка познатата ни обстановка. И всичко това при положение, че дни по-рано от телевизионния екран ни предупреждаваха, че зимата се завръща и се очакват обилни валежи.
Къде тук е новината? Няма я. Няма такава и точно това е безумието. През зимата на 2008 година „Екип 7“ публикува тревожната информация, че „Лудогорието бедства!“, а през годините не липсват различни абсурдни ситуации, обусловени от малките ледени кристалчета, падащи от небето. Точно десет години изминаха от онова прословуто нареждане на премиера снежинките да се ловят във въздуха. Но миналата седмица отново не можеше да се пътува от и за Разград, пак се заговори за „бедствено положение“, което бе обявено в Самуил и Кубрат. По-възрастните със сигурност въздишат „Ех, какви зими имаше едно време…“ – зими, които днес описваме като природен катаклизъм. Май само за да се оправдаем, че за пореден път не можем да се справим със снежинките – нашият враг номер едно през зимата. Та ако не сега, кога да вали сняг, през август ли? Или всички бяхме вперили поглед в сагата „Божков“ и драмата „Радев“, та чак не забелязахме експертните предупреждения за задаващия се потенциален проблем.
Областният център в четвъртък осъмна под снежна пелена, което затрудни не само шофьори, но и пешеходци. Заличени бяха всякакви разделителни линии между тротоар и пътно платно, което принуди пешеходците да се придвижват редом до колите. Къде е решението – в омагьосания кръг снегът да се прехвърля като волейболна топка от улицата на тротоара и обратно? Дебелата бяла покривка със сигурност ощастливи дечицата, които бързо извадиха шейните и си организираха щуро забавление. И без това училищата останаха затворени.
Всяка година сюжетът е един и същ, но историята вече започна да се изтърква. Защото очевидно следваме правилото „Повторението е майка на знанието“. Докога? Превръщаме нормалните природни явления в „сложна обстановка“. Къде тук е драмата? Въпросът не го задава Вапцаров, а би следвало да се постави на дневен ред. Такава няма, но ние си я създадохме. В две действия – институциите допуснаха развитието на ситуацията, но и не ни устройват въведените от тях правила. Или казано по друг начин – недоволстваме от затворените пътища, но търсим съдействие, ако изпаднем в беда на заснежения път.
За пореден път сериозно влязохме във филма „През зимата вали сняг – шок и ужас!“. Може би следващия път трябва да хвърляме боб, за да сме подготвени – ще можем ли да излезем от къщите си, или ще останем затворници в собствения си дом… в 21 век. При все, че тази зима е суха в сравнение с минали години. При по-дълго продължила „сложна обстановка“ не бедствено, а направо военно положение сигурно ще трябва да се обяви. И ние като перничани трябва да отслужим молебен, но за разлика от тях – да не вали. Още Хераклит е казал: „Всичко тече, всичко се променя“. Защо тогава снежната истерия се повтаря и повтаря всяка година. Докога снегът ще ни парализира? Кризата със снеговалежа не е разпространена само на територията на Разградско, нито само в България. Само че кадрите, които разпространяват информационните агенции от обстановката в чужбина, показват сняг с височина от няколко метра.
Шаро за поредна година се изплаши от натрупалия сняг навън… Все едно го вижда за първи път. Само че Шаро вече не е малко кутре и не би следвало да гледа страхливо, неразбиращо и глупаво.
Десислава СТЕФАНОВА
