Пореднният роман на разградчанина Иван Димитров е на вниманието на четящата публика. В него лабиринтът от тунели – подземни и небесни – на живота в града накрая се съсредоточава в образа на реката. Дори в потопа има оптимизъм – нищо, че реката наподобява Лета, тунелът към други измерения не е така страшен. Защото, както казва авторът, само влизаме в по-голям тунел.
Времето в книгата върви в смесица от тунели. И къде е началото, къде е грехът, къде – възмездието и всичко останало – има нанизани един в друг тунели, а не отговор.
И това няма да е роман на Иван Димитров, ако по своя си неповторим начин той не ни „вмъква“ в тунелите на крими загадка и на историята. Но не като нишката на Ариадна да ни доведе до същността и върне в реалността, а да ни покаже следващия тунел.
Бих завършил така – тунелът на всяка истина в малкия ни, познат с уличките и къщите си град с творческия замах на писателя само отваря поредния тунел към абсолютната истина на вселенското битие.
Представянето ще е на 6-ти февруари от 17.30 часа в Регионалната библиотека
Дачо ГОСПОДИНОВ
Из „Тунел“
Зад отдръпващите се облаци слънцето вървеше към залез. Близките все още обвиваха громолящата река, а някъде напред в далечината, просветваше, сякаш излаз от тунел. Картината изкривено наподобяваше на влачещите си води река Стикс в подземния тунел, през който душата минава към другия свят с несполучливеца лодкар Гюлчо Кюмюра и лодката ковчегохладилник, плискана от калните вълни. „Е – мислеше си момчето, – бат’ Чайко ще се измъкне от този тунел и ще влезе, където му е отредено. И с Цецка до себе си“. То още не знаеше, че когато излезеш от един тунел след видяната светлина, влизаш в по-широк друг, после в трети още по-широк… Почнеш ли да не виждаш очертанията му, не се заблуждавай, че вече си вън от него! Ти само си влязъл в поредния по-голям тунел.
И все така…
Иван ДИМИТРОВ
