Паметникът на свободата на връх Шипка е един от колосалните символи на отвоюваната от българския народ независимост. Монолитният паметник се издига на високата точка на Стара планина, видим както от юг, така и от север, за да напомня за подвига и саможертвата на осъзналите потребността от скъсването на оковите на тиранията. Кой обаче стои зад проекта на монумента, как протича строежът му и кои са хората, без чийто труд сюблимният паметник нямаше да стане реалност, разказват 30-те табла и 13-те оригинални скици и чертежи във фотодокументалната изложба „Строителите на Паметника на свободата“.
Сред любопитните предмети, които се помещават в Художествената галерия „Проф. Илия Петров“ в Разград, са и инструментите на майстор Пеньо Атанасов Бомбето, Златната книга на шипченския опълченски паметник – първата, която събира впечатленията на посетителите – знатни и обикновени граждани, и Бронзовият венец, поднесен от министър-председателя Кимон Георгиев на 26 август 1934 година.
Изложбата във вторник откриха директорът на културното средище Тодор Тодоров и директорът на Национален парк-музей „Шипка – Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов. Посетителите в галерията разбраха, че Разград е първата спирка на пътуващата изложба, която отдава заслужено внимание на строителите на монумента – автори и на много други проекти. Паметникът е вероятно единственият български монумент, изграден като следствие от решение на Учредителното народно събрание. Към строителството му обаче се преминава след почти четири десетилетия. В издигането на монумента и неговото финансиране се включва целокупният български народ. Строежът на масивния паметник, издигнат на голяма надморска височина, продължава четири години – от 1926 до 1930 година, а още четири години по-късно е тържествено осветен и открит. Моментът не е избран случайно, защото през въпросната 1934 г. България изпада в най-тежката си международна изолация след края на Първата световна война, припомни историческите факти д-р Ангелов.
Общата стойност на извършените работи е изчислена на приблизително 8 млн. тогавашни левове. Според първоначалните варианти известният лъв, който се намира на Паметника, е трябвало да се монтира върху монумента. Поради конструктивни и естетически причини се взима решението да се постави на северната фасада. С лъва, който миналата година претърпя пълна консервация и реставрация, е свързана и една от легендите за Паметника – когато дошъл моментът да бъде открит, съседите ни възроптали защо лъвът ще гледа на юг към Гърция или Турция или на запад към Югославия, поради което го поставили на север. Документална аргументация, която да потвърждава легендата, няма, посочи Чавдар Ангелов. Историкът разказа и други интересни детайли от историята на величавия монумент и съобщи, че тази година се очаква да бъде изработен проект за цялостната му консервация и реставрация.
Фотодокументалната изложба „Строителите на Паметника на свободата“ ще се помещава в градската галерия до 21 януари. След като жителите на Разград се запознаят с всички онези личности, отдали времето и труда си на издигането на символа на признателността на българския народ, изложбата ще поеме към Търговище, Балчик, Казанлък, Габрово, Елена, Калофер и другаде. Тематичен календар, посветен на Паметника на свободата, д-р Чавдар Ангелов подари на Тодор Тодоров и на зам.-областния управител Евгени Драганов, който насърчи началника на Регионалното управление на образованието Ангел Петков да инициира училищни посещения на изложбата в галерията.
Десислава СТЕФАНОВА
