Д-р Карагьозова, за какво мечтаете?
За диалог, за пълноценно общуване, за светли и добри примери. За това да се говори за успехите на другите без завист и злоба, мечтая да виждам повече хора с висока емпатийност /б.ред.- съчувствие, способност за съпреживяване не емоциите на другите/.
Какво не приемате?
Не толерирам насилието и агресията под никаква форма. Не приемам половинчатите неща – полуистини, полуприятели, както и наложените стереотипи и предразсъдъци. Не обичам езика на омразата и враждебността, не понасям пошлостта, посредствеността, лицемерието. Не обичам лесните неща, те не водят до никакво развитие и израстване на личността.
А какво Ви тревожи?
Тревожи ме най-много дефицитът на човещина, агресията в комуникацията се налага с все по-голяма сила, а грешките в общуването водят до отдалечаване на хората един от друг.
В по-личен план съм чувствителна на тема етническа и партийна принадлежност. Много често се сблъсквам с тази бариера и то в институции, в които съм отишла, за да споделя идея. Вместо това как да я реализираме и да сме в полза на обществото, разговорът се фокусира в посока „от кои си, с кои си?“.
У нас това е част от народопсихологията. Възможно ли е изобщо да се изкорени?
Не зная, но се надявам. Много ми се иска да видя избирателя с развита избирателна култура, който е готов да излезе от зоната си на комфорт, от стадото. Много искам да видя политическа зрялост и култура у кандидатите за власт. Управници, които не се превръщат в агресивни егоисти и интересчии, след като се възкачат на стола. Ще ми се да не действат само като партийни функционери в полза на избрани хора, а де се отличават като добри мениджъри, уважаващи и отворени към всички граждани, независимо от етническата им и партийна принадлежност. Хората заслужават това.
Мила КЮЛЮМОВА
