Генетичният потенциал на разградчани е давал и дава форми на реализация, които създават личности с неповторимо и ярко творческо присъствие в различни сфери от живота. Два такива случая са оперните певици Райна Килифарска-Тончева (Раля Тончева) и Надя Бърдарова. Те са еманация на два разградски рода, която е част от тяхното многообразие и същност.
Раля Тончева или Райна Килифарска
Родена е на 26 октомври 1894 година в Разград, в семейството на учителя Стоян Килифарски. Тя е сестра на братята Върбан и Христо Килифарски. Естествено, че в тази среда расте като будно и талантливо момиче, което обичало да рецитира стихове на Пушкин и Лермонтов. Това дава своя отзвук в романтичните ѝ нагласи като девойка и зряла жена. Райна завършва Разградската гимназия през 1915 г., а след това учи в класа по пеене при Ефимия Илкова в Държавното музикално училище в София. Тогава нейната съдба е сюжет за филм, в който преобладават емоциите.
В София живее в пансиона на Лола Узунова. Тази Лола Узунова е сестра на офицера Борис Узунов, който се лекувал в Разград по време на Балканската война в дома на познати на Райна Килифарска. Завързва роман със синеокия и тогава неотразим хубавец Иван Багрянов, когото познава от младежкия и кръг в Разград и гостуването на нейната компания в имението им на гара Самуил. Завършила Музикалната консерватория и още на първото си излизане на сцената (първата роля на Раля Тончева на сцената на Софийската опера е на Зибел във „Фауст“ от Гуно) вижда в една ложа голямата си любов Иван Багрянов с известна софийска красавица с не твърде тежко поведение, която имала прозвище Наполеончето. Това станало причина да реши да напусне България и да замине за Италия при брат си Върбан Килифарски. Така или иначе, баща ѝ Стоян Килифарски се противопоставя и я сваля от сцената. Но Райна не я свърта в Италия. Любовта я влече в България. Била е чаровна жена. Завърнала се, започва да концертира из разни градове на страната. На един концерт в Бургас е видяна от съдия в Касационния съд. Влюбен и замаян от гласа и, той ѝ предлага женитба. Тя дълго му отказвала, страдала по изоставената любов, но за хатъра на майка си, която вече е била стара и искала да я види задомена, се съгласява да се сгоди. Годеникът ѝ, който бил от Русе, ѝ купува хубава голяма къща и я чака дълго най-после да каже тежката си дума „да“, че е съгласна да се венчаят. Райна Килифарска живее при него в качеството си на годеница цели две години и най-после се венчават. Като зестра не занася на съпруга си нищо, освен писмата от любимия си Иван Багрянов, вързани в пакет с розова панделка.
След неколкогодишен брак и след раждането на сина си Милко (1922 г.), тя заминава за Париж през 1926 г., където пее на различни сцени до 1939 г. Във Франция приема сценичното си име Раля. Връща се за малко в България, но започва войната и не може повече да замине – остава при съпруга и сина си завинаги.
В Париж изучава дикция, интерпретация, мизансцен при Маргарит Каре и Салиняк Краоза. Обучава се при примадоната Фелия Литвин, преподаваща в консерваторията на Фонтенбло и Лили Леман (известен сопран от немски произход). В същото време се записва в „Еколе нормал дьо мюзик“. Завършва го през 1934 г. Във Франция играе на сцените на Театъра за изкуства в Руан, Театъра на градското казино в Кан, опера „Комик“, както и в Театър де ла Моне в Брюксел, Белгия. Получава договор за постоянна солистка на оркестър „Ламурио“ в Париж. Сценичната ѝ дейност включва участия в над 30 опери, като „Лакме“, „Риголето“, „Вълшебната флейта“, „Травиата“, „Севилският бръснар“, „Ромео и Жулиета“, „Хугеноти“, Лучия де Ламермур“, „Ловци на бисери“. Изявява се в Париж, Лион, Страсбург, Нанси, Бордо, Виши, Монте Карло, Сент Етиен, Антверпен, Гент, Лондон, Брюксел. Има съвместни участия с Лиляна Христова, Илка Попова, Боян Икономов, Любомир Пипков, Люба Енчева, Александър Гречанинов, Жан Берже, Надя Буланже, Роже Обер, квартет „Калве“, Лондонския симфоничен оркестър. Изнася множество директни концерти по радиото в Париж. Записва грамофонни плочи в студиото на „Парлафон“.
Френският вестник „Мемориал“ нарича певицата „най-великолепният славей“, заради „чистия като кристал и свеж като розова пъпка глас“. Кой би се наел да изпълнява музикални произведения на автори от XVIII век – Кампра, Монсини, Рамо, Гретри?
След началото на Втората световна война, през 1939 година се завръща окончателно в България. В началото се чувства самотна и неизвестна никому. От скромност и чувство за наранена гордост не пожелава да се включи в състава на Софийската опера. Отначало се налага като камерна певица и между 1941 и 1948 г. изнася множество концерти в София и в страната. През 1947-1954 г. става хоноруван преподавател в Българска музикална академия. Нейни ученици са Марин Маринов, Лидия Атанасова, Пепа Гандева, Цвета Маринова, Магдалена Манолова. Работи като частен музикален педагог. Създава и ръководи хор „Славянска беседа“. Почива на 13 юни 1979 г. Така България губи един страхотен коларатурен сопран – богато украсен и „гъвкав“ глас, достигащ до най-високите октави.
Надя Бърдарова
Тя е личност от рода Бърдарови. Родоначалник назад във времето на Османската империя е Димитър Бърдаров от Еленския край. Преселени са в Разград. Неговият син Иван Бърдаров е бил участник във формацията Казак Алай. Какво е Казак Алай? През 1853 г. Мохамед Садък паша (ислямизираният поляк Михаил Чайковски (1804-1886) създал т. нар „Казак алай” – доброволно военно формирование от мъже – „пъстра китка“ от християни, но османски поданици. Тези „легионери“ са били към редовната турска войска. Говорело се на украински език, в неформалните отношение – на български. Алаят квартирувал предимно в Сливен, но е бил и в Шумен. От Разград във формированието постъпили редица младежи – Атанас Жеков Васильоолу, Тодор поп Георгиев Икономов, (Онбашията), Йордан Тодоров Кръстьоолу, Иван Димитров Бърдаров, Димитър Тончев Тасев, Стефан Караколчев, Николай Бойчов. Една част от тях се завърнали след 1872 г., когато легионът се реформирал и съставът е бил силно потурчен. Други изчакали края на Освободителната война. Някои от тях станали стражари в Разград след Освобождението – например Иван Димитров Бърдаров.
Децата на Иван са Стоян Иванов Бърдаров, който станал военен лекар и Лазар Иванов Бърдаров.
Лазар Иванов Бърдаров имал осем деца – трима братя и пет сестри. И тримата сина са участвали във войните – това са Христо, Иван и Марин. Бащата Лазар също е участвал в трите войни, раняван е три пъти и е награждаван с ордени. Първият син е известният разградски герой – капитан Христо Лазаров Бърдаров (1890-1917). Вторият син е Иван Лазаров Бърдаров – участник в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Убит е в последния месец на Първата световна бойна. Най-малкият брат е Марин Лазаров Бърдаров. Участвал в Балканската война като доброволец в Македоно-одринското опълчение. Ранен е на 26 януари 1913 г. Пленен е от гръцки войници, лекуван и изпратен на заточение на остров Тасос. Избягва от острова през 1922 г. Върнал се в Разград, но това донася редица проблеми, защото не бил разпознат от баща си, който не приел неговата самоличност. Умира 1923 г. Проф. Бърдаров, който е клонка от голямото родословно дърво на Бърдарови, сочи, че е възможно да е имал черепно-мозъчна травма, поради която е загубил част от паметта си. По-късно Надя Бърдарова доказва, че той е наистина неин брат. Сестрите са: Милка (била студентка по пеене, когато умира), Янка (умира като ученичка), Радославка (учителка, омъжва се за адвокат, но живее само до 1929 г.), Иванка (била учителка, омъжена за офицера Стоян Попов, който е бил секретар на Райко Даскалов, земеделски министър в правителството на Александър Стамболийски, умира през 1952 г.) и Надя – последното дете в многолюдното семейство на Лазар Бърдаров.
Първоначално Надя Бърдарова (1918-1999) учи в смесената прогимназия „Борис III“ (сега ОУ „Васил Левски“) където участва в хора „Детска китка“, за който има специална зала за репетиции. След това завършва Разградската девическа гимназия „Царица Йоанна“. Още тогава тя прави впечатление с гласа си. На 17 януари 1932 г. в Разград се изнася концерт на хор „Железни струни“. Освен хорови изпълнения имало и солови партии. В една дописка вестник „Разградско слово“ отбелязва, че при тях изпъкнали г-ца Хорозова и ученичката Бърдарова. „Тая последната има много сочен и плътен глас, който ако се постави от вещо лице, обещава да стане една отлична певица“. Вещото лице в случая става Илия Бърнев…
Надя Бърдарова продължава образованието с в Музикалната академия в София. По време на следването си, благодарение на музикалния уредник на Радио София, композитора Димитър Ненов, Радио София се превръща в притегателен център за млади таланти – певци и инструменталисти. Концерти в програмата на радиото изнасят пианистите Петър Ступел, Юри Буков, Люба Енчева, Мара Петкова, цигуларите Митко Събев, Васко Абаджиев, Добрин Петков, Петко Христосков, певиците Иванка Митева, Райна Гецова, Надя Бърдарова и Димитър Кожухаров.
На 19 август 1938 г. „Разградско слово“ дава ласкав отзив за концерт на Надя Бърдарова в Разград. Също през 1938 г. хор „Железни струни“ и симфоничният оркестър под диригентството на Илия Бърнев изпълняват част от Деветата симфония на Бетовен („Симфония № 9 в ре минор“). Това става за пръв път извън София. Хорът е от 120 души. Солисти при изпълнението на „Ода на радостта“ (четвърта част на Деветата симфония, която съдържа изпълнение от хор и четири солови вокалиста по адаптация на поемата на Фридрих Шилер) са Сийка Трифонова – сопран, Надя Бърдарова – мецосопран, Коста Стефанов – тенор и отец Капанджиев – баритон. Това произведение е повече от класика в жанра и неслучайно „Ода на радостта“ през 1972 г. става химн на Европа.
След Музикалната академия Надя Бърдарова става учителка по музика в град Павликени. В историята на образованието на града е отбелязано следното: „Първият випуск на Пълната смесена гимназия (до VIII гимназиален клас – днешен XI клас) завършва през лятото на 1939 г., когато в училището учат 800 ученици. На 12 юли с.г. в салона на гимназията се провежда и първият годишен акт. Директорът Георги Драганов прави преглед на дейността на училището от създаването му (01.09.1920 г.). Под ръководството на учителката Н. Бърдарова е изнесена литературно-музикална програма“ (Нели Цонева, Музейни летописи за Павликени. Велико Търново: Издателство Фабер, 2017).
Надя Бърдарова свири на пиано, закупено от група спомоществователи от Павликени, между които е и д-р Х. Варкони, който е бил лекар в Разград, но след 1926 г. е в Павликени, тъй като поради неразбории е изгонен от разградската болница. След този град Надя Бърдарова отива като учителка в Скопие. По едно съвпадение през 1941 година семейството на граничния подофицер Кушлев се премества в Скопие – там службата отвежда този скромен български родолюбец от Широка лъка. Неговата дъщеря Радка е ученичка в последния прогимназиален клас на Стопанското професионално училище и славата ѝ на народна певица бързо се разчува в училище. Не закъсняват случаи, когато тя може да покаже своето певческо изкуство. Става така, че Надя Бърдарова я насърчава да пее, дори я завежда на конкурс в Радио Скопие, където комисията е очарована от младата певица. На 6 май по радиото прозвучава за първи път гласът на Радка Кушлева – красив и силен. По този начин на 16 години певицата печели не само симпатиите на комисията, но и спонтанното признание на слушателите, изразено чрез възторжени епитети и сравнения. От този ден Радка Кушлева започва да пее редовно по Радио Скопие и става първата от народните певци, която изпълнява и популяризира родопската народна песен. Там прозвучават песните: „Бяла съм, бяла, юначе“, наречена „химна на Родопите“, „Кадона седи в бахчона“, „Заспало е челебийче“, „Радо, мари, Радо“ и др. През 1944 г., след завършване на образованието си Радка Кушлева става една от основателките на смесен хор „Кирил Маджаров“ в Смолян, под диригентството на Атанас Капитанов. Като първа негова солистка, тя развива с него широка концертна дейност сред родопското население. Заслугата на Надя Бърдарова за професионалното развитие на Радка Кушлева е просто неоценима. „Радка ми взе зехтина – казвала майката Цонка Кушлева, още като дете, жадно попиваше нашите песни“. Този „зехтин“ обаче трябва да се ползва, а за това помага Надя Бърдарова.
По време на Втората световна война Надя Бърдарова активно се включва в културния живот на фронта. Тя участва самостоятелно или групово в 1000 концерта пред воинския състава на българската армия. На 19 януари 1945 на сцената на театър „Балкан“ е поставена отново операта „Мадам Бътерфлай“. Първата постановка на операта е от февруари 1923 г. Диригент е Михаил Лефтеров, един първокласен, позабравен днес музикант, а режисьор – Илия Иванов, един от първомайсторите на българската музикална режисура. Декорите и костюмите са на Преслав Пършовски. В ролята на Бътерфлай излиза лиричката Иванка Митева, дългогодишна застъпничка на тази партия още от първата й постановка. След нея прави дебюта си талантливата и амбициозна Райна Михайлова. Пинкертон е Димитър Ненков, а Шарплес – Ризо Ризов. Втората женска роля – на Сузуки, изпълнява мецосопраното Надя Бърдарова.
Комичната опера на Доменико Чимароза „Тайният брак“ се появява на наша сцена през следвоенната 1947 г. Постановката е по идея на работещия тогава у нас московски режисьор Павел Румянцев (1894-1962), който преди това режисира успешно „Княз Игор“ на Бородин (премиера на операта е през юни, 1957 г., в нея Надя Бърдарова играе ролята на Кончаковна – дъщеря на половецкия княз Кончак), „Дама Пика“, „Евгений Онегин“ на Чайковски и „Бохеми“ на Пучини. Диригент е опитният музикант и театрал Михаил Лефтеров, а художник на декорите и костюмите Асен Попов. Убеден привърженик на реалистичния театър в традициите на Станиславски, Румянцев изгражда умело и стройно тази практически камерна опера (без хор и балет, с една обстановка), като прави едно точно разпределение на трите женски и трите мъжки роли. Режисьор-педагог, работещ много упорито и всеотдайно със солистите, той им помага да изградят задълбочено и убедително своите роли, всеки според натюрела си. А те са не само отлични белкантови певци, но и талантливи артисти, притежаващи и безспорна комедийна дарба: Катя Апостолова, Павел Елмазов, Серафина Динева, Иван Масларов, Надя Бърдарова, Георги Иванов. Постановката се радва на много голям успех, веднага става репертоарна за Софийската опера.
Други върхови постижения на Надя Бърдарова са участието в операта „Борис Годунов“ на софийска сцена. Надя Бърдарова е в ролята на бавачката. Пее се на руски език с някои роли на български. Диригент е Асен Найденов, а в ролята на Борис Годунов е Христо Бръмбаров; концертното изпълнение на „Вълшебната флейта“ на Волфганг Амадеус Моцарт, състояло се в Софийската опера на 6 април 1956 по случай 200 години от рождението на композитора. Участват солисти, хор и оркестър на Софийската опера с диригент Асен Найденов. Хормайстори са Димитър Гончаров и Богдан Костов. В ролите са оперните звезди на България от средата на ХХ век: Зарастро – Михаил Попов, Тамино – Илия Йосифов, Говорител – Георги Генов, Царицата на нощта – Серафима Динева, Памина – Лиляна Барева, Папагено – Михаил Люцканов, Папагена – Петя Трифонова (Иванова), Моностатос – Коста Гецов, Първа дама – Юлия Винер, Втора дама – Сийка Петрова, Трета дама – Надя Бърдарова…
Изобщо, Надя Бърдарова блести с присъствието си в редица опери, където се изисква гласът на мецосопран – средният по височина женски певчески глас, чийто диапазон е между сопран и алт. Характерна особеност на този тип глас е наситеността, пълнотата на звука му в „средата“ и мекотата, обемният звук на ниските (гръдните) ноти. Изявява се още в ролите на Берта, Лучия, Нанси и особено на Алиса в „Лучия ди Ламермур“.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Ползвани източници:
Бончев, Марин. Великите сопрани на България. София, Enthusiast, 2015.
За теб мили роде, С. 1985.
Маринова, Цветана, Феята с кристален глас, С. !994.
Информационна агенция Фокус: Проф. Георги Бърдаров: Дълбоко в душите си българите в Македония, които имат българско съзнание и български корени, обичат капитан Христо Бърдаров, 18 октомври 2012.
