Януари продължава традицията на декември за много празници. Всъщност, тези два месеца са най-богати на празници, като януари надминава декември. Едва отшумяло посрещането на новата година и идвало Рождество Христово в някои години. С неуморна тържественост се е чествал денят на освобождението на Разград /16 или 28 януари/. Надеждата за по-добра година е изпълвала сърцата на хората. И както обикновено, започвало всекидневието със своите грижи и радости.
За всичко това разказват старите вестници. Подборката от различни години и различни вестници дава представа само за някои от богатия със събития месец януари. Включила съм и две чествания на Деня на Разград, непубликувани досега.
1895 година
Далавери на бившия стамболовистки кмет Димитър Стоянов се разглеждат във в. „Разград“. Той се обвинява, че не е внесъл в общинската каса 22 хиляди златни лева, а около 15 месеца ги е държал в собствената си каса. Вследствие на задържането са били изгубени около 3300 лева лихви. Упоменати са и други злоупотреби на бившия кмет.
11 години по-късно във в. „Разградски новини“ се съобщава, че много протаканото углавно дело срещу бившия кмет най-после е било разгледано от окръжния съд. След всички изложено е станало ясно, че няма никакви злоупотреби и съдът е оправдал обвиняемия.
1899 година
„Под съд“ се чете още в брой 1 от 1 януари на в. „Хвърчащ лист“. Редакторът на вестника Стоян Русев за трети път е бил даден на съд за оскърбление на прокурора и окръжния управител. Стоян Русев е бил даван под съд даже за обида на княз Фердинанд.
По същото това време излиза и опозиционният вестник „Правда“, в който се съобщава за излизането на първия брой на „Хвърчащ лист“. Отправят се нападки срещу Русев и въобще срещу социализма, към който Русев е бил близък по това време.
Очевидно издателят на вестника е бил доста ангажиран политически и журналистическата обективност му е убегнала. Погледнато от дистанцията на времето, Димитър Стоянов е един от най-успешните кметове на Разград за всички времена. По негово време градът се модернизира и европеизира. Тогава се изработва първият градоустройствен план на Разград, дело на чешкия инженер Ян Буфа. Двете главни улици в града са с ширина 14 метра, което отговаря и на днешните стандарти. За 1892-1893 г в регулираните участъци са построени или все още в строеж са около 40 сгради. Строят се редица сгради, които дават новия европейски вид на града. На заседание на 9 февруари 1882 г. на Разградския общински съвет, е взето решение за построяване на окръжния Батембергски пансион /сградата на гимназия „Екзарх Йосиф“/. Разширява се сградата на читалище „Развитие“. Построена е сградата на общинското управление, също дело на Ян Буфа /1893 г./. Ремонтира се сградата на училище „Свети Климент“. Започва строеж на девическо училище. С подкрепата на Стефан Стамболов, Димитър Стоянов издейства построяването на две казарми в града. Наличието на военни поделения в крайна сметка означава развитие и доходи за града и това е в продължение на цял век.
1905 година
На 21 януари вестник „Разградски новини“ пише, че министерството на народното просвещение е откупило за училищната библиотека книжката на учителя в местното петокласно девическо училище Иван Генов „Нещо по домашното възпитание“. Вестникът препоръчва на читателите книжката.
1906 година
Кратък анализ на изминалата година в статията „Старата и новата година“ прави редакторът на вестник „Разградски новини“ Иван Свирачев. Ето откъс от него: „Завчера изпратихме във вечността изтеклата 1905 г. Тя бе една от най-грозните години на новия век и за това целия свят я изпраща с потресение при спомена за станалите кървави събития през нея…
В България всичко върви по мед и масло. Кожата на народа през изтеклата година се оказа доста яка и дебела и може да носи даже и по-тежки товари… Ето защо…финансовите власти сега, по случай новата година, с една трескава деятелност приготовляват на данъкоплатците една нова система товари, от които непременно трябва да му се съдере дебелата кожа…“
1908 година
Граждани молят вестник „Гражданско съзнание“ да запита околийския началник на полицията, знае ли, че хотел „България“ се е обърнал на публичен дом и ако знае, мисли ли да вземе нужните мерки за премахване на този разврат в хотела. Това било задължение на полицейските органи, пише вестникът и той ще следи как се се реши този въпрос.
1914 година
Разградчани отпразнуват тържествено 36-годишнината от освобождението на града на 16 януари с литургия в църквата „Св.Николай“ и молебен пред паметника на освободителите. Нямало обаче реч както миналите години. И редакторът на вестник „Нов живот“ Иван Свирачев, който питае голяма любов към Русия отбелязва, че нямало реч „защото трябваше да се каже нещо добро за братушките, а такива неща може ли през режима на сегашните управници…“
1921 година
Шосето за гарата е по-кално даже и от междуселските пътища из околията. Това отбелязва вестник „Разградска камбана“. А на гарата й липсвали ясни лунни нощи и лодки с гондолни свирачи, за да представлявала Венеция, плуваща в кал.
1923 година
Градът е наводнен с просяци, които в болшинството си са здрави и могат да работят – пише „Разградско слово“. Те тичали по площада пред Руския паметник и безпокоели хората със своята просия. Според вестника трябва да се вземат мерки против тоя род просяци, които били здрави и годни за работа.
1924 година
„Пред Рождество Христово“ четем уводна статия в „Разградско слово“. След като представя картина на изминалите викове и особено на последните години след дългата и опустошителна война, авторът, вероятно редакторът Григор Попов, зове народите за турят ножа в ножницата и да тръгнат към мир и възраждане. Моралът в обществото, смята авторът, е залогът към нови и честити дни. Повикът в момента бил към мир и възраждане.
Може да се поспори с автора дали само моралът е панацея за нови и честити дни, но нова е тема невъзможна за осъществяване днес.
1925 година
Най-тържествено е било отпразнуването на освобождението на Разград. Пред Руския паметник бил отслужен молебен с участието на църковния хор и в присъствието на множество граждани и войсковите части от местния гарнизон. Командирът на първо артилерийско отделение подполковник Христов произнесъл прочувствена реч. Последвал парад на войските, които минали в церемониален марш, поздравени от началника на гарнизона подполковник Йосифов.
1926 година
След разходка до Рилския и Преображенския манастир Борис III посещава и текето Махзар паша, където живее неговият любимец и бивш адютант Иван Багрянов. Царят е бил придружен от княгиня Евдокия, писателя Елин Пелин и част от свитата си. На път за Попово, на гара Разград и в селата Острово и Побит камък той е посрещнат най-радушно. А в село Благоево, където групата спира за почивка, се състояло тържество, на което монархът благодари на посрещачите.
За всичко това разказва „Разградско слово“.
1928 година
Във вестник „Разградски новини“ на 5 януари е поместена уводна статия „Нова година“, която и днес звучи съвременно. Нека цитирам част от нея:
„… Всяка нова година за нас е стара с нейния ежедневен въпрос за хляба, за облеклото, за подслона, за работа и за хилядите други нужди… Но над всичко, при посрещането на всяка нова година, в нас цари едно велико и неизменно чувство – надеждата.
Надеждата, че всички братя и сестри по земята ги чакат добри дни, напредък и щастие.
Надеждата – тя ни крепи…“
Може би автор на тези редове е младият Никола Панчев, сътрудник на вестника и бъдещ известен журналист.
1931 година
Вестник „Разградски новини“ публикува телеграма до министър-председателя и министъра на народното просвещение с копие до много вестници на разградското учителско дружество. В нея се казва: „Проектира се намаление на заплатите ни, а ние мизерстваме – искаме справедливо разпределение на бюджетните средства… Молим застъпете се за запазване поне сегашните ни заплати…“
Дали гласът на разградските учители е останал глас в пустиня, не се съобщава.
1932 година
На 12 януари „Разградско слово“ пише, че за пръв път кино „Развитие“ е представило „Синият ангел“ – тон и говорящ филм. С него Разград казва сбогом на нямото кино, прожектирано дотогава. Във филма са участвали големите немски киноактьори Марлене Дитрих и Емил Янитс.
1933 година
„Разградско слово“ информира, че богатата ботаническа сбирка на Анание Явашов, член на Академията на науките, щяла да бъде издадена от академията в отделна книга. Софийските вестници съобщават, че ботаникът Ив.Урумов е наименувал на имената на някои академици и професори, сред които и Анание Явашов, нови видове рози, открити в България. По това време сбирката на Явашов се съхранявала в Царския музей в София.
1935 година
Съгласно новата наредба-закон по организиране на общественото подпомагане кметът Драган Данаилов поканил всички шефове в града, представители на културата, благотворителите и спортните организации. Съставен бил комитет начело с кмета. Комитетът разпределил града на 16 участъка, които били обходени от комитета и специални комисии за събиране помощи за бедните. Веднага щели да бъдат подпомогнати общо с 91 476 лв.
Това може да се прочете в „Разградско слово“.
1936 година
Двадесет и четвъртият колоездачен конгрес се е състоял в Разград. Това научаваме от „Разградско слово“, който рисува картина на радушно гостоприемство. Около 600 делегати били посрещнати край града от представители на много организации, ученици и граждани. Начело с военната музика те били съпроводени до площад „Цар Освободител“, където се състояло тържество. Конгресистите били настанени по хотели и квартири. Самият конгрес се провел в салона на прогимназия „Цар Борис III“ /сега у-ще „Васил Левски“/. Преди деловата му работа били поднесени поздравления от името на всички организации, дружества и институции.
1937 година
На 16 януари разградчани научават от „Разградско слово“ за смъртта на Стефания Мирска. Това е третата от седемте дъщери на възрожденеца Никола Икономов и Станка Николица Спасо-Еленина, която завършва образованието си в Киев с руска стипендия. Тя е първата гимназиална учителка във Варна след Освобождението и първата председателка на женското дружество „Майка“ в града. Даден е цитат от варненски вестник, който много точно обрисува образа й: „… Бог я бе надарил щедро с нетленни вътрешни красоти: любвеобилно сърце, ведър дух, твърда воля и голям ум. С тия вродени добродетели тя служи всеотдайно народу от първите години след Освобождението като учителка, писателка, будителка и общественица“.
1938 година
Тържествено отпразнуват Бабинден жените от Разград. Той съвпада с 25-годишната акушерска дейност на акушерката Райна Ив.Гяурова. В салона на читалище „Развитие“ се събират повече от 150 жени, които честват юбилярката и й поднасят многобройни подаръци. След тържеството е организирана манифестация из града начело с юбилярката.
„Разградско слово“ поздравява Райна Гяурова и й пожелава да отпразнува още по-бляскаво 50-годишнината на своята хуманна и плодородна дейност.
1940 година
Здравно-съвещателната станция е организирала по случай новата година тържество за бедните деца с коледна елха. Голяма е била радостта на децата, които са получили дрешки, куклички, плат за дрехи, а майките им – хранителни продукти и пари. А общинското управление е раздало на бедни семейства пари и дърва.
Инициативата на здравно-съвещателната станция не е първа по рода си, а явно традиция, защото през 1938 г. „Разградско слово“ пише пак за подобно тържество, на което бедните деца са получили подаръци, а майките им хранителни продукти, сапун и плат.
1944 година
„Под бомбения трясък“ е озаглавил кратките си бележки доскорошният активен сътрудник на „Разградско слово“ Венелин Иванов, по това време живеещ и работещ в София. Съвсем кратко, с по няколко изречения той рисува потресени картини от столицата ни след големите американски бомбардировки през януари 1944 г.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
