В първите дни на Новата година си пожелаваме да ни се случват само хубави неща и преди всичко здраве и късмет. Освен тези неща аз и неколцина приятели, обичащи до болка „Лудогорец“, се помолихме на Господ да направи така, че Орлите да напуснат българското първенство и да се включат в някое от съседните – я в турското, я в румънското, или пък в сръбското. И петимата бяхме убедени, че освен край Босфора, и в Белград, и в Букурещ разградчани ще са категорични шампиони! Това го казвам най-отговорно, тъй като имам поглед върху съседните първенства. „Галатасарай“ ми са слабост и рядко пропускам техен домакински международен мач, а заради късото разстояние между Разград и Гюргево с неколцина приятели почти всяка седмица прескачаме от другата страна на Дунава за мачовете на „Астра“.
В следващите редове ще изложа доводите ни за нашето пожелание, макар и да сме убедени, че то е в сферата на мечтите!
Довод първи. „ Лудогорец“ е толкова силен, че отвява съперниците си у нас още преди края на календарната година. Ако желаят, „орлите“ могат да узаконят поредната титла веднага след есенния дял на първенството, а втората част да я приключат с младите таланти от школата! Заради наложената тотална доминация „Лудогорец“ и босовете му си навлякоха гнева на живеещите със спомени за останали в много далечни години успехи по международните терени. Само ще посоча последния жребий на разградчани с гранда от Милано – за да омаловажат успеха на „орлите“, веднага се появиха десетки писания, че ЦСКА също бил играл с „Интер“ и се представил достойно. За младите привърженици, твърдящи това, ще кажа, че действително такъв мач имаше и в него играха 11 истински българи, носещи с достойнство петолъчката на гърдите си, а не сегашните докарани от Ловеч ритнитопковци. Искам обаче да припомня, че когато се игра въпросният мач, все още черно-белите телевизори „Опера“ в Разград се брояха на пръстите на едната ми ръка! В деня на мача баба ми посрещна от училище, където карах още отделенията, и резултата от него го научих от баща ми, който слушаше коментара по радиото. Седмица по-късно на един кинопреглед даваха откъси от него. На тях видях, че играчите бяха с дълги до коленете гащи, а топката наподобяваше на тази, с която днес играят волейбол. Заради далечното минало спомените ми са избледнели и не си спомнят дали топката не беше с плондер!
Така, че нека някои болни мозъци не сравняват своите скромни успехи от далечното минало с тези на „Лудогорец“ днес!
Довод втори. Едва ли „Лудогорец“ заслужава да играе в първенство, което се прекроява в името и само в името на един отбор! Под давлението на НЯКОЙ си отбор от Трета лига бе вкаран директно във висшия ешелон. Едва ли има някъде първенство, в което отбор без нито една победа да остане в групата, за сметка на друг, който е 14-ти. Само у нас шестият може да се класира за УЕФА, а третият да рита за удоволствие! Само в българското първенство може да се измисли то да бъде разделено на първа шестица и втора осмица. И това в името на един отбор. Само у нас може ръководен кадър на пишещ се за гранд тим да се изцепи, че те са „моралните шампиони, а ако не ни дадат титлата, първенството е купено“!
Какво да прави „Лудогорец“ в първенство, което се диктува от разни Кабаковци, Поповци и Ивайло Ангеловци.
Довод трети. „Лудогорец“ едва ли има място в първенство, в което се отричат новостите в технологиите по стадионите. Когато Кирил Домусчиев спомена за ВАР-системата, надигнаха вой до небесата – не толкова че я отричат, а просто защото идеята произлиза от него. Домусчиев е недолюбван, че направи така, че „грандовете“ да водят оспорвана битка за „калъфката“, като дори във Фейсбук стартираха кампания против спонсора на лигата и Кирил Домусчиев, наричайки го „убиец на българския футбол“. Каква ли не помия се изля по негов адрес и заради смяна на името на стадиона и за какво ли не още…
Заради изложеното дотук нормално е да си зададем въпроса: заслужава ли класен тим като „Лудогорец“ да се лута из лабиринта на българския футбол? Отговорът е: категорично НЕ!
Да не говорим, че ако това се случи, най-печеливш ще е телевизионният зрител, който ще се отърве от пристрастните и дразнещи коментари на Виктор Врачев от „Диема“ и Ивайло Ангелов от БНТ.
Е, няма как да стане всичко тава, ще ми кажете, но защо пък да не си помечтаем. Пък знае ли човек – то никой не бе си и помислял, че „Лудогорец“ ще стане осем пъти шампион, но се случи, нали?
Мехмед ХОДЖОВ
