В Държавен архив – Разград служителите ходят на работа, за да си почиват и не обичат гражданите да им нарушават комфорта. Живея в Пловдив. Ползвала съм архивите в други градове, но толкова лошо обслужване не съм виждала.
От години правя неуспешни опити да ползвам документи, които се съхраняват в хранилището на архива. Получавам отказ от Георги Атанасов – началник на Държавен архив – Разград. Ту темата в заявлението ми е неточна, ту цел нямало, ту удостоверение за наследници нямам. Вече имам близо 10 отказа.
Вчера /б.р. миналата сряда/ получих поредния отказ, въпреки че приложих удостоверение за наследници на моя прадядо, убит в боевете край Тутракан през 1916 година. В отказа си Георги Атанасов е написал „Лицето е починало в Тутракан 1916 година, когато е било Румънско“. Трябва да си много невеж и да не знаеш, че през 1916 година в боевете за Тутракан са дали живота си много разградчани. Благодарение и на тях Тутракан не е Румънски през 1916 година.
Срамувам се, че такива лица са назначени като началници на Държавен архив!
Стоянка Иванова МАРИНОВА
Георги АТАНАСОВ, началник на отдел „Държавен архив – Разград“:
От 5-6 години въпросната госпожа настоява за документи за други хора от Държавен архив – Разград, с които освен че не разполагаме, тя и няма право да получи. Многократно й обясняваме, че няма как да е пряка наследница на прадядо си отпреди сто години, защото освен нея има още десетки, които могат да претендират за това. Крепостните актове, които са преведени от турски на български език още при управлението на Стефан Стамболов, не я касаят, тя не е наследница. Г-жа Маринова не знае какво търси и си мисли, че е ограбена. Всеки път обяснявам едно и също, но госпожата продължава да настоява на своето без ясно да постави темата и да посочи конкретната цел, която има с тази своя инициатива.
Със случая е запознато и централното ръководство на Държавна агенция „Архиви“, занимавала е и националния омбудсман. И там са вдигнали ръце.
Мислите ли, че ако претенциите й са основателни, ние ще й откажем съдействие? Няма да коментирам и нападките в писмото й, всеки сам може да си направи извода.
Че не била наследница не е аргумент да я лишавате от достъп до крепостните актове.
Ако имахте крепостен акт на Васил Левски, щяхте ли да настоявате историците да са преки наследници на Дякона, за да видят документа?
Тези документи са ценни като исторически източници.
Не се бойте, няма да претендираме за лозето или нивата на Левски.
Тоя още ли е началник на Разградския архив?