Г-н Иванов, какво е състоянието на система „Дунав“ и има ли подводни камъни, които могат да причинят ситуация, подобна на тая в Пернишко?
Към настоящия момент системата е в пълна изправност и ритмично подаваме вода и от нея. Годината е сушава, местните водоизточници се задъхват и този дефицит се компенсира именно от система „Дунав“.
Какво е съотношението между местните източници на питейна вода и система „Дунав“ в рамките на „Водоснабдяване – Дунав“ ЕООД?
Трудно ми е да кажа, защото в различни периоди е различно състоянието на местните водоизточници и когато имаме сериозни аварии по местните водоснабдителни системи, система „Дунав“ работи в по-интензивен режим. Когато годината е добра и местните водоизточници са пълноводни и са в изправно техническо състояние, то в определени периоди може да се разчита изцяло на тях. В някои ситуации обаче се е налагало да разчитаме 100% на система „Дунав“ /там, където тя е изградена/. Така че това е едно изключително необходимо съоръжение, благодарение на което вече повече от тридесет години в нашия район няма режим на водата. А помним какво беше преди това.
Има ли нужда да се инвестира в още местни водоизточници и в кои общини има най-много такива?
Според мен, не е необходимо да се изграждат още местни водоизточници. Има такива, които временно са били спрени от работа и които в момента се опитваме да възстановим.
Работим последователно, не става бързо, защото е свързано с оформяне на много документации, свързано е със строителство. Касае се предимно за шахтови кладенци.
Кое е най-неотложното, което трябва да се направи във „Водоснабдяване -Дунав“, за да се гарантира сигурността на водоподаването?
На този етап не се налага да се предприемат някакви спешни мерки. По-скоро всички усилия трябва да бъдат насочени към вътрешните мрежи, в реконструкцията на водопроводи. Така че да се намалят загубите на вода и колкото се може по-голяма част от добитата вода да стига до клиента, а не да я губим по трасетата.
Какъв е процентът на загубите?
В различните периоди е различно, но се движи в порядъка на 65-70%.
Искам да уточня, че е погрешно отразяването на загубите в процентно отношение. Например, ако в дадено населено място загубите са 70% и без нищо друго да е извършвано дойде промишлен клиент и започне да черпи вода, колкото досега е черпило самото населено място, то без ВиК-операторът да е свършил нищо, то загубите в това населено място от 70% стават 50%. И много други примери мога да дам в подкрепа на твърденията ми.
Изглежда, че проблемът със старата водопроводна мрежа няма как да се реши скоро?
За съжаление, заради липсата на консолидация на ВиК-операторите в областта, не се очаква финансиране по оперативните програми. Поради тази причина разчитаме само на собствени средства и евентуално, ако има възможност, на държавния бюджет. Имаме готов проект за реконструкция на градската пречиствателна станция, готов проект за реконструкция на водопроводните мрежи в югозападната част на Разград , които даже имат разрешение за строеж.
От 1 септември КЕВР определи нова цена на водата от „Водоснабдяване -Дунав“. За град Разград, например, 1 куб. м вече струва 3.56 лева, при досегашни 2.82 лева. Как ще се отрази това на дружеството?
За последните 7 години цената беше променена само с 4.5%, а за същия период цената на електроенергията се е увелечила с 60%, а минималната работна заплата се удвои. Това постави дружеството в критична ситуация и през месец август меко казано бяхме в сериозно финансово затруднение.
Сега вече гледаме по-смело напред. Естествено се нуждаем от по-дълъг период от време, за да можем да компенсираме тези натрупани загуби. Негативен ефект оказа и промяната на обособената територия. Новите две общини /Кубрат и Завет/ са значително по-тежки за експлоатация, с доста по-лоши финансови показатели от двете общини, които излязоха /Попово и Опака/. Новите общини се характеризират със значително по-ниски приходи, дължащо на по-малкия брой население и по-малкия дял на обществените клиенти.
От друга страна разходите за електроенергия на общините Кубрат и Завет са значително по-високи от Попово и Опака, което се дължи на начина на добиване на водата – изцяло от дълбоки сондажи и подземни водоизточници, които са изключително енергоемки.
По-добре по-висока цена на водата, но да я има, отколкото да я няма. Така ли е?
Да, така е, защото цената трябва да е съобразно ценообразуващите елементи. Тя не е измислена, изчислява се по методика, която е узаконена, регламентирана и всяка едно дружество следва да може да си поема разходите. А такива разходи трябва да бъдат направени, ако искаме да предоставяме качествена услуга.
Сегашната корекция на цените и одобряването на бизнесплана ни, от който за съжаление, заради забавянето не по наша вина, остават само две години, дава възможност на дружеството да си изпълни инвестициите.
Г-н Иванов, ще гарантирате ли, че до ситуация като тази в Перник няма да се стигне в близките години в рамките на „Водоснабдяване – Дунав“?
На база на 28-годишния ми опит в това дружество, съм убеден, че ако няма някакви извънредни ситуация, като, например, в продължение на година да не паднат никакви валежи, режим на водата няма да има. Тази година беше изключително сушава, но водоподаването си беше нормално. Ако все пак се стигне до такава извънредна ситуация, тя няма да засегне само границите на дружеството. Това ще е глобален проблем за цялата държава.
Димитър КИРИЛОВ
