На всеки човек поне веднъж в живота му се случва да се замисли за закупуване или подмяна на удобството, наречено нов личен автомобил. Нов, нов, колко да е нов, като става дума за България – на 12-15 годинки, но нов за него. Та и на мен ми е дошъл редът. И в процес на размисъл за модел, мощност и разход, ми изникна и една допълнителна въпросителна: добре, де, защо да сменям старата бричка, щом като за да изляза от града към вътрешността на страната ни, все ще се наложи да мина по булевард „Странджа“. А едно минаване по този разградски „булевард“ е равно на нова „предница“. Май трябва да си търся луноход или поне танк – скъпа инвестиция!
Дотук с шегите…
Наистина, доста време изкарахме в очакване за промяна на „лунния пейзаж“.
В едни телевизионни сериали се използва често изразът „Дано да е за добро!“, та нека и при нас да е е така, дано тези години на изпитания са били в полза на мисълта и избора на най-добро решение.
През зимата, разбира се, въобще няма какво да говорим за полагане на асфалт – това е ясно, но иде нова година, пролет – символ на надеждата и новото начало. Дано дойде ред и тези, които се захванат с начинанието за рехабилитация на булеварда /лично аз се надявам това да се случи през 2020 г./, да я изпълнят с мисъл, с идея за проект, по-градски някак си – къде да се движат пешеходци, къде велосипеди, къде коли, колко да е висок бордюрът на велоалеята, колко на тротоара, колко пилона за осветление да се поставят, че да се пести енергия, но и да е светло, какви дръвчета да засадим, а не – минава валякът, слага се една боя и… сме готови! Стига сме имитирали дейност! Не се налагат нови открития, а просто да се вземат примери и да се адаптират към нашите дадености. Нека подхванем работата от единия край и градът ни да започне да оправдава реално определението „Разград – перлата на Лудогорието“!
Косьо КОСЕВ
Разград
