Всички биографи на големите разградски художници Драган Даниилов Йовков /1873-1948/, Максим Цанков /1877-1965/, Никола Ганушев /1889-1958/ споменават, че са учили в Торино. Нека обаче да навлезем по-подробно в този период от живота им. Той поставя начало на тяхното творческо развитие, след което те отиват далеч напред – и различно за всеки – в художествените си изяви.
Образователната институция, в която са учили в Италия, Торино, е „Академия Албертина“. Тази академия за изящни изкуства е основана през 1687 г. Тя преминава редица фази в утвърждаването си, като най-важна е 1833 г. Тогава получава името „Regia Accademia Albertina“ и се премества в дворец, подарен от Карло Алберто ди Савоя /1798-1849/, крал на Сардинското царство за времето от 1831-1849 г. Ето в тази сграда попадат младите български ученици в живописта. Меко казано, тя е доста различна от обстановката в която са расли.
В периода 1878-1944 г. в Академия „Албертина“ са се обучавали 47 българи.
Първите български художници там са записани в регистрите през 1893 година. Това са Драган Даниилов /б.а. – името му днес често се изписва като ДанАилов, но правилното е ДанИилов, както той самият се е подписвал/, Захари Желев, Христо Берберов и Георги Митов.
Първият по ред в Академията –
Драган Даниилов,
се обучава за времето от 1893-1898 г. Обучението е организирано от подготвителни и висши курсове. В първи подготвителен курс се изучават геометрична рисунка, декоративна рисунка на елементарна фигура, италианска история. Във втори подготвителен курс се прибавят рисунка на архитектурен обект и перспектива. В трети курс се добавят още рисунка на фигура на модел, орнаментална пластика, дескриптивна анатомия, италианска литература. Висшите курсове също са тригодишни и се състояли от курсове по живопис, скулптура и архитектура. Всички възпитаници на Академията са били длъжни да посещават лекции по история на изкуството, италианска литература, вечерната школа „Голо тяло“ и лекции по история на костюма. Тази структура на обучението в „Албертина“ продължава до 1918 г.
Драган Даниилов обаче преди това е бил частен ученик при основния си учител в „Албертина“ Джакомо Гроссо (1860-1938). Едновременно с това Драган Даниилов учи музика в Торино, посещава и има кратък престой във Флоренция. От торинския период на Драган Даниилов са останали много творби, които са в Разград. В Торино остава изпитната му работа „Женски акт“, наградена със сребърен медал. Учителят на Драган Даниилов Джакомо Гроссо е завършил същата академия. Той става асистент-професор по живопис през 1889 г. Академичната му техника и стилистичният му консерватизмът гарантират голям успех сред аристократичната и висшата клиентела на средната класа и това му спечелва множество награди. Точно когато Даниилов е студент при него, Гроссо рисува някои еротични платна със съмнителен вкус, за да бъде обвинен в безнравственост. Известен е спорът, предизвикан на първото Венецианско биенале от 1895 г. за картината на група голи жени около открития ковчег на Дон Жуан. Тя провокирала осъждането ѝ от патриарха на Венеция, Джузепе Сарто, бъдещият папа Пий X, но и защитата на видния италиански писател Антонио Фогазаро. След това картината е унищожена при пожар, развил се на кораба, който я транспортирал до американска изложба. От 1889 г. Катедрата по живопис е ръководена от проф. Пиер Челестино Джиларди /1837-1905/, но неофициално, през учебната 1897/1898 г. тя е ръководена от Андреа Таверние (1856-1932), асистент-професор в Катедрата по живопис. През 1906 г., след смъртта на титуляра Пиер Челестино Джиларди, Джакомо Гроссо поема катедрата по живопис и преподава в нея до 1933 г. Едновременно с това е и сенатор в Парламента на кралство Италия от 1929 г.
Другият голям разградски художник –
Максим Цанков,
започва да учи в „Албертина“, когато е на 33 години. Записан е в регистрите на „Албертина“ от 1910 до 1915 г. Изпитните протоколи на Академията от 1912 г. информират, че на конкурса по архитектура и пластика той получава две грамоти. На следващата 1913 г. е награден с втора награда на конкурса за пластика. Негови учители са Гроссо и Андреа Маркизио. Андреа Маркизио /1850-1927/ е роден в Торино. Завършил е „Албертина“. В началото на 20-ти век Маркизио е назначен за професор в Академията „Албертина“, където преподава до 1921 г. Той е изключително влиятелен и уважаван на местната торинска художествена сцена. Близък е с италианското кралско семейство, което поръчва портрети на крал Виторио Емануел III и кралица Елена. В Торино Максим Цанков рисува пейзажи и портрети.
Третият голям разградски художник, за който ще стане дума тука, е
Никола Ганушев.
И той учи в „Албертина“, но не само при Джакомо Гроссо, но и при проф. Луиджи Белли. Периодът на следването му е от 1909 до 1913 г. Никола Ганушев също печели редица студентски премии и награди, участва още там в обща художествена изложба. Още в Торино Н. Ганушев проявява влечението си да рисува портрети и голи тела. Явно, че с умението си да рисува подобно на класик, Никола Ганушев e роден за професор и професорска живопис. Завършил е блестящо Художествената академия в Торино. По-конкретно е отличен е със седем специални награди по време на следването си, удостоен и с правото да влиза и работи в онези ателиета, към чиято дейност проявява интерес. Дадено му е правото Licenza del corso superiore di Pittura (Лиценз на висшия курс по живопис), включващо възможността да избере маршрута си за завръщане до родината си като мине през онези центрове на артистичния европейски културен живот, които младежът намира важни.
Никола Ганушев става професор на 31 години в нашата Художествена академия и след няколко семестъра отива на специализация в Париж. Неочаквано специализацията се превръща в емигрантство, поради карикатура на Александър Цанков в опозиционната преса. Цанков бил изобразен на трон върху купчина черепи, под които пише 20000. Спират му стипендията за специализацията и му отнемат професорското звание. Връщат го през 1932 г.
Влиянието на Гроссо върху Никола Ганушев е голямо. Една от най-харесваните картини на професор Гроссо е „Голо тяло върху меча кожа“. Въпросът е там, че и Никола Ганушев създал подобна такава – „Голо тяло върху меча кожа“. Явно генезисът и реализацията на творбата на Ганушев са породени от желанието му да направи нещо подобно като своя учител.
А ето какво пише изкуствоведът Калин Николов в статията си „Загадката на голата жена върху мечата кожа“ от 3 април 2013 г. във в. „24 часа“: „Още когато се е завърнал от студентството си в Торино, през първата си учебна година на преподавател, Никола Ганушев отвежда студентите си във Венеция, а на следващата – през Цариград, Атина и Корфу за да им покаже Бриндизи и Неапол, Рим, Флоренция и Венеция. Старите преподаватели един ден го виждат как ръководи засаждането на 12 липи в кръг. Така в центъра на София, недалеч от няколко църковни средища, трябвало да се оформи градина за рисуване голи тела на пленер, тоест на открито. След Девети септември професорът неочаквано, но и логично за своя характер станал най-войнственият противник на социалистическите веяния в Академията ни. Той открито говорил за вредите на новия режим сред творците, заяждал се с неговите симпатизанти. Започнал да рисува църковни деятели и представители на бившата буржоазия, да показва, че документира отиващата си история, защото някои от нарисуваните изчезват или, съдени, отиват по затворите. Търпят го. Най вече заради реалистичното направление, което преподава – сталинският социалистически реализъм особено се нуждае от подобна естетика. И все пак комсомолското ядро на студентите художници решили веднъж да покажат своята непоколебимост и превъзпитат непокорния Ганушев. Издебнали го сам в повереното му ателие и заковали вратата. Затвор за тези непристойни буржоазни възгледи! Но в Академията учел и един от най-младите партизани – Атанас Пацев. На него не му било нужно да показва активността си никому, рискувал е своя живот, когато това е било възможно и наистина драматично. Той изчакал шумотевицата да привърши, отишъл и разбил вратата с няколко силни удара. После се върнал пред статива си, продължил да работи, сякаш нищо и не се било случило, и само по едно време споделил: „Едни взели да се подиграват с възрастния човек…“.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Б. а. Ползваните източници за материала са:
Данева, А. (2011). Българи в Академия „Албертина” в Торино (1878-1944), в сб. Докторантски четения на НБУ.
Николов, К. (2013). Загадката на голата жена върху мечата кожа. 30.04.2013.
