Декември винаги е бил сред най-празничните месеци на годината. Подготовката за Рождество Христово и очакването на новата година винаги са изпълвали сърцата на хората с надежда. Месецът е бил и време на равносметка, и на чертаене на перспективи. Същевременно сърцата са се отваряли и за благотворителност, която се е смятала за християнски и човешки дълг. Месецът е бил богат и на вечеринки, балове и други културни изяви.
Когато човек разгърне старите вестници, той ще намери всичко това на страниците им. Как са живеели през декември някогашните разградчани, какви чувства и неща са ги вълнували – за всичко това говори подборката от различни години и от различни вестници. Събитията и изявите са много, подбрала съм само по едно, по-характерно или по-важно за Разград.
1894 година
„Приказ“ /заповед/ на кмета се чете във вестник „Разград“, с който се заповядва всички кафенета, кръчми, гостилници и публичният дом да се държат отворени за посетители до 12 часа. Това се налагало, защото в някои, в които имало групи с жени със съмнително поведение, се вършели работи противни на обществената нравственост, както и се вдигали нежелателни скандали.
1898 година
„Един всеобщ глас се разнася тоя момент навсякъде в България. Тоз глас е: долу днешния режим с своите гърчави министри и с своите гешефтари депутати! Долу!“ – се казва в пространна статия във вестник „Напредък“. Подчертава се, че разградчани първи са организирали митинг против властта, последван от митинги в Шумен, София, Варна, Русе, Добрич, Севлиево, Хасково и в други градове и села. Исканията са все едни и същи – против правителството на д-р Константин Стоилов, за разпускане на Народното събрание… През януари 1899 г. правителството подава оставка.
1904 година
В статията „Пред Рождество Христово“ във вестник „Разградски новини“ се описва суетнята пред коледните празници, приготовленията на по-охолните разградчани за тях. Съвсем различно било положението на бедните. Апелира се към християнския дълг, към милосърдие и благотворителност – „всеки, който с каквото може, без да чака покана да се притече на помощ на тия нещастници…“
1911 година
„Рождество Христово“ е озаглавена статия във вестник „Млада България“, в която четем: „Между днешните християни властва неправда, злоба, завист, лицемерие. И днес виждаме едни да тънат в разкош и охолство, а други да замръкват с коричка хляб в ръка. Ето защо ехото на ангелската песен за „мира и благоволението“ трябва да стане за нас нов завет, ново грядуще царство, за да можем да се наречем членове на царството Божие“ – пише авторът, нарекъл се Правдолюбов, може би младият Христо Миндов.
1913 година
Вестник „Гражданско съзнание“ известява, че разградското дамско дружество „Сирота“ ще раздава известни средства на бедните сирачета на загиналите войници в „последната освободителна война“ /явно се има предвид Балканската война/.
1914 година
В края на декември е избран комитет за създаване фонд „Постройка на нов читалищен салон“. На вечеринката срещу новата 1915 година председателят на читалищното настоятелство на читалище „Развитие“, книжарят и бивш редактор на вестник „Гражданско съзнание“ Деню Добрев съобщава за основаването на фонда и пуска подписка, в която той пръв записва 50 лв. Основатели на фонда стават 7 разградчани. Така започва историята на строителството с дарения на стария сега театър. През 1915 година вестник „Гражданин“ публикува имената на едни от първите дарители на фонда.
1920 година
Когато градът се посещавал от цирк, представленията му привличали разнообразна публика. А на пиесите на театралната трупа салонът почти винаги се оказвал широк за посетители. „Да не се скъпиме“ – бие тревога уводна статия във вестник „Разградска камбана“ – и зове да се уважава активността на трупата, която изнесла вече три пиеси.
1921 година
При едно посещение в текето Махзар паша при приятеля си Иван Багрянов, цар Борис III идва и в Разград, където е бил поздравен от представители на читалище „Развитие“. Царят се заинтересувал от живота на този културен институт и подарил 500 лв. за фонда „Постройка на нов читалищен салон“. За това съобщава вестник „Разградска камбана“.
1922 година
Учителският съвет при девическата гимназия е взел решение училищният хор под ръководството на учителя по музика Стефан Вълчев да коледува в полза на фонда „Бедни ученички“. За това пише вестник „Разградско слово“.
С годините коледуването на ученици се разширява. Стига се през 1936 г. и до едно произшествие, което говори зле за възпитанието според „Разградско слово“. Прогимназиални ученици коледували в дома на помощник-кмета Иван Ненов и някой задига шушоните на детето му…
1927 година
Интересни данни за строителството в Разград през тази година се съдържат във вестник „Разградски новини“. Построени са били 7 плевни, 55 жилищни постройки, 5 хамбара, 11 антрета, 13 кухни, 5 курници, 4 дюкяна и др. Някои от изброените неща може би ще предизвикат усмивки у сегашните читатели, но такива са били потребностите и възможностите тогава. Освен това били „отворени“ 5 нови улици и един площад, шосирани били 7 улици и площади с обща площ 4947 кв.метра.
1929 година
„Разград държи първо място“ е озаглавена уводна бележка с автор д-р Георги Панов в „Разградско слово. С 3.62 души умрели от туберкулоза на 1000 живи Разград държи първо място сред градовете в България. Дадена е таблица за състоянието по този проблем в 26 града на страната. Данните се отнасят за 1928 г.
Д-р Панов се бори през 30-те години с туберкулозата. Като училищен лекар той създава ученическо летовище на гара Разград за бедни деца, ученически трапезарии за бедни ученици, развива и друга активна дейност към дружеството за борба с туберкулозата.
1931 година
Уводната „Да си спомним за бедствующите“ в „Разградско слово“ призовава гражданите да помогнат на бедните пред коледните празници. Помогнете на нуждаещите се, защото щастието и блаженството само тогава се чувствуват, когато се споделят от по-широк кръг хора. Човек за човека не трябва да бъде вълк. Да работим за „човечност“ е наш дълг и днес, и утре“.
1936 година
Чай-концерт в полза на бедните по случай Коледа и Нова година е бил уреден във Военния клуб. Той е бил под егидата на кмета. Участвал салонният оркестър на Разградската филхармония, който изпълнил три увертюри.
Организирана е била и помощна акция за бедните, при която специални комисии обикалят домовете и събират помощи в натура. Описана е в „Разградско слово“.
1937 година
На 22 декември „Разградско слово“ съобщава за проведената траурна вечер в памет на Антон Страшимиров. Тя е била по инициатива на читалище „Развитие“. Масовото посещение е показало голямата почит на гражданството към починалия писател, който е свързан в юношеските си години с Разград. А учителите от гимназията издали некролог за писателя.
1939 година
Разградският общински съвет в заседанията си от 18 до 27 декември е взел следните по-важни решения: „Да се обяви за курортно място местността Куванлъка – Разградско землище.
1940 година
В Разград е образувано българско-съветско дружество, информира „Разградско слово“. На събранието присъствали около 60 човека. Дружеството щяло да ратува да сближение, опознаване, за културни и стопански връзки с народите на Съветска Русия.
Божидарка ЗЛАТАРЕВА
