Гани Чернев (1840-1922) е един от видните разградчани, за който е писано доста по страниците на в. „Екип 7“ – поборник, политик, общественик. Малко е писано, а и малко се знае, за неговите деца и внуци.
Гани Иванов Чернев е бил женен два пъти – за Пенка Чернева, а след смъртта и за Кина Чернева. Всичките му 7 деца са от Пенка Чернева: Иван Ганев Чернев; Максим Ганев Чернев; Борис Ганев Чернев; Еленка Ганева Чернева (по мъж Шаркова); Ганка Ганева Чернева (по мъж Пинтиева); Крум Ганев Чернев и Стефан Ганев Чернев. Семейството е живеело на улица „Паркова“ под тогавашен № 17.
Гани Чернев не се е грижил много за образованието на децата си. Всички имат основно образование, получено в Разград, а две от тях са с гимназиално образование от Разградската гимназия. Тогава по правило грижата е била за дъщерите – да им се намерят добри и имотни съпрузи, а момчетата са оставени на собствения си път на развитие.
Това, което фактически може да се каже за синовете на Гани Чернев е следното.
Иван Ганев Чернев (1890-1945) е бил женен Здравка Цанева Чернева (1895-1978). Тя родом от с. Равно. Имат три деца: Стефан Иванов Чернев (1921-1993); Янка Иванова Русева (1924-2010) и Пенка Иванова Димитрова (1933-2014). Стефан е бил икономист, а Янка и Пенка са били учителки. Съпругът на Янка – Руско Русев (1923-1991) е бил строителен инженер. Под негово ръководство е построена сегашната гара Русе.
От брака на Крум Ганев Чернев с Надежда Чернева се раждат Иван Крумов Чернев (1931-2000), разградски фотограф, за който вестникът също писа, и Ганьо Крумов Чернев.
Максим Чернев се жени за Здравка Чернева и имат един син Ганьо Максимов Чернев (1911-1965).
Стефан Ганев Чернев се жени за Сийка Чернева и имат две деца.
По-подробно ще разкажа предимно за Борис Ганев Чернев (1894-1961). Борис Чернев не разчитал на средства от баща си, защото „кажеш ли на Гани Чернев за пари, той получавал киселини в стомаха си“. За да може да продължи да учи след гимназия, Борис пеел в разградския църковен хор. Така спестил 13 златни лева. Заминава да учи в Инженерния факултет на университет в Гент, град в северозападната част на Белгия. Със слаби познания по езика, но с много дълбоки такива (от гимназията, забележете!) по математика, геометрия, тригонометрия и переспективна геометрия, с помощта на тебешира, черната дъска, транспортира и пергела чертал и обяснявал „комси-комса“ чертежите и съответната формула. Благодарение на солидните си гимназиални знания успява да завърши първата година и през лятната ваканция се завръща в Разград.
В градското кафене посетителите закачливо подпитвали Гани Чернев за сина му. Един ден, като минавал покрай кафенето, седналите в него го поканили Борис да изпие едно „каве“ с тях. Приел поканата и им разправил как живеят хората в Белгия, прочел им вестника, разяснявайки новините, благодарил и се сбогувал. След неговото излизане, настъпило кратко мълчание, нарушено от всеобщото одобрение отправено към баща му: „Ех чорбаджи, учен син имаш“. Предполага се, че баща му е засукал мустака и покашлял задоволително. Вечерта той казал на баба Кина „кажи на нашта учена маскара да иде при шивача да му направи един френски сюртук, та да не ме срами пред хората“. Може би Борис е почувствал,че е направил пробив в манталитета на баща си, защото е използвал един от зетьовете си да ходатайства за продължението на образованието му. Ходатайството се изразявало в отпускане на средства. Чорбаджи Гани, чрез посредничеството на зет си отпуснал някаква сума, вероятно от страх да не се посрами пред съгражданите си. Питам се, кой е бил зетят. Това е един двамата, женени за дъщерите на Гани Чернев – Еленка и Ганка. Еленка била омъжена за Иван Шарков (по-късно кмет на Разград 1931-1932). Ганка се омъжила за инж. Антон Пинтиев (по-късно кмет на Разград за няколко месеца през 1923 г.). Явно посредникът – зет е бил Антон Пинтиев, който е имал инженерно образование и по-късно станал главен инженер на Разград. Борис Чернев се връща в Белгия, но избухва Първата световна войн и той се прибира в България, където служи в армията, но е пленен и изкарва в плен две години. След това отново е в Гент, за да продължи образованието си, така се дипломирал.
В Гент попаднал под социалистическо влияние на пацифистите, последователи на Жан Жорес. След окончателно си завръщане постъпва на работа като инженер в Министерство на железниците. След това работи в Дупница като ръководител на 11-та жп секция. Там претърпява катастрофа, която става причина за смъртта му 19 години по-късно. Комисия от трима колеги железничари са пътували от София за Мездра в една дрезина. Това представлява все едно автомобил на релси. На предната седалка седят пътниците а зад тях е водачът на дрезината. Наближавали са гара Бов и точно когато дрезината преминала тунела пред гарата, след който следвало завой, виждат локомотив срещу тях на неколкостотин метра. Борис Чернев от тримата пътници е седял в средата на скамейката. Той извикал „скачайте“. Този от лявата му страна отворил вратата и скочил, но другият от дясната страна не успял да отвори вратата и Чернев посегнал да помогне. В този момент става сблъсъкът между локомотива и дрезината, която изхвръкнала от линията. Колегата му от лявата страна, който успял да скочи се отървал с начупени кости, а този от дясната му страна намерили починал, докато Борис Чернев, изхвърлен лежал на банкета в безсъзнание.
В жп болницата в София където е бил закаран, е бил месец и половина в кома. След като го изписват, продължил лечението си вкъщи в Дупница. Имал е страхотни болки в сърдечната област, които постепенно отшумяват. По късно, 19 години след това, почива в Първа градска болница с диагноза сепсис. Установило се при аутопсията след смъртта, че на сърцето му има зараснал белег от срязване. Това е показно на сина му Христо Чернев и белегът много ясно си е личал. Лекарите разпитват Христо от какви заболявания е страдал баща му. Тогава той им разказва за претърпяната катастрофа, защото дотогава от нищо не е боледувал. В резултат, лекарите идват до заключение, че при удара сърцето се е спукало, кръвта се е задържала в перикардия и впоследствие, когато съсиреците са преминавали през сърдечната тъкан, обясняват болките, които Борис Чернев е имал през оздравителния период след катастрофата. След оздравяването си Борис Чернев е преместен през 1939 г. отново в София и семейството живее във фондовите жилища на жп управлението. След като бомбардировките над София зачестяват, съпругата Ветка, синът Христо и дъщерята Лили се евакуират в Тетевен, а Борис Чернев с министерството отива в Своге. Той обаче е уволнен от работа поради социалистическите си убеждения и семейството му се преевакуира в Разград.
Първи за Разград заминава сина Христо. Той организира настаняването с братовчед си в къщата на Стефан Чернев, че била с голям двор. Стефан бил обаче, меко казано, голям чешит. Хората му казвали Стефи, имал славата на известен градски пияница, рейтинга на който бил трети в списъка на прекаляващите с концентрат, окачен в кръчмите, за да не им се дава алкохол. Стефито, водел Христо със себе си, поръчвал две лимонади, едната от които била ракия.
Христо забелязал съветски мотоциклетист с трима руски войници още на 6 септември, 1944 г. Всички били с ватенки. Спрели пред ресторанта на Драгийчето, където е сега Търговският дом. Влезли и седнали на една маса. В ресторанта настъпила пълна тишина. Тази група била като авангард на идващата колона войски, които минават през Разград. Ще цитирам спомените на Христо Чернев, който заедно с баща си Борис Чернев и братовчед си Ганьо гледали от оградата движението на съветските войски, изразено в нескончаемата върволица от конски каруци и камиони: „Спомням си, че баща ми каза на бати Ганьо: „сега, Ганьо, ще видиш как ще се подобрят нещата. Какво, бе, вуйчо, не виждаш ли каква паплач е това. Откъдето са минали, са заграбили животни и каруци. Ех, това, Ганьо, е война. Покрай сухото гори и мокрото“. Големият двор на къщата на Гани Чернев приема една каруца, пълна с автомобилни гуми и няколко вързани овце към нея. Руснаците вземат един голям бакърен котел, застрелват и одират една овца и я сваряват. Обърнали се към Стефан Чернев, дали му една гума и с жестове се разбрали, че искат пиене, защото му подават и една мръсна дамаджана. Чичото на Христо – Стефи, на който руснаците викали Стьопа взел гумата и дамаджаната и отишъл при някакъв комшия. Върнал се и пиршеството започнало, тъй като и той седнал до тях. А Христо заключава, че „краставите магарета се надушват особено когато има ракия“…
Седмица след 9 септември 1944 г. Борис Чернев получава предписание да се върне в София и да заеме отново длъжността си. Всъщност Борис Чернев се брои за социалдемократ /широк социалист/. Той получава на два пъти покана от БКП да се присъедини към тях, но отказа. Впоследствие, след като БКП започва чистката на интелигентите с уволнения, изселване и пращане в лагери, Борис Чернев се пенсионира по възраст и съветвал колегата си инж. Тешев да направи същото. Той не го послушва, скалъпват му процес за саботаж и излежава 2-3 години присъда. Борис Чернев обаче се отървал.
Съпругата на Борис Чернев се е казвала Елисавета (Ветка) Христова Свещарова. Около 1900-ната тя и близките и се преселват в София и купуват място, където после построяват къща на булевард „Христо Ботев“, по това време това е било краят на София. Тя произхожда от учителско семейство, завършва география и немска филология. Свирела и на пиано, по което се захласвал живеещият срещу тях разградски ерген Борис. Пианото било купено от дядото на Ветка, за да покажат, че са част от тогавашния хайлайф, а може би и по.лесно да ѝ намерят подходящ съпруг. И така инженер Борис Чернев се запознава с Ветка Свещарова и сключват брак. Ветка никога не е работила някаква частна или държавна работа, била е отлична съпруга и домакиня.
Що се отнася до сина на Борис Чернев и внук на Гани Чернев – Христо Чернев, той също има интересна съдба. Христо се завръща от Разград в София през 1945 г. и записва да учи финанси. След като се уволнява от военна служба през 1952 година, Христо започва работа в различни предприятия. Жени се за някоя си Донка (родом от Севлиево), но живееща с родителите си в София. От брака се ражда син Борис. Христо започва работа като външно-търговски служител в Кантора за бяла техника. След това е назначен в Търговското представителство в Истанбул. По-късно е назначен за директор на Кантора за югоизточните азиатски страни. През ноември 1970 г е преназначен в Сингапур, където основната му задача е да набавя средства за покриване загубите от продажбите на българските стоки и стругове, които се продават в регион, в който пазарът е завладян от Китай. След години влиза в квотата „чакащи“ на Министерството на външната търговия и остава като такъв до назначението му за директор на Кантора „Ширпотреба“.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
Б.а. Част от данните за живота на Борис Чернев са от блога на Христо Чернев
