Ех, Разград, Разград, къде са твойте стари сгради?

Тук искам да споделя едно свое лично впечатление за останалите понастоящем стари сгради на Разград, които дават някаква визия за миналото на града, но това е крайно недостатъчно. Първо на въпроса, какво е останало. Тук ще спомена само фактите, без да обсъждам подробно кой е виновен за опосканото архитектурно минало на Разград.

Естествено е, че всичко започва с монументалната джамия „Ибрахим паша“, чието строителство започва през 1533 г. Имало е разкопки под сегашната сграда на джамията и под нея се откриват останки от по-стара джамия или обществена сграда. Не е ясно защо археолозите не оставят част на поне един от откритите стари зидове, които ще дадат някаква представа за първото по значение монументално строителство в Разград от XV в. при условие, че джамията и при тогавашните разкопки не е била действаща.

Тъй като джамията „Ибрахим паша“ се строи дълго, то всъщност най-старата и първа действаща джамия в Разград е всъщност Искендер бейовата джамия (İskander Bey Camii (Hisar Cami) – Хисар или Табахна джамиси, която се е намирала на края на следосвобожденската и сегашна улица „Св. Св. Кирил и Методий“ на мястото на градинката и бившият хотел „Абритус“, който сега е Окръжна прокуратура и Административен съд. Построена е около 1540 година, съборена е в началото на ХХ в. Споменава се за първи път малко след 1542 г. в османски регистър TD 382. Била е вакъфски имот и е имало медресе (училище). Запазено е името на един учител Хаджи Хюсеин от 1836 г.

Втората запазена сграда от XVI в. Разград е джамията „Ахмед бей паша“. Строежът е започнал 1542 г. и завършил 1544 г. За сравнение ще кажа, че първият американски град, и то застроен от испански заселници във Флорида, е от 1565 г. На джамията „Ахмед бей“ е запазен първият епиграфски паметник в Разград. Добре е, че тя е със съхранен вид и функции. Повечето стари джамии в Разград бяха съборени през 60-те години на миналия век. Сега мога да покажем вида на Бехрам бейовата джамия, която също е била много стара. За първи път е спомената през 1542 г., а след това и през 1555 г. Намираше до чешмата Ючкурналия на сегашната ул „Арда“ преди пазара.

Какво да се каже за чешмата, построена по времето на мюдериса, кадията и мюфтията Пир Мохамед ефенди от 1582 г. – „Башбунар“, с която се каптира изворът срещу автогарата в Разград. Спомената е от Евлия Челеби през 1621 г. На каменна плоча върху чешмата през 60-те години на ХХ век е намерен надпис с текст „Който строи чешма, мястото му не е ли в рая? Настоящата най-бистра вода да ви напомня за моята ръка. Съпругата на Мохамед ефенди – Бостанджи Фатма“. Ех, Пир Мохамед, ех, Фатма, няма я е чешмата Ви…

Тук само ще спомена съборената от тогавашните комунистически нефелници сграда на „Чифте баня“ от XVII век (построена през 1616 г. по Михаил Кийл) . През 70-те години на XX век, когато са били запланирани реконструкцията и модернизацията на централната част на Разград, градският съвет решава хамамът да бъде разрушен. Според този мъдър съвет, сградата е била в лошо състояние, не е изглеждала особено впечатляваща, била е занемарена и нямала богатата украса, която имали други запазени (и защитени) хамами в България. На мястото на старата баня сега има скучни магазини, долепени до Културния дом. Нямало ли е, кой да обясни на разградските първенци, че когато в Европа са се къпели на годината веднъж в дървени корита, нашата баня е била със съблекални и две отделения (мъжко и женско) и с чиста, течаща топла и студена вода. Да не говоря, че е бил унищожен и т. нар „гьобек таш“ (място за изтъркване на тялото от теляка) със следи от римска мозайка (по годишния доклад за града, публикуван в общинския седмичник в. „Разград“ от 1894 г.), което показва, че е бил взет навремето от римска баня в Абритус. Разградският хамам обаче е имал и няколко други малки камъка около големия.

Много по-рано, в края на XIX век, е съборен и „Куршумлу хан“, който е бил над джамията „Ибрахим паша“, вдясно от бившето училище „Св. Св. Кирил и Методий“, сега Художествена галерия. На негово място бяха част от постройките на старата автогара и аристократичната къща на разградския богаташ Д. Бъчваров, която изгоря по „необясним“ начин като ресторант в началото на века. Неслучайно, след 1960 г. тази къща служеше за резиденция на Т. Живков (спал е само един път там), а след това бе „Дом на българо-съветската дружба“.

Все пак, запазени са старият часовник, Момина чешма, старият Военен дом и няколко къщи от „Варуша“.

Тук искам да спомена причината за разрушаването на стария Разград и особено на неговата чаршия, както и редица стари възрожденски къщи по старата улица „Борисова“ след Момина чешма. Причината е градоустройственият план на Разград от април 1961 г. Водещият му автор арх. Л. Сиврев предлага следното. Административен център става пл. „Васил Коларов“ – градинката пред Часовниковата кула. По проекта на плана за пл. „Голямата джамия“ се предвиждало да има кино и профсъюзен дом. На третия площад – „Червения“ (сега пл. „Възраждане“) са театърът и киното. Предстои строеж на хотел и Дом на техниката. Още тогава се проявява стремежът Разград да стане град градина. Планът е осъвременен и отново приет през 1970 г. През 1974 г. отново се приема нов градоустройствен план. Правели се планове Разград да се слее с Пороище и Гецово, а с. Ушинци да стане квартал на окръжния град. В този план се е смятало, че Разград ще достигне 80 000 жители.

Разбира се, че в Разград е имало много паянтови сгради, които са били неугледни и не са били в унисон с новите времена. Можело е обаче да се запазят и вградят по подходящ начин различни малки части от тях, както се прави в европейските градове и тези съхранени части да дадат представа за тогавашния вид на града. Липсата на тази предвидливост сега ни кара да се движим между бетонни или тухлени квадрати и правоъгълници, типични за всеки социалистически град.

Проф. д.п.н Пламен РАДЕВ