„През последните няколко месеца Държавният архив в Разград представя стари и новопостъпили дарения на архивни документи с призив към всеки, който може, има стари снимки и документи, да ги предаде на съхранение“, съобщи Габриела Михайлова, главен експерт в институцията. Тя поясни, че тази инициатива по никакъв начин не означава, че държавата е абдикирала в сферата на архивното дело и служителите в архива търсят обществото да им помага. По думите ѝ тези призиви са свързани със спецификата на формирането на националния архивен фонд от две основни групи документи – на държавните и общинските институции, които задължително постъпват в архива, и документите на физическите и юридически лица, които постъпват като дарение от собствениците.
„Изграждането на националния архивен фонд по закон е публично-частно партньорство и това партньорство е много важно за нас“, посочи Михайлова. Тя разказа, че с документите от личен произход се разширява изворовата база за историческата наука. Те се различават от официалните не само по произход, но и по предназначение, видове, специфика на ретроспективната информация, която носят.
С документите на физическите лица националният архивен фонд се попълва с интересни материали, някои от които дори издавани от държавните институции и обществените организации, но неподлежащи на предаване в архива. Сред тях са актове за раждане, свидетелства за завършен клас, майсторски свидетелства, банкноти, застрахователни полици, сертификати, различни видове дипломи, дипломни работи, грамоти, поздравителни адреси, авторски свидетелства. Благодарение на дарителството, в архива има колекция от сватбени снимки, снимки на участници във войните, интерес представляват също колекции от пощенски картички, плакати, афиши.
Даряването на документи има своята специфика и като всяко едно дарителство, то е въпрос на гражданска позиция. Но не е само това, трябва да дадеш нещо свое на обществото, да откъснеш от себе си в полза на другите. Още по-трудно е, ако трябва да се лишиш от нещо, оставено ти от скъп човек. „Ние знаем, че документите, особено снимките, имат сантиментална стойност за хората, но по този начин човек оставя следа след себе си“, сподели Михайлова. Тя подчерта, че дарените в архива документи не само ще бъдат съхранени за бъдещите поколения, но ще станат част от дигиталния архив на Държавна агенция „Архиви“ и ще достигнат до огромна аудитория.
Самите дарители ползват безплатно дарените от тях документи и им се издава безплатна читателска карта. Като пример за това колко е голямо значението на дарителството Михайлова посочи последния постъпил фонд от личен произход. То е на Тодор Златев Митев (1943-2018), журналист в редакцията на в. „Ново Лудогорие“. Той завършва курсове по журналистика в Софийския университет през 1978-1979 година. От 1982 година е назначен за кореспондент на Българската телевизия в Разград. По-късно работи за в. „Гледища“. Документите му постъпват в разградския архив през май 2017 година като дарение от него. Фондът включва 22 архивни елемента – автобиография, стихотворения, статии, спомени, сценарии за предавания, афиши и снимки. С предадени от него документи институцията в Разград участва в дигиталната колекция „Промяната“ в рубриката на Държавни архиви „Архивите говорят“ – събитията от 1989-1990 год.
Михайлова разказа, че едни от най-ценните документи в Държавния архив в Разград са постъпили чрез дарения, а като най-интересни за читателите и най-полезни в работата на служителите в архива определя фондове на краеведите. Те са като българските възрожденци – отдали се на една кауза, упорито са събирали парченца от миналото на родния си край и са предоставили безвъзмездно резултатите от собствения си труд на обществото, казва експертът.
По думите ѝ, сред най-значимите фондове, съхранявани в архива е този на Крум Денев (1888-1969). След пенсионирането си той събира биографични данни и снимки за видни жители на Разград. Най-ценна е неговата неиздадена „История на Разград и неговото музикално минало за периода 1844-1963 г.“. Документите във фонда са за периода 1866-1965 г. и са дарени от Крум Денев през 1968 година.
Богат и изчерпателен архивен материал е предоставил и Иван Ганев Заптиев (1899-1972). Във фонда му се съхраняват записки с народни обичаи и вярвания, народни песни, цветни рисунки на шевици от Разградско. Особено ценни са материалите за историята на селищата и топонимията в района. Документите са дарени от Заптиев в периода 1968-1972 год. Първоначално са регистрирани като частични постъпления, но по-късно са обединени в архивен фонд.
Сред големите дарители на архива е също Кръстьо Иванов Коджахристов (1900-1988). Особено ценни за краеведческите изследвания са трудовете му за кооперативното движение в Разградско, за родното му село Каменово, родови проучвания, грамоти и поздравителни адреси. Във фонда му се съдържа богат снимков материал – фамилни снимки на Коджахристовия род и портрети на Коджахристов (1915-1967), снимки на близки и познати (1932-1933), групови снимки от конгреси и конференции (1934-1944), на Анание Явашов в младежка възраст. Документите са дарени от Кръстьо Иванов през 1966 година.
Ценно за историята на града и региона е и постъпилото за съхранение в архива дарение, съдържащо документи на Ангел Григоров Попов (1912-1986) – внук на видните възрожденци Станка Николица Спасо-Еленина и Никола Икономов. До края на живота си той води кореспонденция с останалите живи потомци на личности, свързани с Разград. Събира и съхранява документи, спомени, снимки за значими за града и видни негови съграждани. През 2007 година документите са дарени на Държавен архив – Разград от децата му Теменуга Иванова и Красимир Попов.
Друга интересна личност, дарител на архива, е Емил Стоянов Бобчев (1928-2011). Той е потомък на Христофор Петров Чалгаджиев, който според някои изследователи е родоначалник на музикалното дело в Разград. Архивният му фонд съдържа семейни снимки на художника Драган Данаилов, писателя Христо Миндов и богат снимков материал от служебната дейност на Бобчев. Във фонда са събрани биографични проучвания, очерци и статии за Христофор Петров Чалгаджиев.
Благодарение пък на изследователската дейност на икономиста Димитър Христов Димитров в архива са попаднали фондовете на търговски дружества до 1944 година. Във фонда му се съдържат оригиналите и бележките на неговите книги за икономиката на Разград от Възраждането до наши дни, както и оригинални материали, които е използвал за написването им.
В архива са постъпили и документи на Христо Стойков Христов (1924-1986), учител по история, автор на монографии за историята на просветното дело в Разград през Възраждането.
Друг краевед учител, който се е посветил на събирателска и изследователка дейност за образованието в Разград, е Борис Иванов Денев (1900-1985). Архивният му фонд постъпва като дарение – завещание през 1986 година. Най-голям интерес представляват неговите записки за учебното дело в Разград за периода 1816-1945 година.
Михайлова подчерта, че изброените личности, краеведи и дарители, като народните будители, са образец на себеотдаване и любов към родния край. „Техният безвъзмезден труд е доказателство, че ако искаме да допринесем с нещо за доброто на нашата общност, няма значение в коя епоха живеем, можем да го направим тук и сега“, обобщи експертът и отново призова хората, ако имат снимки и документални материали за миналото на региона или на личности, родени или живели тук, да ги дарят на Държавен архив – Разград, за да бъдат съхранени за бъдещите поколения.
Садет КЪРОВА
