На пръв поглед в заглавието на материала има привидно несъчетаеми, противоположни понятия, но те са създават от контрастната изразителност в живота на един разградчанин, оставил своите спомени в книгата „За миналото преди и след Втората световна война, за да се действа днес, тук и навсякъде“. Книгата е подготвена от дъщеря му Мария Колева /р. 1940/, която понастоящем живее във Франция и се представя за независим кинорежисьор и писател. Изданието на френски език на посочената книга e от 2013 г. /„Dire le passé, avant et après la Seconde guerre mondiale, pour apprendre à agir aujourd’hui, ici et ailleurs“./ По-надолу ще преразкажа накратко събитията в житейския път на Миладин Колев, участник в социалистическото и комунистическото движение преди 1944 г., комунистически деец от старата гвардия, заемал редица отговорни постове в държавата.
Миладин Колев чете всичко, което може да събуди тогавашния интерес на един подрастващ. За това му помага библиотеката в читалище „Развитие“. Ето какво пише по този повод: „Имахме читалище „Развитие“. Малко, схлупено, зад миниатюрното „мавзолейче“ в чест на освобождението на Разград от робството. Не знам дали сега стоят, бедните, но тогава ние, учениците, ги виждахме огромни; не се лъжехме – не заради големината им, а за очарованието, което излъчваха като постоянно напомняне за своя безсмъртен и величав за всички времена смисъл – „свобода /или смърт юнашка/ и просвета“. И в библиотеката на това читалище какви ли хубави книги нямаше!“…
Миладин Колев е роден на 20 август 1915 г. в Разград. Умира в София на 31 януари 1989 г. Учил е в детската градина, участвал в Детската музикална китка, в четата на дружество „Юнак“, в ученическия Червен кръст. От прогимназията продължава до тогавашния VII клас /сега XI клас/ в Разградската гимназия, завършил във Врачанската гимназия. Будно момче, живеещо с родителите си във Вароша. Майка му Цанка Иванова Пенева – Кожухарова и баба му Бойка Христова са родени в Разград. Техните родители са преселени от Елена. Баща на майка му е преселенец от Габрово. Майка му е завършила Старозагорската девическа гимназия и е била за известно време учителка в Разград. Баща му Димитър Колев Секулички е роден в Кюстендил през 1884 г. Жени се за майка му Цанка през 1912 г.
Току-що навършил 15 години, Миладин Колев попада под влиянието на социалистическите идеи. Чете множество брошури, вестника на Социалистическия младежки съюз и др. литература. На ученическа почивка във Вършец през 1930 г. се запознава със Здравко Митовски, по-късно адвокат, политик, министър два мандата в правителството на Георги Димитров. Митовски въвежда Миладин в комунистическата идеология, насърчава го да започне организационна работа. В Разградската гимназия се сприятелява с Евгени Чобанов /син на Неделчо Чобанов/, Божидар Чолаков /син на ветеринарния лекар на града/, Младен Панов /син на д-р Георги Панов/ и др. Организират социалистически кръжок, в който членуват Росен Петров, Пенчо Петров /брат на Росен Петров/, Станислава Ключарова, Младен Малчев /по-късно адвокат, женен за Ана Белобрадова, сестра на Коста Белобрадов и баща на Маргарит Малчев/, Веселин Малчев, ученици от селата, Никола Гостилничаров /по-късно полковник, преподавател във Военната академия/ , Младен Генчев, Газеров, Русчуклиев, Васил Иванов /Торчоолу/, Ст. Данчев, Димитър Петров, Стоян Христов, Евгений Христов, Веселин Петров Тодоров, брат му Димитър Тодоров и др. Членовете на кръжока носят значки с три стрели. Тези три стрели означават борбата на работническото социалистическо движение срещу фашизма, капитализма и реакционерите. Носели ги на реверите, за което учениците легионери /с водачи учениците Пантелей и Александър Ганчеви/ и членове на т. нар. Ленински кръжок ги нападат, за да премахната символите. Започват боеве, в които кръжокът, от средата на 1932 година, става главният обект на нападки. През октомври 1933 г. младите гимназиални разградски социалисти били атакувани в парка от ученици легионери. Миладин Колев бил нападнат с железен прът и за да се защити, извадил железен бокс, с който ударил един от нападателите и му пукнал носа. Следват заплахи за изключване на участниците, но междувременно стават още няколко боя, при което легионерите са били здраво бити /по мнението на Миладин Колев/, въпреки че те предизвиквали боевете. Социалистите /марксисти/ и маркс-ленинистите /другият кръжок/ се организирали в групи за самозащита и където /в парка или на „стъргалото“ – място за разходка на младежите от главната до Панчоолу моста/ да са били нападани, групите от всички страни се струпвали и изненадвали побойниците. Така желанието на сопаджиите за по-нататъшни побоища бързо се изпарило.
Факсимиле от награждаването на Миладин Колев:
Другарю Колев,
Драго ми е да Ви поздравя най-сърдечно по случай награждаването Ви с орден „Георги Димитров“ и във връзка с Вашата 70-годишнина. Най-високият български орден, с който сте награден, е заслужено признание за Вас – активния младежки деятел, комуниста, влял силите на своята младост в борбата против фашизма и капитализма и дал достоен принос за изграждането на новия социалистически строй в скъпата ни татковина – Народна република България. Желая Ви здраве, щастие и успехи. Честито!
3 септември 1985 г
Така или иначе, Миладин Колев е изключен и отива да завърши средното образование във Враца. След това е приет да учи химия в Софийския университет. В София живее заедно с бъдещия лекар Младен Панов /по-късно баща на един от изпълнителите на секстета „Абритус“ – Георги Панов/. Като студент става секретар на Студентско социалистическо дружество „Жан Жорес“ в продължение на 3 години. Тогава се среща с известните комунистически функционери Георги Чанков и Титко Черноколев. През март 1940 година Миладин Колев става асистент по органична химия във Физико-математическия факултет на Софийския университет. Там среща Асен Дацев /по-късно академик/. По време на асистентството се среща с други изтъкнати комунисти: Йорданка Чанкова /по баща Николова/, Лиляна Димитрова, Недялка Каралиева /съпруга на Миладин Колев от 1939 г./, Искра Панова и пр.
Миладин Колев напуска Университета и през 1943 г. отива на работа в Министерството на търговията, занаятите и промишлеността. Като негов помощник в неофициалната му работата в Централния комитет на Младежкия Отечествен фронт е изпратен Петър Вутов. Миладин Колев не крие насмешката си и неодобрението към този повече приличащ на бакалин несретник, който обаче след 1944 г. се издига здраво в йерархията на БКП.
От 1960 до края на 1961 г. Миладин Колев е първото търговско аташе на България в САЩ. Само за 6 месеца усвоява необходимия минимум по английски език. За нас не е маловажен фактът, че този представител е родом от Разград. Предисторията е следната. По време на процеса срещу Трайчо Костов американският пратеник Доналд Рийд Хийт е споменаван често като контакт на Костов, като прокуратурата обвинява Костов, че се е срещал с него в края на 1947 година. Хийт и Държавният департамент отхвърлят тези твърдения, определяйки ги като „явно и доказуемо неверни“. Въпреки това на 19 януари 1950 година българското правителство обявява Хийт за „персона нон грата“, а служители на американското представителство са арестувани за разследване за шпионаж. В отговор на 22 февруари САЩ скъсват дипломатически отношения с България. Ден по-късно Хийт и още четирийсет и трима служещи в Американската легация се качват на Ориент експрес и заминават за Турция. Българското правителство квалифицира скъсването на отношенията като нов етап от „борбата на американските империалисти срещу мирния демократичен фронт“. Оттам нататък посолството на Полша във Вашингтон отговаря за българските интереси в САЩ, а посолството на Швейцария в София защитава американските интереси в България. През 1959 г. дипломатическите отношения между двете страни са възстановени и те откриват дипломатически представителства в съответните столици. Първи дипломатически представител на България в САЩ е д-р Петър Вутов. През септември 1960 г., по инициатива на Никита Хрушчов Живков заминава заедно с няколко други източноевропейски ръководители за САЩ, за да участва в работата на годишната сесия на Общото събрание на ООН и пребивава там близо месец. Посещава заводи за обработка на храни, както и град Атлантик, където е впечатлен от огромните хотели. Споменава пред репортери, че в България обмислят построяването на един-два хотела на 8-10 етажа на брега на Черно море, подобни на видените в САЩ.
Вследствие на интригите на Петър Вутов, извикали Миладин Колев на доклад и го отзовали, защото имало информация, че щял да избяга със семейството си в САЩ. Все пак, изпращат го във „Фармахим“ като първи зам.генерален директор, а след това в Министерство на външната търговия като заместник-министър. Изпратен е в командировка в ГДР по металургичните заводи, след което става зам. генерален директор на Кремиковския комбинат. Последно е на работа като зам.-министър на химията и металургията. Пенсионира се през 1976 година. Награден е с орден „Георги Димитров“ по случай 70-годишнината му /1985 г./.
Вследствие на своя идеализъм и неочакваните обрати в историята на България, Миладин Колев умира през 1989 г. от емоционален сърдечен удар като вижда картата на българските концлагери с черепите, която сменя изначалната му концепция за комунизма.
Проф. д.п.н. Пламен РАДЕВ
