Много градове в България „пъчат мускули“ и „мерят… сили“ в надпреварата си за „първопроходници“ в различни области от социо-културното и историческото ни минало. В това отношение и Разград има с какво да се похвали – макар и да не е в най-първите редици, нашите съграждани могат да се гордеят съвсем основателно с факта, че една от първите жени – кметове в България е Маринка Ангелова Терзиева /след Мара Атанасова на Ямбол/. Маринка Ангелова всъщност и до днес си остава единствената жена, която е била начело на Разградска община. Добре щеше да е партиите поне да бяха опитали да кандидатират някоя дама за кмет на общината през последните десетилетия, но това не се случи, тъй че мъжката хегемония в управлението на Разград продължава вече половин век след Ангерова.
Тя управлява Разград два мандата – от 1962 до 1969 г. През нейното кметуване градът се разширява значително и старите „разнебитени“ квартали придобиват цивилизован облик. През тези години Разград става зелената столица на Лудогорието в буквалния смисъл на думата. Тогава се застроява и модернизира основно главната улица /бул. Ленин, днес „България“/. Построени са и повечето жилищни сгради в останалата централната градска част, които дори и днес придават на Разград съвременен европейски облик. Основно се благоустрояват и канализират крайните квартали без изключение. Изцяло се обновява и районът около „Южен булевард“. Девизът на Маринка Ангелова е: „Разград – истинска градина – с чисти и озеленени улици и квартали!“. Затова и градските фолклористи създават поговорката: „Град градинка – с кмет Маринка!“.
На разградската градоначалничка още тогава ѝ е било ясно, че „асфалтът не се яде“, но въпреки това започва основното проектиране и асфалтиране на нови пътища до почти всички основни селища в общината. И днес старите разградчани си спомнят за нея: „Тя беше пример за добросъвестност и нравственост, за осъзнато човешко поведение. Не изживя безцелно времето си, като отдаде всичките си сили за благото на хората, на добротата и на красотата. Характерно за управлението ѝ бе изпипването на всеки един детайл… Това за което се захващаше го довеждаше докрай“…
Стоян СТОЯНОВ
Боян ДРАГАНОВ
