В първия ден от настоящия месец отбелязахме Деня на народните будители. В следващите редове обаче няма да прочетете всеизвестните факти и вече превърналите се в изхабени от използване стереотипни фрази за националния празник. А ще обърнем поглед към настоящето. Към същото това съвремие, в което броят на получените лайкове във фейсбук е много по-важен за повечето тийнейджъри, отколкото високите оценки в бележника. Формулата „който се учи, той ще сполучи“ вече не е гарант за успешна реализация за сметка на наложилото се „казино поведение“, по-известно като търкане на лотарийни билетчета с горещата надежда точно ти да си следващият мултимилионер. В същото това настояще обаче пламъкът на познанието продължава да гори, поддържан от съвременните будители. И ако Паисий Хилендарски се е борил със слова срещу чуждопоклонничеството, днешните просветни дейци трябва да победят всеобщите инертност и апатия.
Предизвикателството да заеме преподавателското място зад учителската катедра преди пет години приема и Таня Николаева. За младия педагог, противно на „черната“ статистика относно липсата на млади кадри в сферата на образованието, обучението на деца е сбъдната мечта. И ако това звучи като клише, то начинът, по който искрят очите на жената, когато говори за учениците си, е повече от показателно за отдадеността й на призванието. Как и кога се е появила категоричността й, че ще работи като преподавател – не помни. Но винаги е знаела, че един ден това ще се случи. „Баба ми е детска учителка, но нямам никаква идея как се е зародило това. Просто си знаех, че някога ще изкарам английска филология.“, обяснява Таня. След като завършва ОУ „Ив. С. Тургенев“, съществуващото тогава основно училище в Гецово и Езиковата гимназия в Разград с английски и немски език, се насочва към сферата на туризма. Това е и единствената специалност, с която кандидатства в Икономическия университет във Варна. След това записва и корпоративни финанси като магистратура. „Много исках да работя с хора и да си използвам езика. Варна също ми беше мечтана дестинация“, сподели първоначалните си планове Таня. В продължение на шест години работи като администратор в хотел в Златни пясъци. Минава под венчилото, създава семейство и след 10-годишен престой в крайморския град, взима решението да се върне обратно в родния Разград. „Реших да си слея майчинствата с второто дете, но през цялото време си знаех, че искам да се върна пак към Варна.“, сподели тогавашните си намерения жената. Следващата работа, която намира, обаче не й е на сърце. Тя признава, че животът във Варна без деца е чудесен, но в рамките на близо 10-те месеца, в които дъщерите й ходят на детска градина там, разбира, че ежедневието вече се е усложнило. „От гледна точка на забързаното ежедневие, трафика, липсата на достатъчно детски площадки, мръсотия…“, изброява минусите на живота в големия град. За това кратко време семейството няма нито един уикенд, прекаран във Варна, защото винаги пътуват към вкъщи. Връщайки се в Разград за постоянно, житейският й път я отвежда до вратите на същата тази гимназия, която е напуснала като абитуриентка преди 12 години. За да сложи през 2019г. началото на шестата учебна година в Профилирана гимназия с преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ вече като учител. А нужните познания натрупва по време на втората си магистратура по английска филология – лингвистика и превод в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. „Искала съм и съм знаела, че ще го направя. Просто си мислех, че ще стане на по-късен етап, след като са ми поотраснали децата“, подчерта Таня своята категоричност да стане учител. Друга нейна мечта е била да запише курс за маникюрист, породена от желанието й да практикува изобразителното изкуство върху ноктите на жените. „Имах две опции.“, посочва преподавателката своята тогавашна дилема. Благодарение на учителката по английски език в гимназията Даниела Обрешкова, която й дава необходимия подтик, Таня се насочва към образователната сфера. Тя веднага влиза в класната стая по заместване в часовете на осмокласниците по свободноизбираемия поток. „Това ми беше бойното кръщение.“, с усмивка си спомня първия път, в който прекрачва училищния праг вече „от другата страна на барикадата“, както самоопределя прехода си от училищния чин към учителската катедра 35-годишната преподавателка. Работата несъмнено й харесва, но няма как да премине без трудни моменти, най-вече свързани с новото статукво. „Защото учениците от моето време бяха различни от тези сега“, подчерта Таня. Несходството в поколенията обяснява така: „Преди бяхме по-мотивирани и по-дисциплинирани.“ Според наблюденията й, днешните възпитаници трудно намират границата между учител и ученик, а държанието им е по-свободно. „Времената се менят, не може да искаме учениците сега да са учениците от едно време“, отбеляза класният ръководител на 9 „в“ клас. Това важи с пълна сила особено когато се намесят дигиталните технологии. Таня поддържа непрекъсната връзка с възпитаниците си в интернет. По нейни наблюдения повечето деца сега не работят с речници и не знаят как да употребяват дори и тези онлайн. За да улеснят процеса, й пишат директно на нея, за да я питат за значението на думите. Във виртуалното пространство се обменя информация за домашни работи, отсъствия. Звънне ли обаче училищният звънец, телефоните се оставят настрана. „Аз събирам телефони, откакто съм в училището“, уточнява Таня. Мобилните технологии в действителност могат да бъдат полезни за научаването на езика чрез гледане на филми без субтитри, слушане на музика, но Таня защитава тезата, че „в много случаи могат да бъдат и бич, защото това много ги разконцентрира“.
По-малката възрастова граница между нея и гимназистите отчита като предимство, което се проявява в общуването между тях. „Държат ме млада и ме зареждат.“, отбелязва жената. Самата Таня не поддържа абсолютно строго делови отношения, но не прекрачва тънката граница, след която уважението се изгубва. С ентусиазъм споделя, че за първа година ще преподава на деветокласници, като досега е влизала в часовете главно на най-малките гимназисти в осми клас. Освен задължителната подготовка, води и факултативната – едновремешния СИП, и школа за подготовка за олимпиади. Като преподавател в Езиковата гимназия досега е била ментор на американката Клеър Ръсел, която през 2017 идва в училището по линия на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“. През настоящата учебна година пък помага при адаптирането на преподавателката по китайски Доу Сухуй. Любопитно обаче е, че работи съвместно с учители, които са преподавали на самата нея. „Много беше странно отначало, но винаги е било приятно“, отчете Таня. Тя все още се обръща към колегите си официално, а не на малки имена, характерно за учениците. Не съжалява за своя избор и разкрива: „Чувствам се изключително добре, много ми е спокойно.“ Въпреки че се самоопределя като максималист, перфекционист и педант в живота, в класната стая се съобразява с децата и категорично заявява, че не е кариерист и свръхамбициозна. Най-важният урок, който иска да предаде на своите възпитаници, далеч не е свързан с английската граматика. „Искам да станат добри хора – да са толерантни, да се разбират, да си прощават, да са отговорни“, подчертава тя. Заради това не се съобразява само с разпределението на учебния материал, който трябва да покрие, а се води по децата. „Не обичам да се подиграват един на друг – кой какво не могъл да произнесе, какво объркал…“, разяснява Таня. А самата тя продължава да бъде ученик. „Аз се уча да съм учител всеки ден.“, коментира тя. Този процес обаче няма финална точка.
Нямаше как да не засегнем и темата за липсата на желание у младите да станат учители. Сред факторите, които определят просветителската дейност според Таня, е, че „учителската работа е инвестиция на време и труд, и не са малко.“ Това обаче няма да я откаже да се занимава с мечтаната професия. Децата са най-големият й мотиватор да продължава напред. Най-трудният урок, който научава за себе си, откакто е в гимназията, е да се справя дори и когато не вижда достатъчно сили в себе си. „Не съм се оставяла да си помисля за отказване никога.“, допълва Таня. А за да избяга от ежедневния стрес и натоварване, обува цвичките и се потапя в ритмите на българския фолклор. „В другия живот ще съм танцьорка, обещавам“, с усмивка се зарича Таня. Любовта към танците може би наследява от дядо си и леля си, които са били танцьори. Въпреки че като ученичка няма голяма възможност да посещава кръжоци, като студентка се включва в читалищна група във Варна. Откакто се връща в Разград е част от танцов клуб „Абритус“, в който се включва директно в групата за напреднали. „Отиваш за един час там и забравяш всичко, само играеш“, обяснява Таня заряда, който й носят народните танци. Тя съобщи, че на втори декември в Разград ще се състои първият им самостоятелен концерт. А Таня ще продължава да образова децата в лудогорския град и да се изявява по сцените на фолклорни фестивали. Защото „повече ми харесва тук!“, отсече разградчанката.
Десислава СТЕФАНОВА
