Бунтът на разбойниците в Разград през 1759-1760 година

За началото на упадъка на Османската империя различните изследователи сочат няколко знаменателни исторически събития. Едно от тях е бунтът на разбойниците в Разградско от 1759-1760 година. Пръв за него у нас споменава акад. Янание Явашов през 1930 г.: „Най голямо нещастие и най-голямо премеждие, ако има някога да е прекарал Разград, то е било през 1759 год., когато градът бил грозно разрушен и разградската рая е била зверски нападната, убивана и безчестена от въоръжена мюсюлманска тълпа, съставена от жители на селото Юнюз-Абдал – Делиорманска нахия. Те не само са убивали и убивали мирните граждани, а грабили жени и моми, изнасилвали ги и ги продавали по пазарищата като добитък. Нищо не е останало от тях непокътнато и неразрушено, нищо, което да не е било от тях осквернено…“.

Явашов обръща огромно внимание на „тая разбойническа постъпка“, както самия той оприличава бунта и говори, че събитията в Делиормана възмутили „даже и султан Мустафа III, който издал специален ферман, адресиран до „видинския комендант Кюпрюлю заде Ахмед паша, до валията на областта на Ози везирина Кетхуда Мехмед паша и до всички съдебни и граждански власти на казите, що лежат в Никополския санджак и в подножието на Стара планина: Айтос, Сливен, Карнобат, Ямбол, Варна, Мангалия, Кара су, Хърсово, Браила и Мачин“. Ферманът е достатъчно красноречив, описателен и съдържателен, затова не го преразказваме а го представяме на читателите на „Екип 7” в автентичния му вид. На тях оставаме до отсъдят – как се е справяла официалната власт с „тая разбойническа постъпка“…

„От съдържанието на този мой украсен с височайшите ми царски знаци императорски акт, който ще ви пристигне там, вие ще узнаете обстоятелството, че голяма мюсюлманска въоръжена тълпа, съставена от жителите на с. Юнуз абдал [Йонково], Делиорманска нахия, Разградска каза, Никополски санджак, била нападнала гр. Хезарград [Разград], като ограбила всичкия имот на населението там, особено на бедната рая. Казаната тълпа е посегнала на честта, имота и живота на населението, което кански е пропищяло от нея. Особено са се отличили лицата: Кара Мемиш, брат му Кьор Сюлейман, разградчанинът Кел Мехмедоглу Осман и техните другари и съмишленици. За да се освободи бедната рая и населението в Разград, което било зверски нападнато, убивано, ограбвано и обезчестявано от насилията на тая разбойническа шайка, а особено от мерзките подвизи на поменатите разбойници, и за да се тури край на подобни вилнения и злосторства в Разград и в Разградската каза, по-преди бях ви издал по тая грозна афера височайша царска заповед, с която предписах на тебе, велики ми везире, щото ти, преди да влезеш и освободиш града Разград, да вземеш строги мерки спрямо въстаналите разбойници, да изловиш главатарите на тоя разбойнически бунт, да ги накажеш публично със смърт, а някои със заточение до живот в крепостите на Енос и Тулча. При това ти се заповядваше, щото ти заедно с помощниците, които ще вземеш със себе си: турнаджи Осман и оджак башчауши Есеид Ахмед, да поставиш разбунтувалия се Делиорман под особен закон и правилник, да разпръснеш и разгониш непокорните глави, да образуваш специални шериатски съдилища, които да съдят и осъждат заловените бунтовници и разбойници. Ти ще трябва да изпълниш чрез администрацията смъртните присъди върху всички ония, които заслужават подобни наказания. А разгонените и забягналите по други страни бунтовници не ще допуснеш по никакъв начин да се повърнат по домовете си, по селата на Разградската каза и в самия гр. Разград. В случай, че подобни немирни елементи би се появили повторно там, ти ще си длъжен безмилостно да ги заловиш и накажеш. Освен туй, занапред делиорманското население, както и жителите, що живеят в казите Шумен, Ески Джумая, Осман пазар и в нахиите Пири паша, Абдулселям и Кесарово – ще ги подложите под изключително положение; ще вземете от това население реална гаранция, взаимни поръчителства, гарантиращи мирното живеене по домовете, покорност към държавата и престола и обезпечение имота и живота на мирната бедна рая. А колкото се отнася до жителите от селата на Разградската каза, те всички ще се подведат под реална гаранция, имуществено поръчителство, надлежно издадено във вид на съдебно решение (илям) от местните съдебни власти, с което [поръчителство] ще гарантират за безопасността на раята. Всички старейшини и избраници на селата ще гарантират както лично за селяните, що живеят в нахийските села на Разградската каза, така и за селяните от околните села. По тоя начин старейшините стават един за друг взаимообразно гаранти за своите селяни, за мирното и законното им живеене. Те са длъжни да приемат напълно условията на новия закон и правилник, под режима на който делиорманското население и жителите на гореобозначените кази се поставят за отговорни. А жителите, които живеят в самия Разград, не само се задължават да приемат новите условия и постановления на новия закон, подробно приложени и протоколирани в съдебните регистри, но ще бъдат длъжни още публично, пред пълния състав на разградския шериатски съд да изповядат, че те приемат наредбите и институтите на новия закон; че отговарят с главите си и за най-малкото нарушение на мира, тишината и безопасността на раята, и че се съгласяват да се издаде за това надлежния съдебно-шериатски хюджет.

Според постановленията на тоя нов закон и с общото съдействие на всички разградски съдебно-административни власти и на всички махленски имами, агалари, старейшини и честни граждани, които гарантират един за друг и отговарят за мира, тишината и безопасността на страната, те всички се задължават да не допускат занапред да се вършат насилия, нападения върху честта и имота, грабежи, пиянства и други зверски безчинства върху мирната рая. А долуозначените бунтовници-размирници, гдето и да се намерят и заловят, да се предадат веднага на властта за надлежно наказание. Въпросните хайдути злосторници са следните: жителите от махалата Ибрахим паша-Кел Мехмедоглу Осман, еничарин от 55-а дружина, Кара Мемиш, Шабан одабашията, Топал Хасан и брат му Кара Мехмед; от махалата Касъм паша – Абазоглу, Витрели Мустафа; от махалата Искендер бег — Билялоглу Мустафа от 66-а дружина на хаските еничари, Абдул Рахман, Бешеоглу Ахмед от 66-а дружина на хаските еничари, Алчакоглу Мустафа от 66-а дружина на хаските еничари; от махалата Нукиеддин ага – Кючюк Хасан Кел Мехмедоглу от 55-а дружина, Мехмед от Айтос, софтата Ибиш, Хариф Хамза и Пашали Мустафа; от махалата Бехрам бей-Хаджи Абдул, Рахманоглу Хасан от 55-дружина, Гьонулоглу, Хюсеин Алемдар, Тюфекчи заде Али, Чолак Авуз и брат му Мехмед, Ерин Хасаноглу Мехмед, Чанак Юсуф и брат му Кара Ахмед, Ходжаоглу Мехмед, Хаджи Сюлейманоглу Ахмед, дюлгер Иссаоглу Салих, Чакръкчиоглу Ибрахим, Екмекчи Кади Хюсеин, Овали Мехмед, Телял Муса, Небимоглу Ибиш, Ескиджиоглу Ахмед; от Джелеби Мустафа махала – Илирденоглу, Исмаилоглу Хюсеин, бербер елхадж Мехмедоглу Али, Илирденоглу Сагър Осман, Чолак Салих Алемдар; от махалата Елхадж Мухаред — Халил, служител при алайбея, Чолак цигановия син Абдулах от 65-а дружина, Арабаджиоглу, Мемишоглу, Хасан от 66-а еничарска дружина, Тюфекчи Хюсеин; от махалата Ахмед бей — Курназ Мустафа от 56-а дружина, Сари Мустафа, Халил Осман, Кара Махмедоглу Ислям, Чил Хасан, Турк Ахмед, бейалайли Челебиоглу Хюсеин, Соколаноглу Вели, Дели Юмер от 55-а дружина, Топалоглу Ахмед, бербер Ебу Бекир, Емир Махмудоглу Мустафа, Бешик Мустафа, Шак Али; от с. Калайджи [Радинград] – Осман Бешоглу, Кьор Юмер, Сари Хасан, Чер Халакър и чирак Ибрахим – всичко 56 души разбойници и бунтовници, главорези по пътищата, други пък убийци и разбойници, които подпомагат първите и извършват обири, грабежи и пиянство. Жителите мюсюлмани от града Разград, частно за себе си и като пълномощници, представители на жителите мюсюлмани, що живеят по селата и нахиите на Хезарградската каза, заявиха официално пред публичната местна власт, че те по никакъв начин не могат да станат поръчители и да гарантират честността, покорността и доброто поведение на всички горепоменати хайдути и бунтовници, както и за техните грабителства и плячкосване на чужди имоти. Тези мръсни разбойници не стигаше, дето убиваха мирната рая, грабеха и обираха нейните имоти, грабеха жени и деца, но още си позволяваха, против предписанията на свещения шериат, да нападат на честта на жените рая, да изнасилват, а освен това си позволяваха да продават по пазарищата като добитък жените, момите и децата на раята, и то с цел да вземат от тяхната стойност един вид харач, за буйство и беззаконие. С една реч, тези разбойници са нанесли такива огромни загуби на бедното мирно население, щото не е останало от тях непокътнато и неразрушено нищо свято и недосегаемо. Всичко било разрушено под огън и меч; всичко било ограбвано и плячкосвано от зверските действия на тази безжалостна и дива сган.

По повод на това дръзко и зверско нападение върху мирното население на гр. Разград и на селата на Разградската каза, извършено от буйната и разбунтувала се тълпа, сбирщина от делиорманското турско население и предводителствана от горепоменатите разбойници, понеже за главатарите и за техните преки съучастници по това насилие не се намира нито едно лице, което да гарантира за в бъдеще тяхната покорност и мирно живеене, а напротив, от покорната жалба, изпратена до височайшия ми царски диван, подписана колективно от всичките градски и казалийски имами, агалари, улеми, хатиби, молли и въобще от всички честни и благонадеждни мюсюлмани начело със съдията на Разгрдската каза мевлякадия Исмаил заде Мустафа ефенди, както и от вашата молба се вижда, че всички искат и се молят да издам височайша царска заповед за строго наказание, то затова заповядвам, щото избягалите главни бунтовници и ятаци, имената на които се посочиха по-горе, дето и да се намерят, да се преследват и строго да се съдят и осъждат според надлежните шериатски закони на най-тежкото наказание – смърт. За тая цел благоволих да издам височайшата си царска заповед, адресирана до гореобозначените ми велики везири, паши и пр. С тая си заповед повелявам на всички съдебно-административни власти в казите, що лежат в Никополския санджак и под полите на Стара планина: Айтос, Сливен, Карнобат, Ямбол, Варна, Мангалия, Кара су, Хърсово, Браила, Тулча и Мачин, щото те са длъжни под страх на тежка отговорност да се стараят да покровителстват и защитават раята – население, що живее по селата и градовете на технита кази; да не допускат да се вършат насилия над честта на жените, да се ограбва и убива мирната рая от бунтовниците зулумкяри [насилници]. А обозначените поименно разбойници и техните преки съучастници, дето и да се намират, да се улавят, арестуват и в най-късо време да претърпят заслуженото си наказание. По тоя начин да се постигне пълно омиротворение в страната; да може всеки един – бил той рая или не, да заживее мирно, честно и безопасно в империята ми. Внимавайте и старайте се, щото от гореказаните бунтовници нито един да не се изплъзне от вашите ръце; нека се затрие тая бунтовническа шайка. Действайте според както по-горе ви се предписва с тая ми височайша царска заповед. За тая цел нарочно издадох и ви проводих за сведение и изпълнение настоящия си височайши царски ферман, който ще има силата на закон.

Моята височайша царска воля е, щото поменатият нов закон да се утвърди и узакони добре; да се накажат строго избягалите въстаници разбойници; да има пълно спокойствие, тишина и благоденствие между мирните и честни жители, както и между бедната ми рая. Прочее, щом вие разберете, че моето императорско желание се състои в туй да покровителствате и закриляте с всички сили бедната рая от означените бунтовници, които спадат изключително към категорията на „калпакчиите“ и „саръците“ [чалмоносците] – ще трябва да си отваряте добре очите, за да не се причиняват никакви вреди и да не стават бунтове в държавата.

Сегашният бунт и размирици ще ги отдадете повечето на пълното невежество на населението от Делиорман. Гореозначените подстрекатели и инициатори на тая афера да не закриляте и укривате, а да сте винаги на крак; и щом някой от тия разбойници забележите да навлезе в някоя от подведомствените вам кази – разпоредете се веднага чрез властта, която имате, и чрез съдействието на полицейската власт да ги заловите, арестувате и под силен конвой, вързани с железни вериги на нозете и ръцете, да ги изпратите било до валията на областта Узи, било до военния комендант на крепостта Видин, дето ще се извършат законните наказания на виновниците. За всичко това вие ще се стараете овреме да ми съобщавате и донасяте за мое по-нататъшно височайше царско разпореждане, като се пазите колкото е възможно повече да не действате по тоя въпрос противно на височайшата ми заповед. Затова нарочно издадох настоящия царски ферман, след чието пристигане там заповядвам да действате точно и според духа му тъй, както по-горе е изложено.

Отдайте нужната прилична в случая чест, почитание и уважение към височайшите ми царски знакове, туграта и монограма ми, приложени начело на фермана. Избягвайте от незаконни и противошериатски действия. Тъй да знаете, тъй да действате. Пълна вяра отдайте на фермана ми, издаден в престолния ми славен град Константинопол в първите числа на месец реджеб 1174 г. от егира [1759-1760 от Хр.] година“.

„От съдържанието на този султански ферман най-добре се разбира какво е било в онова грозно време положението на българите разградци, когато никой не е бил сигурен за живота си или за честта на семейството си, нито пък е бил стопанин на имота си“, заключава акад. Анание Явашов в своята книга „Разград. Неговото археологическо и историческо минало.“.

По времето на трагичните разградски събития, за които говорим, така или иначе започва последният от петте века, в които сме били османска провинция и този век наистина страшен за българското население. Тъкмо при султан Мустафа, когато се случват разградските размирици, отт 70-те години на XVIII в. до първото десетилетие на XIX в. е периодът на кърджалийството. Кърджалиите са разбойници, много от тях бивши военни, които подлагат многократно на масов грабеж селата и малките беззащитни градове. Кърджалийството е сериозен белег за упадък на централната власт. В средата на XIX век пък в българските земи се заселват черкези от Кавказ, занимаващи се с кражби и насилия, с които централната власт също не успява да се справи. Черкезките нападения и слабата власт са сред най-важните причини за Априлското въстание, както отбелязва Иван Хаджийски в „Психология на Априлското въстание“.

Най-общо казано, през последния от петте века централната власт в Османската империя е слаба и не може да поддържа реда и спокойствието. В провинцията, особено в по-малките градове, какъвто е Разград, населението живее в постоянен ужас от кърджалии, черкези и всякакви други разбойници. Виждаме, че властта се опитва да вземе мерки, но те или са закъснели, или са половинчани и не дават резултат. Това пък ражда съпротива сред християнското население, властта отслабва още повече и в крайна империята почва да се разпада, като роля играят, разбира се, и ред други обстоятелства – вътрешни и външни.

Тъй че наистина трагичните събития в Разград и района от 1759 година са една от проявите, които бележат началото на края на османската власт по българските земи.

Стоян КОМИТСКИ

Боян ДРАГАНОВ